ТЪРСИ
Гледане на Кафе

   ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Гледане на Кафе


„На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци”


   През 1889 г. на 16.04. в осем часа вечерта,  в семейството на водевилни актьори се ражда Чарлс Спенсър Чаплин.
  Чаплин-баща бил талантлив актьор, но пристрастието му към силните напитки се оказало фатално за кариерата и живота му. Той напуска семейството, когато Чаплин е съвсем малък. Нуждата и неволята били чести гости в трите стаи, взети под наем, на уличката Ист Лейн в лондонския квартал Уолуърт. Майката, Хана Чаплин, остава единствената закрила за децата си. Тя им осигурява не само топлота и средства, но ги подготвя за бъдещата им артистична кариера. По- късно, вече известния Чаплин, пише за нея: ” Тя беше поразителна мимистка… Гледайки нея, наблюдавайки я, аз се научих не само да възпроизвеждам чувства със средствата на жестове и мимика, но и да постигам вътрешната същност на човека.”
  Хана Чаплин денем шие в къщи, а вечер приема ангажименти в различни вариететни заведения. Постоянната преумора изтощава младата жена и тя заболява. Една вечер на 1894 г. , когато в театър „Кантийн” в Олдършот се е събрала традиционната публика от войници, работници и слугини, очакваща винаги нещо ново и необикновено, Хана  Чаплин губи гласа си. Недоволната публика започва да свири и собственикът на заведението изтиква на сцената петгодишния Чарли. Ето какво си спомня години по- късно Чаплин за това си първо излизане на сцена: „ Смях, ръкопляскания и отново дъжд от монети, а когато мама дойде на сцената, за да ме вземе, появяването и предизвика бурни аплодисменти. Тази вечер беше моето първо и маминото последно появяване на сцената.”
  Нуждата все по- трайно засяда в къщата на Чаплин. Майка му става постоянна посетителка на заложните къщи, а децата и постъпват в приют за бедни, после в училище за сираци и изоставени.Чаплин сменя различни учебни заведения и работи за да припечелва за прехраната си.
  Хана Чаплин изпада в тежка психическа депресия и постъпва в клиника за нервно болни.
  Така Чарли напуска училище и през 1897 г. постъпва в трупата на детското вариете „ Осем ланкширски момчета с дървени обувки”. В тази трупа Чарли за пръв път получава уроци по клоунада, акробатика и жонгльорство, а наученото, плахо използва в своите изяви на сцената.
  През 1901 г. ангажиментът му с трупата приключва. Чарли мие чинии, продава цветя, изпълнява различни поръчки в магазин за свещи и сладкиши, помага в стъкларска работилница, в малка печатарска фирма, работи при дърводелец, става прислужник в лекарска фирма, помага на амбулантни търговци на детски играчки. Здравето на майка му се влошава, а и неговото. Чарли боледува от астма, прекарва и няколко тежки заболявания, които го принуждават да търси постоянна работа. Чрез лондонската агенция „Блакмор”, дванадесет годишния Чаплин успява да сключи договор за участие в пиесата „Джим – любовната история на един кокни” със седмична заплата две лири и десет шилинга. За малката си роля на вестникарче, Чаплин получава добри отзиви в пресата. Чарли кръстосва сцените на Лондон и провинцията.
  През 1906 г., брат му Сидни Чаплин /син на Хана Чаплин от първия и брак/, също актьор, успява да уреди Чаплин в една от трупите на Фред Карно. Този, несъмнено прозорлив специалист в сферата на шоубизнеса, дава възможност на младия актьор да защити сценично амбициите си.
  Чарли Чаплин се проваля още по времето на т.н. пробен ангажимент. Без да се отчайва, започва още по - самовзискателно да работи върху собствения си актьорски стил и амплоа.
  Само няколко седмици са достатъчни на Чаплин да се съвземе от депресията. Появата му във водевила „Футболният мач” е вече наистина успех, който предопределя бъдещата му съдба. Фред Карно сключва с него едногодишен договор.
  В 1909 г. трупата на Фред Карно има едномесечен ангажимент в прочутия парижки локал „Фоли Бержер”. Тук талантът на Чарли е забелязан от Клод Дебюси, който лично се запознава с младия английски комик.
  През 1910 г. следва друго задгранично турне на трупата, този път в Америка. Премиерата едва не се проваля, но и тук единствено участието на Чаплин е забелязано. Следват спектакли из различни щати и след три месеца трупата отново е в Ню Йорк. Актьорите са наети от друг импресарио, който им осигурява сцена на прочутата 42 улица.
