ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Ярослав Вешин


Гледане на Кафе
През 1897 г., по покана на тогавашния български министър на просвещението Константин Величков, чешкият художник Ярослов Вешин пристига в България, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София. Така Вешин се превръща в един от най-значителните чужди художници, посветили живота си на България.
  Бащата на художника, Франтишек Вешин, по професия лекар, е активен участник в освободителната борба на родината си. За дейността си получава смъртна присъда, но малко преди изпълнението и е помилван. За да се спаси от по-нататъшни репресии, се установява в живописното чешко градче Вране. Тук, на 26 май 1860 г. се ражда бъдещият живописец Ярослав Вешин. Майка му, /по произход немкиня/ от уважение към съпруга си, не говорела немски пред него, но формирала у децата си почит към музиката на Бетовен, Хайдн и Шуберт. Самата тя обикнала творчеството на чеха Сметана.
  Макар и на два етажа, техният дом бил скромен. В допълнителните му бараки за въглища, Ярослав заедно с братята си Ярмил, Бретислав, Милош, Цтибор,сестрите си Зденка и Йитка поставяли пиеси, правели декори/рисувани от Ярослав/, включвали и техни приятели в драматургичните действия – например бъдещия писател класик Сватоплук Чех.
  Като дете, Ярослав често ядосвал учителите си с факта, че пълнел тетрадките си с рисунки. Тази негова страст подтиква баща му към крайни лишения, за да може да го запише в Пражката художествена академия. След завършването и/1876-1880/, Вешин постъпва на войнишка служба в Словакия и нейните специфични народни носии и обичаи оставят трайни впечатления у него. За да усъвършенства уменията си, той продължава образованието си в Мюнхен. Там започва истинската му кариера в изкуството. Живее на Терезиенщрасе, а ателието му е на Ландверщрасе, където го посещават много приятели и ценители. Установява много близки приятелски отношения с писателя словак Светозар Урбан Ваянски. Много скоро у художника започва да битува идеята, че славянските народи биха могли да получат своето естествено място сред останалите европейски народи, единствено чрез обща взаимопомощ и културна активност.
	Ловец - Вешин, 1914Ярослав Вешин е оценен почти веднага, още с първите му зрели композиции. Придобива авторитет и международна известност. Търсят го, с респект пишат за изявите му и го ангажират с много творческа работа. Включват го в изложбите си двете най-мъчни за пробив в Мюнхен художнически дружества - Луитполд  и Мюнхенер Кюнстлер – Геносеншафт.  Сред най-близките му почитатели и меценати е принцът-регент на Бавария Луитполд. Той е страстен ловец и едновременно е с големи интереси в изкуствата. Неговият баща, император Лудвиг, чиято тайнствена смърт на езеро Щтарнбергер е измежду най-разказваните събития от немската история, е подкрепял Рихард Вагнер. Принц Лудвиг неочаквано намира у Ярослав не по-малко страстен познавач на природата и нейните обитатели, на обичаите, на оръжията, на хубавите излети, неуморен, безстрашен...
  „Висок, строен, с благ поглед, приятна усмивка, с гъста като шатен непригладена коса, дълги мустаци, заострена брадичка, с очила...” – така седемнадесетгодишната Корнелия описва първото си впечатление от девет години по възрастния от нея все още неизвестен художник Ярослав. Тя била с родителите си на курорт в Збраслав. Огромното й семейство, над 15 души са заели къщата на стар рибар. „Дворът ми е голям, а реката огромна за всички ви!” – казал той, докато ги настанявал. . С новия познат започват да се срещат тайно, макар нейната майка да не го одобрява, защото бил човек от бохемата и не се знаело какво бъдеще би имал. А се указал чудесна партия… / зет и притежавал в Прага частната галерия „Рух” и общувал с редица творци /
Самарското знаме - Вешин Много смелост и авантюризъм са били необходими на Ярослав Вешин, за да пристигне в България през 1897 г. По време на тази рискована стъпка чехът е бил вече утвърден художник, който нямал нужда нито от признание, нито от пари. Единственото, което го подтикнало да дойде в София, било благородното му желание да помогне на едно прохождащо изкуство.
  Ярослав Вешин идва да живее в България в името на своя славянски идеал. Рискува много.
   Имал е няколко деца – първо осиновява дъщерята на свой починал колега, Ани. И тогава му се ражда Ярослав. Бащата няма да му позволи да бъде художник – младежът ще се посвети на инженерната химия. Вторият му син е Гаврил – един от основоположниците на съвременното агрономство в България. Като малък той бил страхотно буен. Баща му го ударил единствено веднъж и сам изживял това си действие като лоша постъпка. Извън нерви обаче понякога викал: „Доведете някой хамал да му тегли боя...”. Гаврил насочили към Военната академия, която напуснал обаче – от дете искал да стане „шоп”. В България на Вешин се раждат и дъщерите му – Корнелия и Надежда...
В София семейство Вешин отначало обитават над партерния, първи етаж на сграда от ъгъла на „6 септември” и „Граф Игнатиев”. От долу, под тях са хлебарница, месарница и бакалница. В къщата по тази причина било пълно с мишки, но на ловецът Вешин му било свидно да ги изтребва и ги оставял да разгризват тубите му с бои.
Подарък от Св. Никола - Вешин През 1899 г. Вешинови се преместват на „Любен Каравелов” и „Гурко” – точно срещу Зоологическата градина.  Сутрин семейството го будел ревът на лъва. Ловните му принадлежности украсявали художническото му ателие.
  Веднага след пристигането си в София Вешин започнал да рисува различни сюжети, в които отразявал битови сцени, селския труд, динамиката на градския пазар, романтичността на малко познати природни места. Същевременно с това той продължавал работата си в Рисувалното училище, където подготвил десетки именити художници, сред които Никола Петров, Атанас Михов, Елисавета Консулова-Вазова. През 1903 г. поради несъгласия с ръководството на училището той напуснал преподавателския си пост. По същото време получил покани да стане придворен живописец в Германия и Австро-Унгария. Но за учудване на повечето си познати, той предпочел България.
Конски пазар в София - Вешин
	Отстъплението на турците при Люлебургас - Вешин
Спомен за възкръсналото царство - Вешин

