ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Тай чи, Тай чи чуан и китайската философия


   Китайската философия възниква по едно и също време с древногръцката и древноиндийската - в средата на I хилядолетие пр. н. е. Отделни теми и идеи, както и много термини, съставящи лексикалното “ядро“ на традиционната китайска философия, са се съдържали в най – древните писмени паметници на китайската култура - Шу дзин (Канон на [документалните] писанията), Ши Дзин (Канон на стиховете) и Джоу (Чоу промяна, или - Канона на промените), създадени през първата половина на I хилядолетие преди Христа, което понякога служи като основа за твърдения (особено на китайски учени), че философията в Китай е възникнала още в началото на I хилядолетие пр. н. е. Като правило, създаването и окончателното оформяне на такива текстове, датира от втората половина на I хилядолетие пр. н. е.

Гледане на Кафе
Конфуций

Първият исторически достоверен творец на философската теория в Китай е Конфуций (551-479), осъзнаващ себе си като изразител на духовната традиция „Жу“, което впоследствие става синоним на конфуцианството. Съвременник на Конфуций бил Лао Дзъ – основоположник на даоизма, което е главното идейно опозиционно течение на конфуцианството. Вече е установено, че първите даоистки произведения са написани след конфуцианските, дори, очевидно са били реакция на тях. Историческата личност Лао Дзъ най – вероятно е живял след Конфуций.
  В китайската цивилизация могат да се обособят две основни културни традиции, които са противоположни и са свързани с две основни тенденции в развитието на китайската философия.
  Първата е традиция на Царство Джол (екстравертна). Характерно за нея е: признаване на традицията на общото над единичното, което нагледно се проявява в морално-етическата доктрина на Конфуцианството; стремеж към съзидателна дейност за превръщане природния хаос в максимално подредена човешка среда.
Втората е традиция на Царство Чу, характерно с интровертна насоченост,  отдаващо приоритет на единичното над общото, стремеж към естественост и отрича налагания от човека ред и подреденост.
  Двете традиции дават началото на двете най-влиятелни философски школи в Китай: Конфуцианство и Даоизъм. Те имат достатъчно общи моменти, обединени от това, което можем да наречем китайска философия. Най-общото характерно за нея е свързано със спецификата на китайския преход от мит към логос. Той не се осъществява до край. Китайската философия е свързана тясно с мита и се базира на него. Тя изхожда от идеите на мита и ги доразвива, без по същество да излезе от рамките им. Характерно за мита е разглеждането на човека в тясна връзка и единство с природата. Природата се разглежда като семейство на предците, откъдето произлизат и се връщат всички. Всяко движение на живата материя се възприема като раждане на едни същества от други, чрез взаимодействие на мъжкото и женското начало. Идеята за единството и взаимовръзката на всичко се запазва в китайската философия, а мъжкото и женското начало се превръщат в абстрактни всеобщи принципи за изразяване на всички противоположности.
  С терминът „Жу“,  от самото възникване на китайската философия, се е обозначавала не толкова и даже не само една от нейните школи, колкото философията като наука, или по – точно, ортодоксалното направление в единен идеологически комплекс, съчетаващ в себе си признаци на философия, наука, изкуство и религия.
  Конфуций и първите философи- жу- са виждали своята основна задача в теоретичното осмисляне на социалния живот и личната съдба на човека. Като носители и разпространители на културата те били тясно свързани със социалните институции, отговорни за съхранението и възпроизводството на писмените, в това число исторически и литературни документи/култура, писменост и литература са се обозначавали в китайският език с един термин – „вън“/, и техните представители – книжовниците „ши“. От тук произтичат и трите основни особености на конфуцианството: 1 - в институционален план – връзка или активен стремеж към връзки с административния апарат, постоянни претенции за роля в официалната идеология; 2 – в съдържателен план – доминиране на социално-политическа, етична и хуманитарна проблематика; 3 – във формален смисъл – стриктно спазване на формалните критерии за „литературност“.
  Постановката на Конфуций е била да се „предава, а не да се създава, да се вярва в древността и да се почита“. В резултат, доминиращи форми на творчество в китайската философия станали тълкованията на древните класически произведения. Дори най-смелите новатори се опитвали да изглеждат само преводачи на старата идеологическа ортодоксалност. Така теоретичното новаторство се разтваряло в масата на „коментаторският“ текст.
  Тази особеност на китайската философия се определя от редица фактори – от социални до езикови. Древното китайско общество не познавало полисните древногръцки демокрации и породените от тях философи. То съзнателно се отделяло от околния емпиричен живот, в името на разбиране на битието като такова. Писмеността и културата в Китай винаги били свързани с висок социален статус. Едва през 2. пр. н. е., с приемането на конфуцианството за официална идеология, започва формирането на изпитната система, която укрепила връзката на философската мисъл, както с държавните институции, така и с "класическата литература" - чрез определен набор от канонични текстове. В древността, такава връзка се обуславяла от специфична(включително езикова) сложност на получаване на образование и достъп до материалната култура (главно книги).
  Благодарение на високата социална позиция, философията е имала изключително значение в живота на китайското общество, където тя винаги е била „царица на науките“ и никога не е била „слугиня на религията“. Впрочем, с теологията я родее неотклонното използване на регламентиран набор от канонични текстове. По този начин, предполагащ съобразяването с всички предшестващи гледни точки на каноничния проблем, китайските философи неизбежно се превръщали в исторически философи, и в техните съчинения историческите аргументи вземали връх над логическите. Освен това, логическото се историзирало по подобен начин като в християнската религиозно-теологичната литература, където Логосът се превръща в Христос, който проживявайки един човешки живот, открива нова ера в историята. За разлика от „истинския“ мистицизъм, който отрича както логическото, така и историческото, претендирайки накрая и за понятийни, и пространствено-времеви граници, в китайската философия е преобладавала тенденцията към пълно потапяне на митовете в конкретна историческа тъкан.
  Характерните особености на китайската философия се определяли от тясната връзка не само с историческата, но и с литературната мисъл. Във философските произведения традиционно царила литературната форма. От една страна, самата философия не се стремяла към суха абстрактност, а от друга – литературата била пропита с „най – фините сокове“ на философията. Тези особености на китайската философия се съхранили до началото на 20 в., когато под влияние на запознаването със западната философия в Китай, започнали да възникват нетрадиционни философски теории.   
  Китайските философски произведения имат много отличителни черти. Това не са трактати с последователни мисли на автора, а кратки афористични изказвания, изглеждащи като фрагменти, между които няма логическа връзка. Фрагментите са изказвания на съответни мъдреци, събрани от учени и последователи.
  Характерна особеност на стила е краткостта. Обикновено философите излагат мислите си чрез афоризми, намеци и сравнения. Рядко говорят конкретно и се стремят предметът на разсъжденията да се обрисува от само себе си, без да бъде конкретно назован. Това произтича от мислене, при което значение има не нещото само по себе си, а връзката му с другите неща. Философското произведение се отличава със силна сугистивност (с малко думи да се внушават повече неща). Поради това китайските произведения са в поетична форма и преводът на китайската философия е труден, не само заради древния китайски език, а преди всичко заради пределната лаконичност на израза, съчетана с многомерност на смислите.
  Връзката между Конфуцианството и Даоизма е условна.

