ТЪРСИ
Гледане на Кафе

С какво екосистемите биха могли да поучат еврозоната


  Еврозоната
е сложна мрежова система, подобна на тази, която съществува в природата. Това и придава качества, които рядко се разглеждат от икономистите, но биха могли да помогнат да се разбере настоящата криза. Предлагаме Ви преразказ на публикация по този въпрос, която се появи в списание New Scientist.

Гледане на Кафе
Сега вече бивш глава на Гърция Папандреу бе удостоен от френския си колега със званието безумец в депресия...

  Какво е сложна мрежа?
  Сложните мрежи се състоят от много взаимосвързани компоненти, които си влияят на поведението взаимно. Промяната, предизвикана от един елемент в друг, отеква като ехо в първия. Може би най-известният пример за такава система – са взаимоотношенията между хищници и плячка. Седемнадесетте страни от еврозоната са подчинени на точно същите механизми за обратна връзка.
  Сложните мрежи се регулират от баланса между отрицателната обратна връзка(например, лихвените проценти), която оказва стабилизиращо въздействие и положителната обратна връзка, дестабилизираща обстановката, казва физикът Лен Фишър от Бристолския университет (Англия).
  Как това помага да се разбере икономическата криза?
  При определени обстоятелства, един от видовете обратни връзки може да стане толкова силен, че да застави системата да се промени и да я въвлече в друго състояние. Например, популацията от животни, може изведнъж да намалее, а икономиката - да потъне в рецесия.
  Тези повратни точки, като правило, са непредвидими. Компютърните модели биха могли да покажат, как системата може да се промени, но водещите икономически издания не приемат изводи, основаващи се на компютърно моделиране. "Повечето икономисти не се занимават с разглеждането на нелинейните ефекти", - подчертава Унси Бигс от Стокхолмския университет (Швеция).
  Възможно ли е да се разберат сложните системи толкова добре, за да  бъдат контролирани?
Може би. Върху стабилността на системата влияят разнообразните компоненти на мрежата, както плътността и здравината на техните връзки. Колкото са повече връзките, толкова по – гъвкава е системата: ако един от елементите се развали, работата му ще се поеме от другите. Всяка гъвкавост обаче, има своя предел. След определен праг, големият брой връзки правят системата по – малко стабилна, тъй като един провал може да доведе до каскаден ефект.
  Номерът е да се намери правилния баланс. Някои изследвания на сложни системи са посветени на намирането на правилни връзки. Други, разкриват поведението, предсказващо неминуем крах.
  Можем ли да кажем, че фактът на обединение на седемнадесет валутни зони в една, е предопределил колапса на системата?
  Да. Ето защо кризата с гръцкия дълг стана криза за цялата еврозона, въпреки че делът на Гърция е само 2,5% от европейския БВП. Ръстът на гръцкия дълг е довел до рязък спад в доверието на пазара в гръцките държавни облигации. Гръцките кредитори са предимно в еврозоната, затова пазарите започнаха да губят доверие и към други нейни слаби участници (например, към Италия, където всичко едва започва).
  Беше ли възможно да се избегне кризата?
  Все още непубликуваните изследвания на Янир Бар-Ям от Института за сложни системи Нова Англия (САЩ) показват, че инвеститорите са се възползвали от снижената стойност на гръцките държавни облигации и това е предизвикало кризата. Специалистът подозира, че сега е ред на Италия. Ако еврозоната, начело със силна Германия, беше пуснала единни облигации, не позволявайки слаби икономики, криза нямаше да има.
  Германия отхвърли идеята за еврооблигации, за да не дърпа след себе си слабите. Г-н Бар-Ям смята, че това е било много необмислено решение. Биологичните примери са показали, че ако силният елемент на системата остане в безопасност, той е длъжен да инвестира в защитата на слабите, като в мравуняк.
  Ако образуването на връзки е толкова рисковано, защо е нужно еврото?
  Сложната мрежа прави икономиката по – ефективна. Тя позволява адаптация към проблемите: например, другите страни просто ще помогнат на Гърция и ще изградят нова защита срещу дефолта.
  Просто от време на време системата трябва да жертва ефективността, за да стане по – стабилна/за това, трябва да се намалят връзките или да се плати за защита/. "Ние вече имаме количествени, аналитични инструменти за това" - каза г-н Бар-Ям. Компютърните модели могат да покажат, кога краткосрочни разходи, снижаващи ефективността на системата, могат да бъдат оправдани в дългосрочен план за по-голямата стабилност на системата.
  Впрочем, някои връзки имат не толкова икономическа, колкото политическа същност и тяхното елиминиране е практически невъзможно. Г-н Бигс посочва например, силната връзка между еврозоната и САЩ. Несъмнено, дестабилизиращ фактор е присъствието в еврозоната на такива мощни играчи, като Германия и Франция, на фона на доста по – слаби икономики.
  Защо икономистите отказват да го разберат?
  Не всички отказват, някои вече започват да осъзнават, че потушаването на няколко малки пожара е по – лесно, отколкото един голям.
  Системно мислене е постигнато например, от управителя на Банката за международни разплащания (Швейцария), който определя, какъв капитал трябва да притежават банките за да обезпечат кредитите. Наскоро той заяви, че свързаните с това рискове зависят не само от размера на банките, но и от „взаимосвързаността, сложността и глобалния мащаб“. Затова от 2016 г. 29 „системно важни банки“ трябва да поддържат по – голям капитал, отколкото по – скромните, чиито фалит няма да доведе до световна рецесия.
  Уви, банковата сфера стана лъч в тъмното царство на еврозоната, чиито власти все още не поставят колективните интереси на преден план.