През 1904 г. станал военен художник и така се утвърдил като родоначалник на баталния жанр в българската живопис. Повечето от най-добрите му картини от този период са показани в експозицията на Военноисторическия музей. Творбите му отразяват грозните и кървави сцени от двете Балкански войни (1912-1913), покрусата и страданието на хората през тези решителни години.

  Заминавайки на фронта заедно с войската, той успял да създаде известните си картини "Отстъпление на турците при Люлебургаз", "На почивка след 13 март", както и знаменитата "На нож", превърнала се в символ на безстрашието на българската армия.
Интересна е и историята около създаването на платното "Обоз край р.Еркене". Вместо локвата кал, която се вижда на преден план, реставраторите са установили, че е бил нарисуван ранен турски войник, изтрит по-късно от нечия ръка. Списание "Зора" от 1920 г. разкрива, че това вероятно е дело на адютант Коста Скутунов, който сам се е хвалил, че е "коригирал" творбата, или на Георги Евстатиев, който също е бил придворен художник-баталист. Други специалисти смятат, че Вешин сам е изтрил образа на турския войник, за да не накърни отношенията между София и Цариград. Така или иначе, платното дава една от най-красноречивите картини на разрушителните военни действия. Вешин продължил да рисува почти до самата си смърт, настъпила неочаквано на 6 май 1915 г. Неговата изключителна работоспособност била прословута. Известният литературен критик Андрей Протич се учудва в едно свое писмо: "Той работи непрекъснато от 6 до 12 и от 14 до 18 часа - а в останалото време наблюдава бойното поле." Затова наследството, което Вешин оставил след себе си, е изключително богато със своята историческа и художествена стойност. Нещо повече - той успял да направи това, което мнозина сънародници не искат или не умеят - да заобича България повече, отколкото хората, родени в нея.
 

Гледане на Кафе
Дата: 26 - ти април 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Ярослав Вешин
Ярослав Вешин
Много смелост и авантюризъм са били необходими на Ярослав Вешин, за да пристигне в България през 1897 г. По време на тази рискована стъпка чехът е бил вече утвърден художник, който нямал нужда нито от признание, нито от пари. Единственото, ...
Българското Възраждане в изобразителното изкуство
Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите.
Осло
Цялото Осло е с обща площ 454 кв. км , което го прави една от най – големите столици не само в Европа, а и в света. Населението на Осло нараства всяка година с около 1500 души.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други