ТЪРСИ
Гледане на Кафе

 Хиляди години любов между човека и дрождите

  Откъде се е взела у човека, като биологичен вид, такава любов към нещо, което му причинява толкова много проблеми. Може би е достатъчно да се каже, че пием, защото от това се чувстваме добре? Не, за еволюционната биология това е малко.
  Интимните отношения между човека и дрождите започнали преди милиони години. И главната роля в тази драма не ни принадлежи. Въпреки симбиозата – това безусловно, взаимно изгодно партньорство, балансът на силите постоянно се променял и дрождите взели връх, принуждавайки нашите предци да си сварят първата бира. От тогава, ние много внимателно отглеждаме дрождите, осигурявайки им оцеляване и просперитет, а в отговор получаваме, в най-добрия случай, махмурлук на следващата сутрин. Но това не винаги е било така: някога дрождите и алкохола са ни възнаграждавали доста по-щедро.
  Днес, разходите ни за любов към ферментиралите продукти надхвърлят всички изгоди. За щастие, някои хора са придобили генетични изменения, които ги насърчават да пият по – малко. Ако тази тенденция се запази, то не е изключено, в един прекрасен ден, да сключим с дрождите крехко примирие.

Гледане на Кафе

  Не сме единственият вид, който не престава да залага на дрождите. Плодовите мушици също редовно употребяват ферментирали плодове и очевидно, без никаква вреда за себе си. Други животни не умеят така добре да пият. Съществуват ужасяващи истории за пияни слонове, но са лошо документирани. Има дори истории за същества, които полагат специални усилия за да бъдат в състояние на алкохолно опиянение. Например, дървесната земеровка, близък родственик на приматите, всяка нощ търси пенливото “вино“, което дрождите приготвят от палмов сок.
  Подобно поведение може да се проследи до началото на еволюцията на плодовете – преди около 130 млн. години. Именно тогава, в Креда, се появяват цъфтящите растения. Тогава, гъбичките от рода Saccharomyces еволюирали по такъв начин, че да се възползват от новия източник на храна, като в хода на този процес се научили на един важен трик. Вместо да губят енергия за пълното разделяне на захарите, дрождите придобили способността да се справят с тях само частично, изработвайки като страничен продукт етанол. Подобно се случва когато захарите са много, а кислородът малко. В действителност, това показва, че тези древни дрожди са били по-малко ефективни от предците си, но неочаквано, недостатъкът се оказал предимство – етанолът убива болшинството бактерии, хранещи се с плодове и така, конкуренцията за храна се редуцирала.
  Сахаромицетите се хранели само със зрели плодове, тъй като незрелите понякога били токсични. Мирисът на етанол се превърнал в универсален признак, че плодът може да се яде. Според Робърт Дъдли от Университета в Бъркли/САЩ/, естественият отбор бил в полза на приматите и всички останали, които се хранили с плодове, изобилстващи в обширните гори. Тези особи, вероятно, са развили способността да усещат приятно чувство при срещата си с етанола. От тогава започва и нашето приятелство с алкохола. Според тази теория, всеки път, когато приматът усещал характерния мирис, в мозъка му зазвънявали звънчета на удоволствието. Между другото, може би не сме самотни в това усещане. В устата на плодовата мушица има рецептор, насочен специално към алкохола. Той е открит от един аспирант, който в момент на творческо безсилие предложил на опитните мушици бира.
  Г-н Дъдли смята, че предците ни са започнали да правят алкохолни напитки по същата причина, по която ние отглеждаме захарна тръстика и захарно цвекло – заради любовта ни към сладкото. С други думи, това, което някога е било полезно се е превърнало в източник на злоупотреба.
  Това е само хипотеза и тя се оспорва. Дъг Ливи от Националния научен фонд на САЩ смята, че приматите никога не са притежавали вродена склонност да търсят плодове по аромата на етенола, макар че силната миризма на това вещество обикновено свидетелства за презрялост на плодовете. Той предлага друг вариант: предците ни са приготвяли алкохол поради неврологична случайност – харесали чувството и поискали още и още, до пристрастяване. В такъв случай, любовта към алкохола е сродна с любовта към кофеина и кокаина, а не към захарта.
  Алкохолът наистина предизвиква приятни чувства, свързвайки се с GABA рецепторите в мозъка. Като правило, последните снижават активността на невроните в които се намират, а резултатът е несигурна походка и отслабване на задръжките. Благодарение на това, са заченати безброй деца и са завързани безчет приятелства. В същото време, това е довело и до много инциденти, сбивания и даже войни.
  Като цяло, алкохолът се оказал полезен най-вече за земеделците. Преди 10 хиляди години дрождите се противопоставили на бактериите, развалящи храната. Домашната бира позволявала да се оползотвори излишното зърно, а и храната ставала още по-питателна с тази напитка, тъй като дрождите, наред с другото, произвеждат и витамин В. Освен това, алкохолът, вероятно, е допринасял и за социалното взаимодействие, което ставало все по-сложно, поради нарастването на неолитните общности. Но най-важното – ферментацията стерилизира течността, тъй като етанолът убива не само бактериите/в това число холерните/, а и други патогени. Животните също използват ферментирали продукти като лекарство. Например, плодови мушици заразени с паразитоидни оси, започват да употребяват повече алкохол, което убива осата без да вреди на мушицата. В древността, ферментационните продукти били по-здравословната алтернатива от останалите напитки.

