ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Шекспир  бил...спекулант

  Идеята, че актьорът от лондонския театър „Глобус“ Уилям Шекспир и авторът на произведенията, приписвани нему – са съвършено различни хора, не може да се нарече нито нова, нито популярна. Твърде малко знаем за личния живот на джентълмена от Стратфорд, станал известен лондонски актьор, за неговия характер, възгледи, поведение, така че е много трудно да се прецени, дали такъв човек би могъл да напише тези велики произведения. Още повече, че в оскъдната му биография има редица странности, които не съответстват на образа на тънък мислител и възвишен поет. Например, през 1612 г., четири години преди смъртта си, в пика на своята популярност, той внезапно спира да пише и се връща в родния си Стратфорд, като че ли литературата никога не е била негово призвание. При желание, тук може да се види връзката с починалият същата година Роджър Менърс, петия граф на Рутланд / Roger Manners, 5th Earl of Rutland/, приятел и вероятно меценат на най-забележителните културни дейци на своето време, и да се предположи, че поради царската забрана на аристократите да се занимават с драматургия, благородникът е сключил таен договор с актьора. Веднага след смъртта на истинският автор, подставеното лице е предпочело да се оттегли в родното си място.
  Изглежда, че всичко съвпада, но тук може да си спомним, първо, за Селинджър, живял като литературен отшелник 45 години /макар да твърдят, че все пак, нещо е писал/ и второ, нотките на разочарование, с които е проникната „Бурята“ - последното произведение на Шекспир, от написаните самостоятелно. /„Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!…“/

Гледане на Кафе
Неизвестен портрет от неизвестен художник. Доколкото прилича на известната литография, се счита за портрет на Шекспир.

  Четейки тези редове, е невъзможно да се избяга от чувството, че Шекспир казва сбогом на публиката, на която в продължение на много години опитвал да донесе нещо много важно, но се оказва ненужно в свят на алчност и егоизъм.
  На фона на тези съображения, още по-изненадващо за изследователите е завещанието на Шекспир, представящо го като ужасен скъперник и доста ограничен човек. Описвайки всичко, до последното пени и упоменавайки законните наследници до седмо поколение, той не споменава нито дума за собствените си съчинения, и за книгите си въобще. Нима в дома му не е имало нито една книга/ по онова време книгите са били доста скъпи/? Нима не е притежавал нито един екземпляр от произведенията си, които по онова време вече са били издавани? Как е могъл да забрави за тях, при все, че е отчитал стойността на всяка стотинка?
  Нов щрих към този портрет успели да открият сътрудниците на Аберистуитския университет/Великобритания/. В документи от края на XVI - началото на XVII век те открили сведения за това, че лондонски актьор, който по това време става изключително известен и популярен драматург, използвал богатството и връзките си за спекулации със зърно. Това били гладни години и някои търговци задържали купеното от тях зърно, предизвиквайки недостиг на пазара, водещ до бързо покачване на цените. После зърното било продавано с огромна печалба. Тази ситуация е описана от Шекспир в пиесата „Кориолан“ през 1607 година, в разгара на гладните бунтове, но както се оказва, той също е един от тези безскрупулни търгаши. През 1598 година дори бил привлечен под отговорност за това.
  Освен това, финансовите отчети показват, че той безмилостно е преследвал длъжниците си. Авторите на изследването/представители на британската академична наука, където действа неофициална забрана на съмненията относно авторството на Шекспировите произведения/ смятат, че тази неочаквана черта ще позволи да видим Барда не само като на творец, а като жив човек.
  Други, вероятно ще видят в това, още една фрапираща странност, която никак не съответства на един от водещите представители на късния ренесансов хуманизъм.

Едуард де Вер, 17-ти граф на Оксфорд, един от възможните автори на произведенията на Шекспир. Копие на изгубения оригинал.

  88-годишният астрофизик от Станфордския университет (САЩ) Питър Стърок, който в свободното си от изследвания на Слънцето и пулсари време, пише и чете поезия, предлага да се постави точка на тези догадки. Той обръща внимание на факта, че литературните историци се държат като участници в съдебен процес: предлагат някаква теза, подбират потвърждаващи я факти и я поднасят на журито по най-атрактивен начин, като същевременно се забавляват от възможните контра-аргументи.
  Физикът се въздържа да нарече това наука, затова в книгата си „Това е Шекспир: научен подход към проблема за авторството“(AKA Shakespeare: A Scientific Approach to the Authorship Question) предлага метод, основан на статистиката на Бейс, разработена от него преди 40 години, за да се определи естеството на пулсарите. Пулсарите са открити през 1967 година и първоначално астрофизиката не е могла да реши какво е това – дали са неутронни звезди или бели джуджета. Тогава г-н Стърок направил списък с характеристиките на едните и другите, отделяйки свойствата, които ги различават. После оставало да се отговори на въпроси от рода: пулсарът променя ли скоростта си на въртене, и ако е така, то тя се увеличава или намалява? Каква е вероятността, това да важи и за бялото джудже? А за неутронната звезда?...
  Променете въпросите и този метод може да се приложи към всичко, дори към шекспировския „проблем“. Литературните историци издигат хипотеза и търсят нейното потвърждение. Господин Стърок предлага различен подход: нека вземем всички факти за Шекспир и всички значими факти за големите писатели, посветили живота си на литературата, т.е., да се построи теория за това, какъв човек може да е надарен да бъде писател и кой - не, и да я приложим към Шекспир. Тогава въпросите към статистическия модел биха изглеждали,  примерно, така: бил ли е Шекспир скъперник?  Ако отговорът е "да", как се проявява? Каква е вероятността, писателят да е способен на това?
  Само по този начин, на изрази като "Шекспир не може да бъде писател, защото спекулирал със зърно" и така нататък, може да им се даде някакъв коефициент на вероятност, че са истина. Книгата на г-н Стърок е написана под формата на разговор между четирима измислени герои, всеки от които издига собствената си хипотеза за 25 факти от живота на Шекспир. Във всяка глава, има празна страница, където може да запишете вашите собствени идеи, да се присъедините към квартета, а после да ги доведете до вниманието на г-н Стърок на специален сайт. След това ще получите графика, показваща силата на аргументите ви.
  Разбира се, розата ще мирише на роза, дори и да я наречеш по друг начин. Не е важно, кой е авторът на шекспировите произведения(Shake-Speare): влиянието им върху английския литературен език, върху световната литература и историята на мисълта, няма да се промени от това, че са написани не от актьорът Шекспир(Shaksper), а от Едуард де Вер, 17-тия граф на Оксфорд. Но за г-н Стърок, учен до мозъка на костите, истината – е нещо фундаментално.
По материали на Би-би-си, Sunday Times и Popular Science.

Гледане на Кафе
Дата: 5 - ти април 2013г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Шекспир бил...спекулант
Шекспир бил...спекулант
Каква е вероятността, писателят да е способен на това.
Предложена е ексхумация на тялото на Шекспир
Учени помолили за разрешение да ексхумират тялото на Уилям Шекспир, с надеждата да установят, как е умрял.
Разработено е онлайн приложение за създаване на книги въз основа на материали от Уикипедия
За броени минути програмата генерира книгоподобен текст, използвайки информация, открита в онлайн енциклопедията по търсения от потребителя въпрос.
Любопитки
Забавни и любопитни факти
Филмовите награди ОСКАР
Филмовата награда Oscar, на Американската Академия за Киноизкуство, се връчва за изключителни постижения в киното за всяка календарна година от 1929 г. насам.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други