Лао Дзъ

Същността на даоизма е концентрирана в книгата Дао Дъ Дзин. Предполага се, че е написана през 6 век пр. Хр. от мъдреца Лао Дзъ. Главите в нея са осемдесет и една — грубо пресметнато, 5000 думи — които вече 2500 години оказват едно от най-силните влияния върху китайската и световна мисъл, философия и култура - в пословиците, фолклора, бойните изкуства, съвременната модерна наука, чак до бизнеса, в неговия най-модерен вид.
  Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване.
  Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян.
  В даоиската традиция, която формира основите на традиционните източни лечителски и поддържащи доброто здраве изкуства, се казва, че има три съкровища, които всъщност представляват нашия живот. Те са известни като Дзин, Чи и Шън.
Няма точен превод на термините Дзин, Чи и Шън. Те най-общо се превеждат като ДЗИН (ЕСЕНЦИЯТА), ЧИ (ЖИЗНЕНАТА ЕНЕРГИЯ) И ШЪН (ДУХЪТ).

   Тай дзи (тай чи) НЕ Е тай дзи цюан (тай чи чуан). Използването им като синоними, просто не е правилно. Тай дзи (Великият Предел) е философско понятие, част от философска система, съществуваща повече от 4 000 хил. г. Става въпрос за „Книга на Промените” (И Дзин). Философията изложена в И Дзин е интегрирана в бойните изкуства, което слага началото на тай дзи цюан (който, като живот има само няколко столетия зад гърба си, за разлика от И Дзин). Логично е, че за да разберем, каква е философията на тай дзи цюан, трябва да разберем същността на тай дзи.

Първата страница от книгата „Дао дъ дзин".