  Що се отнася до умението ни да правим алкохол, повечето антрополози са склонни да мислят, че първите земеделци са открили ферментацията случайно, когато в хранилищата на пшеница и ечемик са проникнали  Saccharomyces.
  Днес знаем, че за първите стомни с бира е „виновен“ вида Saccharomyces cerevisiae. Дори имаме точният му генетичен код (между другото, той е един от първите организми, чийто геном е секвениран). Въпреки това, все още малко знаем за това, от къде се е появил.
  В течение на времето бирените дрожди са претърпели много промени. Като бонус, човекът е получил множество щамове на хлебни дрожди. В една германска пещера монасите са варили бира от хибрида S. Cerevisae, с произход от Патагония. По някакъв тайнствен начин това се е случило 100 години преди европейците да стигнат до Новия Свят.
  Във Великобритания и други страни пивоварите използват съвсем различен род дрожди – Brettanomyces, който се е отделил от Saccharomyces преди 200 милиона години, но притежава същите качества. Във времето някои от дрождите са развили способността да правят алкохол с по-висока концентрация, за да може човек да се наслади на по-силна напитка и да пази дрождите още по-внимателно.
  Гъбите ни манипулират и по по-директен начин. Човекът се различава от другите примати по нивото на ензима, разграждащ алкохола, както и по мястото на неговата концентрация. У другите примати алкохол-дехидрогеназата е почти равномерно разпределена в цялото тяло, което не е учудващо, тъй като етанолът е страничен продукт на различни физични процеси и така по-голям брой клетки могат да се справят с него. И при хората този фермент може да се открие навсякъде, но концентрацията му в черния дроб е непропорционално висока – в крайна сметка, тук попада целият употребен от нас алкохол. 0,4% концентрация на алкохол в кръвта е смъртоносна за възрастен човек. Средно 10% от ензимите в черния дроб се занимават с етанола.
  В детоксикацията на етанола, освен алкохол-дехидрогеназата, която го превръща в ацеталдехид, участва и друг ензим – алдехиддехидрогеназа, превръщащ ацеталдехида в ацетат. При някои народи от Източна Азия, включително при болшинството китайци и японци, алдехидните гени не работят както трябва. Когато хора с тази версия на гена употребят алкохол, те се напиват бързо, лицата им почервеняват, пулсът се учестява и идва спасителното гадене.
  Какво пък, нашата любовна афера с алкохола, след известно време, може да завърши, така че нека просто да вдигнем чашата с дрожди. Да ги прокълнем и благословим!
По материали на NewScientist.

Гледане на Кафе
Дата: 1 - ви февруари 2013г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Хиляди години любов между човека и дрождите
Хиляди години любов между човека и дрождите
Откъде се е взела у човека, като биологичен вид, такава любов към нещо, което му причинява толкова много проблеми.
Може ли робот да обича и да бъде обичан?
Ако се вярва на създателите на механичния симулатор на емоции Lovotics, напълно е възможно. Друг е въпросът, дали може да се разчита на взаимност…
След 25 години ще изчезнат всички пчели и змии
Биолозите бият тревога: от лицето на Земята ще изчезнат хиляди видове живи същества. Международна група от учени под ръководството на Крис Ридинг от британския център по екология и хидрология бият тревога: популациите от змии на ...
В Африка е открита химическа лаборатория от каменния век
Хората от каменната ера са притежавали елементарни химически познания. Археолозите са открили доказателства, че още преди 100 хиляди години нашите предци са знаели рецептите за смеси на базата на охра.
20 години Web. Защо това изобретение на Тим Бърнърс-Лий е важно и до днес
Световната Мрежа, World Wide Web отпразнува на 6 август своя 20-годишен юбилей. На този ден през 1991 г. британският инженер Тим Бърнърс-Лий заедно с колегите си, работещи в Европейския център за ядрени изследвания (CERN), публикували ...
Петнистият кон не е измислен от древните художници
Преди около 25 хиляди години, по стените на европейските пещери, хората започнали да рисуват нови същества. Сред носорози, диви бикове и други животни, се появяват бели коне с черни петна. Какво е това - плод на въображението или резултат ...
До изкуственото месо в магазините остават броени години
Създаването на хамбургер от стволови клетки на крава е дълъг и сложен процес. По оценки на учените, неговата себестойност е в хиляди, но скоро нещата ще се променят.
Паразитните червеи управляват човешката еволюция
Най-силният сред факторите на околната среда за еволюцията на човека се оказали паразитните червеи: разликите в генотиповете на човешките популации в голяма степен се дължат на различни паразити, с които хората се сблъскват при своите ...
Разкрита е тайната на свръхустойчивостта на стафилококовите инфекции
Устойчивостта на микроорганизмите към антибиотици е познато главоболие за медици и биолози. Между учените и бактериите се води непрекъсната война: създават се все нови и нови антибиотици, а в рамките на няколко години микроорганизмите ...
Китайска Лунна експанзия започва след две години
Кацане на Луноход през 2013 г. на Луната, получаване на проби от почвата през 2017 г. и след още 8 години – изпращане на китайски Нийл Армстронг.
123456 ... 34
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други