  На едно от представленията присъства млад човек, комуто е съдено да играе важна роля в по - нататъшната съдба на Чаплин. Той е все още никому неизвестен, препитава се като статист в продукциите на различни филмови къщи. Когато забелязва Чарли, заявява на приятелите си: ”Ако стана някога голяма клечка, ето един младеж, когото ще ангажирам”. Думите принадлежат на Мак Сенет.
  След шест седмичен успех, Чаплин заедно с трупата е ангажиран за дванадесет седмици по Западния бряг, след което се завръщат в Англия.
  През 1912 г. следва ново продължително турне на трупата из САЩ. Много от колегите на Чаплин, а и той самият, сериозно мислят да се установят в САЩ, където има повече шансове за оцеляване. Но когато са във Филаделфия, неочаквана телеграма преобръща наопаки плановете му. Ето нейният текст: ” Ако във вашата трупа има човек на име Чафлин или нещо подобно, нека влезе във връзка с Кесел и Бауман, Лонгейкър билдинг № 24, Бродуей”.
  Бивши букмейкъри, Кесел и Бауман се сдружават през 1910 във фирмата „Кийстоун”, която постепенно става известна благодарение на своя главен режисьор, драматург и актьор Мак Сенет. Същият този непознат, който вижда Чарли по време на спектакъла в Ню Йорк и го харесва. И ето, че Мак Сенет изпълнява обещанието си.
  Така Чаплин постъпва в „Кийстоун” с месечен хонорар от 150 долара за първите три месеца, а за останалите девет по 175. Започва бляскавия път на Чарлс Спенсър Чаплин в киното.
  През 1914 г., след приключване на ангажиментите си към Фред Карно, Чаплин започва работа в студиото на „Кийстоун” в Идъндеил. За първи път застава пред филмова камера на 5 януари, за да се снима във фарса „ Изкарване на прехраната”.
  В следващите си роли Чаплин започва да напипва основните черти на образа, който ще му донесе световна слава и успех. Работата му е съпроводена с трудности, защото той не иска да се съобразява с режисьори, а опитва да налага свои идеи и виждания. Иска да скъса с дебелашкия хумор и елементарността на тогавашните филмчета - скечове. Настоятелно моли Сенет да му повери пълно авторство на филм.
  Разбира се, че това не става веднага. Следват постоянни конфликти и се стига дори до заплаха за прекратяване на договора.
   Междувременно филмчетата с участието на Чарли Чаплин стават популярни сред американската публика. Техните тиражи надхвърлят обикновените представи за успех, което заставя Мак Сенет да промени отношението си към Чаплин.
  През май на същата 1914 г. той застава пред камерата като автор на свой филм - той е режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля. Тази творба се нарича „Изненадан от дъжда”. Следват още 22 филма. Творбите му бързо се налагат, тиражите им растат, а славата на малкия смешен Чарли завладява екраните на Америка.
  Междувременно договорът му с „Кийстоун” изтича, а между него и Мак Сенет възникват спорове за постановъчните възнаграждения. Дж.М.Ендерсън, собственик на кино фирмата „Есеней”, се възползва от това и предлага на Чаплин седмично възнаграждение от 1250 долара. Актьорът подписва договор и заминава за Чикаго през 1915 г.
  В рамките на новия си договор Чаплин създава 14 филма. Тук се запознава с Бен Търпин и Глория Суонсън.
  Филмът му „Новата му работа” е продаден в 130 копия – случай без прецедент в тогавашната практика на американското кино.
  Въпреки, че популярността на Чаплин расте, той не престава да се бори за по - добри професионални условия и за по - голяма творческа самостоятелност. Най - после Чаплин се премества в студиото в Бойл Хейтс, намиращо се в Лос Анжелис.
  Тук е сред близки хора и приятели. Брат му Сидни се снима в продукциите на „Кийстоун”. Работата на Чаплин е спорна и той твори с вдъхновение. Тук открива и миловидната Една Първайнс, която става постоянна партньорка на Чаплин почти цяло десетилетие.