Гледане на Кафе
Дата: 11 - ти ноември 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: С какво екосистемите биха могли да поучат еврозоната
С какво екосистемите биха могли да поучат еврозоната
Еврозоната е сложна мрежова система, подобна на тази, която съществува в природата. Това и придава качества, които рядко се разглеждат от икономистите, но биха могли да помогнат да се разбере настоящата криза.
Една таблетка може да ви избави от неприятните спомени
Учените от университета в Монреал (Канада) са намерили начин да заличават лошите спомени, потискайки нивото на хормона кортизол. Смята се, че лошите спомени са свързани с този хормон и според идеята на учените, контролирайки ниво му, ...
Бъдещето на стволовата клетка зависи от нейната форма
Кое заставя стволовите клетки да се трансформират в строго определен клетъчен тип? Как, например, костните стволови клетки разбират, какво им е нужно за да станат именно костни клетки, а не хрущялни?
Анализ на кръвта дава отговор за продължителността на живота ви
В края на 2011 година на европейската публика ще бъде предложен анализ на кръвта /за някакви си 500 евро/, по резултатите на който бихте могли да разберете вероятната продължителност на живота си.
FORBES публикува прогнозата на футуролози за следващото десетилетие
Известното американско списание публикува любопитна статия, от която читателите разбират, какво ни чака през новото десетилетие.
Как да победим корупцията
Разработката на ефективна антикорупционна политика изисква, първо да се изясни, какво кара хората да станат корумпирани. Изглежда, едва сега учените започват да говорят по - уверено за тези причини.
Adobe Flash. Какво всъщност се случи
Същността на събитието е по – скоро положителна, отколкото отрицателна.
Какво друго можеш да направиш с дисплея – предложение от Intel
В Хановер Intel демонстрира технологията, наречена - дисплеят, като услуга.
От какво се състои птичето мляко
Тази рядка способност да произвеждат птиче мляко, притежават само гълъбите,фламингото и мъжките императорски пингвини.
Какво се знае за разработването на ядрени оръжия от Иран
Миналата седмица Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) публикува, най-изчерпателния до сега, доклад за предположенията по разработването на ядрени оръжия от Иран. В него ясно се заявява, че Иран нарушава Договора за неразпространение ...
123456 ... 13
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други