Тай дзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин". Нарича се „вътрешно бойно изкуство" поради това, че е основано върху китайската традиция, а не - върху „външните", привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например - шаолинските.
Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него.
  Тай дзи цюан е най-популярния от вътрешните стилове бойни изкуства в света днес. Предпочитан заради своята простота и дълбочина, пропит от философията на даоизма, тай дзи цюан се превръща в нещо много повече от техника за самозащита и чи гун (ци гун/работа с енергия) за все повече хора. Безспорни са ползите от тай дзи цюан и информационното пространство около нас предлага множество начини за осведомяване по въпроса. Дали това изкуство ще бъде избрано заради своя боен аспект, заради оздравителните си ефекти или заради развитието на вътрешната ни енергетика, или просто за релаксация – зависи изцяло от практикуващия. 

 Това е учение и разбиране за света, базирано на взаимното допълване, взаимодействието и проявлението на Ин и Ян, които се съдържат, като енергия, във всяко едно нещо във Вселената. Това са закономерности, които мъдрите китайци от древността са изследвали и извеждали с хилядолетия, в резултат на което са описани и систематизирани в нещо, което може да бъде изучавано и разбирано няколко живота.
  Чрез разбиране на продуктивната и деструктивна страна на елементите е по-лесно да разберем, как чрез тези две страни може много лесно да се постигне баланс вътре в нас, но и също толкова лесно може да се разруши.
  Да се постигне хармония в тези два подхода е по-лесно да се каже и дори да се помисли, отколкото да се направи.
    Тай чи е динамична форма на медитация, вътрешно бойно изкуство, в което мисълта контролира всяко движение. В тай чи е събрано всичко. Според космогонията на китайците всичко произлиза от тай чи, което пък идва от Безпределното. От Великия хаос се ражда тай чи и от там насетне се определят видимото и невидимото, Ин и Ян. Белият и черният кръг с черната и бяла точка – това е тай чи. Свързано е с природата, с начина на мислене, с възприятията на човек. Ние живеем и дишаме според закона на Ин-Ян и тай чи, въпреки, че не го осъзнаваме.
  Ако говорим за зараждането на тай чи като бойно изкуство, то е свързано с това, че човек дълго време е наблюдавал природата с процесите, които се развиват в нея.
  Според древните китайци, а и вече според съвременната медицина, в човешкото тяло има три вида енергии. Дзин е изначалната енергия, която ни е дадена от природата - от момента на нашето раждане, включително генома. Чи е енергията, която влиза в нашето тяло и по този начин я обработваме – въздухът, водата, храната, човешките мисли, взаимоотношенията между хората. Тя е тази, която минава през меридианите в човешкото тяло, за които китайската медицина казва, че са свързани с нашите органите и системи. Целта на всичко това е да изградим нашия дух – шън - третата енергия в човешкото тяло.

  Човек намира своето „Аз“ с триединството на трите енергии - дзин, чи и шън. Китайците казват, че всеки има своето Дао – това, което той трябва да направи със себе си. Дао е пътят на духа. За да изгради духа си – Шън, човек трябва да е здрав.
  Човешкото тяло под въздействието на определени сили се основава на практическата физика, като например действието на лостовата система и хидравличните налягания, съществуващи в нашето тяло. Принципите на механика на тялото, които могат да бъдат открити чрез Тай дзи цюан са валидни за всички човешки същества. Тези принципи спомагат за постигане на добро здраве и изпълват с жизненост ежедневните действия на човека. Няма съмнение, че те помагат на занимаващите се с бойни изкуства да постигнат бързина и максимална сила. Ето защо Тай дзи цюан в продължение на векове е било и продължава да бъде едно от най-добрите китайски бойни изкуства, както и средство за постигане на добра физическа кондиция. 
  На пръв поглед движенията на тай дзи цюан приличат много повече на танц или балет, отколкото на бойно изкуство. Те се изпълняват бавно, плавно, релаксиращо, като преливат едно в друго без прекъсване, наподобявайки плуване във въздуха. Всички движения са съчетани в единен комплекс, наречен “форма” (кит.-тао лу). В тях са закодирани изключително ефективни техники за самоотбрана, които се основават на задълбочени познания на човешката психология, физиология и телесна механика. Те съдържат концентрирания опит на много поколения майстори, които са посветили целия си живот на самопознанието и самоусъвършенстването.
  За да популяризират своето изкуство, майсторите по тай дзи цюан са създали опростени форми, които са подходящи за хора от различни възрасти, независимо от тяхната физическа кондиция. Цялото изпълнение на тези форми отнема не повече от 5 – 10 минути, след което човек не се чувства физически изморен, а отпочинал и тонизиран. 