  През 1916 г. в преговори с Чарли Чаплин влиза фирмата „Мючуъл”, конролирана от известния мултимилионер Дюпон Де Немур. Той предоставя на Чаплин своето студио „Лоун Стар” край Лос Анжелос, като се отказва от всякаква форма на контрол или намеса в сценариите, режисурата и декорациите на сниманите филми. Чарли Чаплин е на 27 години, когато започва работа в „Мючуъл”. По негово признание, това са най- щастливите и плодотворни години от кариерата му. Тук Чаплиновският стил придобива завършеност и зрялост, и той вече е не само кумир на публиката, а цялостно изградена личност на творец от голям мащаб.
  През 1917 г. Чаплин завършва работата по последните четири филма от договора с „Мючуъл”. Славата му е феноменална.
  Междувременно брат му, Сидни Чаплин, усилено търси компания, която да финансира бъдещите филми на големия комик. Изгодните предложения са достатъчни, защото самото име Чаплин вече означава сигурни инвестиции и печалба, но Чарли отново избира онова, което му осигурява независимост и артистична свобода. През юни подписва контракт с могъщата „Фърст нешънъл”, която го задължава да изработи осем комедии по две части, срещу внушителния хонорар за онова време от 1200 милиона долара.
  Чаплин купува парцел в Холивуд и започва строеж на студиен комплекс, това го освобождава от зависимостта на посредници, кредитори, от капризите на една или друга личност.
  Брат му се заема не само с финансовите дела, но и с изграждането, на задължителния за такъв род фигури, обществен „имидж” – строи скъп дом за Чарли, наема прислуга, секретари, адвокати, охрана и т.н.
  След почивката си на Хаваите с Една Първайнс, Чаплин снима в новопостроеното си студио среднометражния филм „Пушки на рамо”. Големият успех на филма, както и нежеланието на „Фърст нашънъл” да увеличи заплащането по производствените разходи, принуждават Чаплин да търси изход от създалата се атмосфера на недоверие. Поражда се идеята да бъде учредена независима фирма, която да се противопостави на монополизма на „големите”.
  Чарли Чаплин, Дъглас Феърбанкс, Мери Пикфорд, Дейвид Грифит и Уилям Харт се срещат и решават да учредят независима компания, която да финансира, произвежда и разпространява техните филми, защитавайки интересите им от посегателствата на съществуващите големи американски фирми.
  Заедно с Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс предприема турне из САЩ с благотворителна цел - за подпомагане на пострадалите от войната.
  Във Вашингтон звездите са приети от президента Уилсън. Тук Чаплин се запознава с осемнадесет годишната актриса Милдрид Харис и на 23 октомври 1918 г. сключва официален брак с нея.
  През 1919 г., скоро след раждането, умира единственото дете от брака му с Милдрид Харис.
  За „Фърст нашънъл” Чаплин снима и първият си пълнометражен филм „Детето”. Той се състои от шест части, а ръководството на компанията настоява те да бъдат разделени на три отделни произведения от по две части, което поражда конфликти. Чаплин продължава монтажа на „Детето” в Солт Лейк Сити при строга секретност. Преследван от адвокати и съдебни чиновници отива в Ню Йорк и за пръв път показва филма си на ръководството на „Фърст нашънъл”. След много дискусии между тях е сключен договор, според който Чаплин дава филма си под наем за пет години, след което той става негова собственост. През ноември на същата 1920 г. се развежда с Милдрид Харис.
  През 1921 г. Чаплин завършва поредната си комедия за „Фърст нашънъл” – късометражния филм „Безделническата класа”. От август до ноември предприема първото си голямо пътуване из Европа - през Лондон, Берлин и Париж. Навсякъде е приет триумфално. Запознава се с Бърнард Шоу и Хърбърт Уелс.
  През 1922 г. завършва работата по филма си „Пилигримът” и започва „Парижанката”. Това е първият драматически филм в творческата биография на Чаплин.
  Междувременно името му се споменава в булевардните вестници във връзка с действителни и измислени любовни авантюри.
  Снимайки „Треска за злато” в 1924 г., Чаплин кани мургавата полумексиканка Лита Грей за главната героиня на филма си. Убедил се в актьорската и посредственост, Чаплин веднага предлага да изплати неустойката по договора, но майка и заплашва със съдебен иск за незаконно съжителство с непълнолетна. За да избегне скандала Чаплин е принуден да сключи брак. Ражда се и първото му дете, Чарлс Спенсър Чаплин - младши, от брака му с Лита Грий.
  През март 1926 г. , когато снимките за филма „Циркът” са в разгара си, се ражда и второто му дете – Сидни. В края на ноември Чаплин и Лита Грей се развеждат. Цената е солидна пожизнена рента и 1 000 000 долара в брой за „обидената” съпруга.
