ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Цанко Лавренов


24.11.1896 г. – 16.12.1978 г.


Гледане на Кафе
Роденият в Пловдив през 1896 г. художник не успява да получи художествено образование. Цанко Лавренов завършва Френски колеж в Пловдив и частно художествено училище във Виена (1921-1922). През 1925 г. пътува до Италия да се запознае с изкуството на италианските художници. Като самоук художник,  утвърждаването му сред възпитаниците на Художествената академия е свързано с много разочарования.
  Търсещ своя собствен творчески път, Цанко Лавренов преминава през различни стилове - от наивно-реалистичен до модерния по онова време сецесион, но още тогава той съзнава, че това е най-лесният път, по който можеш да се плъзнеш към подражателство. Чувства, че западните модерни художествени течения, колкото и да са популярни в България, остават чужди за неговия дух, защото са посети и отгледани на чужда почва. Те не носят в себе си онова, което се съдържа в понятията "родно българско", затова младият художник се оглежда в българското църковно изкуство от последните няколко века. Обикаля из близките на Пловдив манастири. Често посещава Бачковския манастир, където освен стенописите, изучава и ръкописите в манастирската библиотека, изпъстрени с миниатюри. Пловдивските църкви издигнати през Възраждането също стават обект на неговите изследвания. Няколко пъти посещава Рилския манастир. В процеса на това търсене, той открива своя истински учител - Захарий Зограф.

