ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Христо Цокев


Гледане на Кафе
Големият възрожденски художник Христо Цокев, който рисува пръв голо мъжко тяло в историята на нашата живопис, има интересна интимна история. Бъдещият творец е роден през 1847 г. в колибите Цокювци край Габрово. На 16 години той приема монашеския сан в Киево-Печорската лавра. След четири години хвърля расото, става светски художник и се жени. Със съпругата си нямат деца. Маестрото смятал, че бракът му е разгневил Бога и затова не му се е родила рожба. Това са само беглите щрихи към една мълчалива човешка драма.
  Христо е син на Димитър - беден майстор на еминии /чехли/. В неговия род имало иконописци. Когато станал на 12 години, той заминал за Хилендарския манастир в Атон, за да бъде отначало послушник, а по-късно да изучи как се рисуват икони. В Хилендар младежът все повече започва да усеща у себе си неудържимия копнеж към светска живопис. Игуменът на Хилендарския манастир забелязал таланта на габровчето и го пратил да се учи за зограф в Русия. В замяна на това, Христо трябвало да се върне в Атон и да рисува до края на живота си икони. Отначало послушникът пристига в Одеса, а оттам в знаменитата Киево-Печорска лавра. Там той усвоява каноните на източно-православната иконописна школа и около 1863 г. приема монашеския сан под името инок Харалампий.
  В лаврата, скрит под псевдонима Димитър Йоанов, българинът започва да рисува светски картини, които по-късно унищожава. През есента на 1867 г. Христо захвърля расото и постъпва като ученик в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. В Москва той работи през студените нощи - товари въглища на вагони на гарата, пренася тежки багажи, за да спечели пари за училищната такса. Спял където сварел. Още тогава туберкулозата засяда в дробовете му, за да го отнесе в гроба едва 36-годишен. По-късно Цокев се обръща за помощ към богатия московски меценат Алексей Хлудов, който му дал подкрепата си. Съпругата на фабриканта накарала бившия монах да се подстриже и облече в светски дрехи. Така изчезнали и последните следи от монашеския му живот.
В Москва българинът се проявява като талантлив ученик и художник. Няколко от най-добрите му портрети тогава - "Монахиня", "Момиче в профил", "Рускинче" и др. днес са изложени в Националната художествена галерия.  Цокев завършва училището с два сребърни медала и получил престижната титла "свободен художник". С нея той можел да си вади хляба из цяла Европа, но не и в отечеството си. След 15-годишно отсъствие Христо се завръща в Габрово. Не успял да намери работа в Габровската гимназия и се хванал на свободна практика. Макар че не печелел нищо, той отказвал да рисува икони.
  Със съпругата си Кичка Бедрозова Христо Цокев се запознава през есента на 1873 г. в Габрово. С нея той живее само десет години, до смъртта си през 1883. Горещата любов на 26-годишния живописец с 15-годишната дъщеря на видния габровец Пенчо Минчев Бедрозов не била посрещната благосклонно от семейството на Кичка. Старият търговец Бедрозов смятал художника за неизгодна партия. Той гласял красивото си и имотно момиче за свищовския търговец Павел Коеджиков. Павел имал къщи и търговски кантори в Букурещ, Виена и Будапеща. Той често пращал на Кичка подаръци, които имали за цел да й напомнят, че рано или късно тя ще стане негова жена. Когато Павел се отбивал в Габрово, баща й Пенчо го посрещал с необходимите почести. В зрелите си години Кичка признала пред сестра си Велика, че никога не е харесвала свищовския си кандидат-годеник. Мнението на Бедрозов за художника било, че артист къща не храни. Търговецът и неговата дъщеря дори не подозирали, че някога Цокев е бил монах. Дори и на смъртния си одър Христо не признал пред съпругата си, че в младите си години е захвърлил расото.
  Неустановеното положение и слабите доходи на Цокев не били по вкуса на габровския търговец. Макар че имали проблеми, Кичка и Христо се оженили. Бракосъчетанието било извършено в Габрово на 15 януари 1874 г. в църквата "Св. Троица", за която същата година Цокев създал иконата "Възшествие на Св. Дух над апостолите".
  Кръстник им бил старият габровски иконописец Рачо Тихолов. Младото семейство било принудено да заживее отделно от патриархалната фамилия на Бедрозов. То се заселило в дома на Васил Тюлюмбаков, на ул."Скобелевска" N 10. Това била една от най-хубавите габровски къщи по онова време. В двустайното кокетно жилище на втория етаж Цокев водел неспокойно и тревожно съществувание на свободен живописец и деен участник в подготовката на Априлското въстание. В краткия му, иначе щастлив семеен живот със скромната и нежна Кичка, той имал една голяма болка - нямал деца. Искал да осинови родената през 1880 година дъщеричка на многодетния си брат Петър - Александрина. Жена му обаче не се съгласила, тъй като напразно се надявала на собствено дете.
  Запазен е рисуваният в началото на 1874 г. портрет, който Христо Цокев прави на жена си. Изкуствоведът Андрей Протич, братовчед на Лора Каравелова, определя портрета на Кичка Бедрозова-Цокева, като един от най-хубавите в цялата българска портретна живопис от Възраждането. Той носи типичните черти на младата жена - морална чистота и човешко достойнство. Образът на Кичка напомня изградения от народния поет Иван Вазов в "Под игото" романтичен образ на Рада Госпожина. Върху тъмно гълъбовия фон се откроява красивата глава и грациозна фигура, облечена в тъмносиня рокля. Моделировката е нежна и мека. Розовата кожа на умното и добро лице трепти от здраве и чистота. Кротките като на сърна големи очи са като живи на платното. Художникът е вложил в картината всичката си любов към изкуството и своята съпруга.
  Невероятно е, че днес маестрото е напълно забравен като художник,  макар че той е един от първите ни академично школувани възрожденски творци, получил приживе признателност. Той е и първия ни възрожденски художник създал на платно в пълно съвършенство голото мъжко тяло. Негови картини се пазят в Националната художествена галерия.
   До края на живота си Кичка събирала разпръснатите платна на своя съпруг, за да устрои изложба на мъжа си в София. Това станало едва след нейната смърт, през 1935 г. Сестра й Велика казала на откриването, че изложените платна са плод на голямата любов между две светли души.
  Гледане на Кафе
Дата: 26 - ти април 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Христо Цокев
Христо Цокев
Невероятно е, че днес маестрото е напълно забравен като художник, макар че той е един от първите ни академично школувани възрожденски творци, получил приживе признателност. Той е и първия ни възрожденски художник създал на платно ...
Българското Възраждане в изобразителното изкуство
Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други