  През юни 1928 г. умира Хана, майката на Чаплин.
  „Светлините на големия град” е завършен през 1930 г. Премиерата в Ню Йорк е с голям успех.  Следва ново европейско турне. Във Франция е удостоен с ордена на почетния легион за творчеството му. Придружаван от брат си Сидни, Чаплин поема на турне към Ориента.
  Следващите две години са снимките на „Модерни времена”. Премиерата е на 5 февруари 1936 г. и преминава с огромен успех.
  Заедно с актрисата Полет Годар пътуват до Япония и Хонконг, където официално встъпват в брак. На борда на презокеанския кораб Чаплин се запознава с Жан Кокто.
   Международната напрегната обстановка и експанзионалистическите амбиции на Германия са катализатор за създаването на един актуален сюжет, който изцяло завладява съзнанието на Чаплин.
  След продължителна работа през 1939 г. започват снимките на „Великият диктатор”. Започва Втората световна война. Още в началото на снимките, Чаплин вече получава заплашителни писма и телефонни обаждания да прекрати работата над филма си.
  Въпреки шантажите, на 15 октомври 1940 г., в големите нюйоркски театри „Астор” и „Капитол”, „Великият диктатор” е представен пред широката публика. Дясната и профашистка преса, поддържана от всесилния магнат Хърс, предприема нападки срещу филма, опитвайки се да омаловажи художествените му качества и да принизи големия касов успех на творбата.
  През юли 1941 г. Чаплин участва в десет хиляден митинг в Сан Франциско, организиран от Комитета за помощ на Русия във войната.
  През 1942 г. назрява криза в личните отношения на Чаплин и бракът му с Полет Годар е разтрогнат, този път без вестникарски шумотевици и взаимни претенции.
  Чаплин продължава активната си дейност на общественик и антифашист.
  Орсън Уелс предлага на Чаплин ролята на скандално известен от жълтата хроника убиец - многоженец във филм по документална основа. Чаплин толкова е завладян от тази идея, че накрая откупува правата върху материала и започва да се готви за самостоятелна филмова постановка. В най - интензивния период от подготовката за филма „Мосю Верду”, Чаплин се запознава със седемнадесетгодишната дъщеря на известния драматург Юджин О Нийл – Уна, която чрез импресариото си търси подходяща работа като драматична актриса.
  На 16 юли 1943 г. Чаплин и Уна О Нийл сключват брак. От  този щастлив брак, създаден въпреки волята на Юджин О Нийл, ще се родят осем деца. Това е период на спокойствие в личния му живот, което дава тласък на творчеството му. Чаплин и семейството му по онова време дружат с интересни хора - писателите емигранти Бертолд Брехт, Томас Ман, композиторите Ханс Айслер и Арнолд Шьонберг, известните американски писатели Теодор Драйзър, Джон Лоусън, Олдъс Хъксли и др.
  През 1946 г. след множество преработки и съкращения, сценарият за филма е одобрен и „Мосю Верду” е заснет само за дванадесет седмици. В сравнение с другите филми този има по - малък отзвук. Различните пуритански организации го обявяват за апология на престъпността и убийствата, и настояват за забраната му.
  През 1949 г. Чаплин отново е призован пред Комисията за разследване за антиамериканска дейност. Той не отива на заседанието, но изпраща телеграма, в която между другото се казва: „ Не съм комунист, нито пък някога през живота си съм бил член на каквато и да било политическа партия или организация. Аз съм това, което може да се нарече „подпалвач на мира”. Надявам се, че това няма да ви обиди.”.
  През 1950 г. съвземайки се от всички неприятности, Чаплин започва подготовка на филма „Светлините на рампата”. На другата година снимачно филмът е завършен. Монтажът и озвучението също завършват рекордно бързо.
  Междувременно Чаплин е продал своите акции в „Юнайтед артист”, а в интервю за френското списание „Екран франсе” заявява: „ Повече от тридесет години живях като в аквариум за златни рибки. Моят живот бе достояние на всички и на мен отвсякъде ми оказваха натиск. Но каквито и да са моите лични убеждения, аз настоявам, че те са непоколебимо честни, аз се придържам към тях и ще продължавам до тогава, докато не видя достатъчно сериозни основания да им изменя.”
  В същото интервю Чаплин съобщава за намерението си да предприеме пътуване из Европа заедно със семейството си, което започва на 18 юни 1952 г.