"Стенописите на Захарий Зограф в Бачковския манастир бяха истинско откровение за мен. Това беше пътят, който търсех и по който исках да вървя", споделя съм художникът. Той е впечатлен от вписването на светските портрети на възрожденски българи, със специфичното за тяхното време облекло, в манастирската среда и иконографския канон. Следвайки Захарий Зограф, Цанко Лавренов постепенно започва да оформя и своя "иконен" стил. Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка "Иконописец", от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който ще бъдат пейзажите от Света Гора.
  Оценили неговия изключителен талант, някои видни български творци му оказват безкористна подкрепа. Помагат му да отиде до Атонските манастири, където художникът навлиза дълбоко в света на старобългарското и византийско изкуство. Там преоткрива нови истини за българската история.
  Зографският манастир, Хилендар, Ватопед, Ставроникита и Дионисиат са само част от манастирите, които Лавренов пресъздава върху платното. С иконографска точност е изписан всеки детайл от манастирските сгради, двора и цялата околност. Своеобразието на неговото светоусещане и пресътворяване го откроява сред многобройните представители на канона.
   Заедно с Данаил Дечев и Витко Бабаков урежда шест съвместни изложби (1926-1929) - още при първата от тях картината му "Иконописецът" е откупена за градската художествена галерия. Това е първото му официално признаване (1926) и важен етап в творческото му развитие. През следващите години той създава редица от най-хубавите си творби, в подчертан български национален стил. Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив.
  Цанко Лавренов твори и в областта на графиката - известни са неговите 12 "пловдивски пощенски карти гравюри” : "Старият Пловдив”, „Хисар капия”, "Ламартиновата къща”, "Кулата на Сахаттепе”, "Джамбазтепе”, "Имарет джамия”, "Новият мост на Марица” и др. От 1933 година името му неизменно е свързано с оформлението на експозициите в Международния панаир. За целта, една година по-късно, заедно с Данаил Дечев и Златьо Бояджиев създават специално ателие. Лавренов сътрудничи на независимия информационен вестник "Победа” (1930-1936) и с илюстрации на списание "Детски живот” (1930-1947). Изявява се като художествен критик и изследовател на изкуството, автор е на монографията "Златьо Бояджиев" (1958), с когото го свързва близко приятелство.
  Лавренов живее в Пловдив до 1940 година, след това се установява в София. През 1963 г. е удостоен със званието "Народен художник". Цанко Лавренов е инициатор на битката за спасяването на старинната част на Пловдив.
  През 1930 г. на  IV обща художествена изложба в София, сред групата на южнобългарските художници, се откроява една творба с интригуващо заглавие " Старият Пловдив", от малко известен на софийската публика автор - Цанко Лавренов. Картината привлича погледа с необичайно свежата си образна система, която препраща към възрожденското ни изкуство. Нейният звучен колорит от чисти, цветни петна, обратна перспектива, както и самият сюжет, придават по детски възторжено и идилично, близкото минало на България. Художникът се връща само с век назад във времето, а сякаш огромни межди делят минало от настояще. Като в приказките, пространството и времето са неизмерими, едновременно близки и тъй далечни. Хората са замръзнали по местата си, а конят сякаш е слязъл за малко от шарената въртележка на панаира. Чрез възходящата обратна перспектива, подчертаната линеарност в рисунъка, неестествената наситеност на светлината, пред нас се разстила декорът на българското Възраждане.
  Картината "Старият Пловдив" е приета с нечувано единодушие от критиците. Тя е буквално" грабната", откупена от тогавашния уредник на Художествения отдел на Народния музей - Никола Мавродинов, за бъдещата Национална Галерия.
Картината поставя началото на стила на Цанко Лавренов, отредил му запазено място в историята на новото българско изкуство. И този самобитен творчески почерк е изведен от проникновено анализиране на възрожденското изкуство, дело на неакадемично формирани творци. Главен вдъхновител е Захари Зограф, чиито стенописи в Бачково са основно проучени от Лавренов. Той съзнателно съхранява примитива на българските майстори, в които по чудноват начин във византийската образна система се втъкват елементи на европейския барок и класицизъм. Обратната перспектива,искрящият колорит, идеалната светлина, открояваща контурите, любовта към детайла, техниката на полагането на боите, са безспорно вдъхновени от иконописта.
   Не може да се каже, че Цанко Лавренов пръв съзира очарованието на старата архитектура и пресъздава нейната атмосфера. Използването на старото културно наследство също не е негово откритие, но Лавренов възстановява прекъснатата нишка от изкуството на Възраждането към Новото време. Той извършва това в периода, когато първите български историци на изкуството - Андрей Протич, Богдан Филов, Никола Мавродинов, събират и проучват паметниците на миналото ни. Заедно с учените работят стотици представители на интелигенцията - учители, писатели, художници и други, които издирват и съхраняват разпръснатите парченца от културната мозайка по българските земи. Творчеството му е подчинено на голямата идея за опазване на историческата ни свяст, чрез увековечаване на старините.
  За жизнената биография на Цанко Лавренов можем да научим от излезлите още приживе спомени, именувани "По стръмната пътека" /1967/. Те са също така причудливи, както и творчеството му.
Той е самоук и въпреки рано осъзнатото влечение към рисуването не успява да получи систематично художествено образование. Биографията му е интересна с предопределеността за артистичното поприще и стоварването на житейски ситуации, които препъват така жадуваното обучение. Лавренов има щастието да се роди в Пловдив /1896/ , най - големият център на южна България, с епархия, консулства, множество училища и с палмата на първенството на духовно - икономическо средище през 19 в. Той е от стара фамилия на павликяни, които през 17 в. са приели католицизма и по семейна традиция,  учи във френския католически колеж в града.
По време на престоя си във Виена /1921- 1922/ посещава частното рисувално училище "Св. Ана" и "вечерен акт" /рисуване на голо тяло по натура/ в Академията за приложни изкуства. От тук насетне е воден от волята си да твори и да търси своя пътека в изкуството.
Още преди Виена Цанко Лавренов познава модното за времето влечение към символизма и сецесиона, за което свидетелствуват първите му опити. В австрийската столица влиянието на сецесиона е навсякъде и изкуството на Климт оставя трайна следа у младия българин.
  Това може да се проследи не само в работите от виенския период, но и в много по-късни години / "Пиеро" -1930/
Независимо, че някои от тези творби показват интересни експерименти - по посока на експресионизма и дори на футуризма, те очевидно са чужди на художника и не се повтарят. Виена му отваря очите за нещо по -съществено, което Лавренов носи у себе си - магията на чистите багри и експресията на примитива в широкия смисъл на понятието. Това са откритията на модерното изкуство, а техните извори присъстват във всеки културен пласт на България.
Извън своя "иконописен стил", художникът създава много работи в непосредствен контакт с натурата. Пейзажи, натюрморти и жанрови композиции. Те подсказват за неговите широки творчески възможности - отказът от примитива го придвижва по посока на един синтетичен реализъм, напълно в духа на европейското изкуство от 30-те години.
Но колкото и интересен да е този малко познат дял от изкуството на пловдивския майстор, той не може да засенчи "канонизирания зограф" Цанко Лавренов, открил с известните си цикли, нови територии в българското движение за родно изкуство през 20 в.


 

Гледане на Кафе
Дата: 6 - ти май 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Цанко Лавренов
Цанко Лавренов
Търсещ своя собствен творчески път, Цанко Лавренов преминава през различни стилове - от наивно-реалистичен до модерния по онова време сецесион, но още тогава той съзнава, че това е най-лесният път, по който можеш да се плъзнеш към ...
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други