  Терапевтичните ефекти на тай дзи цюан се дължат на съчетаването на релаксация с концентрация на вниманието, на дълбоко естествено дишане с хармонични движения на цялото тяло, на коригирането на неправилни двигателни навици. Поради тези свои характеристики, практикуването на тай дзи цюан неутрализира вредното въздействие на различните стресови фактори, които съпътстват съвременния начин на живот.
   Научни експерименти в Китай, САЩ и редица други страни доказват стойността на тай дзи цюан като едно добро профилактично, общоукрепващо и лечебно средство. Той е особено полезен при профилактиката и лечението на заболявания като неврастения, туберкулоза, астма, хипертония, язва, артрит и др. Доказано е, че той засилва и имунната система, с което повишава резистентността на организма към заболявания.
   Според стратегията на тай дзи цюан, агресията трябва да се неутрализира не чрез директен сблъсък, а чрез спокойствие, непротивопоставяне и използване на инерцията и силата на противника. За да се развият необходимите умения за реализирането на тази стратегия, в тай дзи цюан се използват специфични упражнения с партньор. Освен в контекста на бойното изкуство, тези упражнения могат да се използват за усъвършенстване на комуникативните умения, за осмисляне на собствените поведенчески реакции, за позитивно решаване на конфликти. 

 Изучаването на тай дзи цюан има и много по - дълбок смисъл, отколкото само на здравословна гимнастика или овладяванено на определени умения. Това изкуство се основава на принципите на древната даоистка философия и представлява практически път за откриване на прозренията, от които те произтичат. То е насочено към самопознание, към постигането на един балансиран, естествен и хармоничен начин на живот, към мъдрото осмисляне на превратностите на съдбата.
  Когато запитали един от великите майстори на тайдзицюан, професор Чен Манчин, какъв е смисъла на това бойно изкуство за съвременния човек, той отговорил: ”Най-важната причина, поради която изучаваме тай дзи цюан е за да можем един ден, когато разберем за какво ни е даден живота, да бъдем достатъчно здрави, за да му се порадваме”.
  Всяко едно банално всекидневно занимание може да бъде издигнато до нивата на изкуство, ако вътрешното съдържание е налице. И тъй като в основите на тай дзи цюан е залегнал даоизма като философска система, можем да кажем, че единението с Дао, всъщност означава единение с природата и всичко останало на ниво съзнание, без да губим собствения си интегритет. Който е постигнал съгласуваност вътре в себе си, се съгласува и с природата, и с Дао. Затова и най-напред трябва да го търсим вътре, а не извън нас. Тай дзи цюан може да бъде помощната първа стъпка за този процес, който в крайна сметка – продължава през цялото ни съществуване. Дали това е вашият Път - можете да прецените сами за себе си.

Гледане на Кафе
Дата: 25 - ти септември 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Тай чи, Тай чи чуан и китайската философия
Тай чи, Тай чи чуан и китайската философия
В китайската цивилизация могат да се обособят две основни културни традиции, които са противоположни и са свързани с две основни тенденции в развитието на китайската философия.
Конфуций
Една от най – великите личности в историята на човечеството е китайският философ Конфуций. Той разработва учение опиращо се на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на народа с личния си пример. Повече ...
Китайската армия пристъпи към онлайн тренировки
Народоосвободителната армия на Китай придоби своя патриотична компютърна игра за обучение на войници.
Китайците са купили Cryptic Studio
Калифорнийското Cryptic Studio, специализирано в разработките на ММО-игри, вече е част от китайската компания Beijing Perfect World.
Буда
За разлика от християнството и исляма, будизмът съдържа силен пацифистки елемент. Макар будистите да са 200 милиона, в сравнение с 500 милиона мюсюлмани и около 1 милиард християни, с ориентацията си към ненасилие , имат по – голямо ...
Как хипитата спасиха физиката
Книгата на професора от Масачузетския технологичен институт разказва за това, с какво квантовата физика е задължена на контра-културните учени от Бъркли.
Барух Де Спиноза
Въпреки скромния си и почти неизвестен живот, Спиноза е признат за една от големите личности в историята на философията. Отхвърляйки божествеността на Библията, той се прекланя пред разума
Цай Лун
Откриването на хартията дава мощен тласък в културното развитие на Китай. След второто столетие, в течение на 7 -8 века, китайската цивилизация според повечето преценки е най – напредналата в света. Липсата на подходящ за писане материал ...
Хората имат естествена потребност да вярват в конспиративни теории
Ако вярата в конспиративните теории се основава на човешкия мироглед, то да разубедиш нещастния с рационални средства е практически невъзможно. Вярата у хората в подобно нещо е породена от потребността им да осмислят собственото си ...
Китайска Лунна експанзия започва след две години
Кацане на Луноход през 2013 г. на Луната, получаване на проби от почвата през 2017 г. и след още 8 години – изпращане на китайски Нийл Армстронг.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други