  Още на следващия ден, чрез радиограма до презокеанския кораб ”Куин Елизабет”, са дадени инструкции на имигрантските служби за интерниране на Чаплин, „в случай, че той се завърне в САЩ”. Ако все пак реши да стори това, уточнява се в радиограмата, ще бъде затворен в затвора „Елис Айлънд”, докато не бъде взето официално решение за по - нататъшната му съдба."
  В Лондон Чаплин и семейството му са посрещнати триумфално.
  На 16 октомври в кинотеатърът „Одеон” е премиерата на „Светлините на рампата”. Филмът има успех, но не такъв, какъвто очаква Чаплин и това го принуждава да направи някои поправки и съкращения.
  На премиерата в Париж, филмът вече предизвиква истински фурор.
  През 1953 г. Чаплин става собственик на имение до езерото Льоман в Швейцария. Скоро той и семейството му се преместват в новото си красиво жилище. Ума предприема пътуване до САЩ, където ликвидира всички недвижими имоти на Чаплин и урежда юридически прехвърлянето на целия му архив в Швейцария.
  На 64-тият си рожден ден, Чарлс Спенсър Чаплин официално връща на американския консул в Лозана своята входна виза за САЩ.
  На 26 май 1954 г. Световният съвет на мира присъжда на Чарлс Чаплин ежегодната си международна премия за мир „За изключителен творчески принос, в борбата за мир и дружба между народите”.
  През декември, по време на частно пътуване до Лондон, Ума Чаплин се отказва от американското си гражданство и приема английското на съпруга си.
  1955, 56 и 57 са години на интересни срещи за Чаплин и на усилена работа върху филма му „Един крал в Ню Йорк”. Чаплин беседва с Джавахарлал Неру, среща се с Хрусчов.
  Премиерата на филма е благотворителна, критиките са многобройни, но сдържани в суперлативите си.
  През 1959 г. Чаплин започва да пише своите спомени.
  Академичният съвет на Оксфордския университет в Англия присъжда почетна докторска степен на Чаплин през 1962 г. , за изключителният му принос в развитието на киноизкуството.
  През 1964 г. в  лондонското издателство „Бодлейхед” излиза книгата на Чарли Чаплин „Моята автобиография”, преведена на почти всички европейски езици.
  През април 1965 г. умира брат му Сидни. Двете години 1966, 1967, Чаплин работи върху последния си филм „Графинята от Хонконг”. Премиерата е в Лондон.
  През 1968 г. в Лос Анжелос умира най - големият син на Чаплин - Чарлс Чаплин - младши.
  През 1971 г. по време на юбилейното, двадесет и пето по ред, издание на кинофестивала в Кан, Чаплин обявява решението си да предостави за повторно разпространение единадесет от най - хубавите си филми: „Пушки на рамо”, „Кучешки живот”, „Детето”, „Пелигримът”, „Треска за злато”, „Светлините на големия град”, „ Модерни времена”, „ Великият диктатор”, „ Мосю Верду”, „ Светлините на рампата” и „ Един крал в Ню Йорк” . Срещу сумата от 5 милиона долара, правата върху този пакет от филми за петнадесет години световно разпространение, са закупени от търговеца Мо Ротман. Чаплин на официална церемония в Лос Анжелос получава ”Оскар” на Американската академия за киноизкуство и наука през 1972 г. за цялостен принос в киното.
  На 4 март 1975 г. Чаплин е удостоен от английската кралица с благородническа титла.
  В четири часа сутринта на 25 декември 1977 г. в дома си умира Чарлс Спенсър Чаплин. Един гениален художник, събирал възторга на поколения зрители и останал синоним на киното.
 

Гледане на Кафе
Дата: 2 - ри април 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Чарли Чаплин
Чарли Чаплин
Повече от тридесет години живях като в аквариум за златни рибки. Моят живот бе достояние на всички и на мен отвсякъде ми оказваха натиск. Но каквито и да са моите лични убеждения, аз настоявам, че те са непоколебимо честни, аз се придържам ...
Гручо Маркс
От Гручо и днес можем да се научим как наистина да засегнем някой – не просто с леко неприятни шегички, а с унищожителен сарказъм. И все пак неговият хумор е така изтънчен и добре премерен, че никога не изглежда обиден
Филмовите награди ОСКАР
Филмовата награда Oscar, на Американската Академия за Киноизкуство, се връчва за изключителни постижения в киното за всяка календарна година от 1929 г. насам.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други