ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Република Адигея


Гледане на Кафе
Република Адигея е разположена върху живописните склонове на Кавказкия хребет, в долините на реките Кубан, Лаба и Белая, близо до двете морета – Азовско и Черно. Заема площ от 7,8 хиляди км2 /0,04 % от територията на Руската Федерация/. Днес в състава на републиката има 2 окръга – Майкоп и Адигейск, 4 града и 46 селски администрации, с 224 населени пункта. Републиката административно се разделя на 7 общини – Майкопска, Кошехаблский, Красногвардейски, Гиагински, Теучежски, Тахтамукайски, Шовгеновски.
  Столица на Адигея е град Майкоп. Общата численост на постоянното население е 441, 2 хиляди човека. Етническият състав на републиката е разнообразен. Адигите, дали нейното име, са най – древните обитатели на Северозападен Кавказ. Освен адигите и русите, в Адигея живеят повече от 100 националности.
  От ХІІІ в. адигите са известни, като черкези. За предци на адигите се считат меоти, синди, ахеи, зихи, касоги, керкети, живели в Северозападен Кавказ и Черноморското крайбрежие на Кавказ.

 В знаменитата могила, открита в гр. Майкоп през 1897 г. от професор Н.И. Веселовски и дала наименованието на културата като цяло, са намерени великолепни предмети от благородни метали.

Предците на адигите са създали култура, известна в световната археология като Майкопска култура. Десетки надгробни могили, свързани помежду си с легенди, загадъчни долмени свидетелстват за яркия разцвет на древните кавказци и тесните им връзки с Европа и Изток.
  Майкопската култура е археологическа култура от 2-рата половина на 3-тото хилядолетие пр.н.е., разпространена в предпланините на Северен Кавказ.   
Керамиката им е направена с помощта на грънчарско колело и в основата си, е предимно сиво-черна и червено-оранжева на цвят, глазирана и понякога украсена. 
Предполага се, че родина на майкопците е Предна Азия /източен Анадол и северозападен Иран/. С времето, придошлите от север строители на долмени, започват да изместват майкопската култура. Неин приемник става северно-кавказката култура, макар, че съществуват данни за миграция на майкопците далеч на север - до река Дон и степите на Калмикия, където са се разтворили сред степната ямска култура.
 Благодарение на въздушни снимки, направени около 1970 г., в Кавказките планини са открити следи на неизвестна култура от бронзовата епоха. По снимките са успели да установят, че нейните носители са живели на 1400-2400 м над м.р. в 100 километрова ивица, простираща се между р. Кубан на запад и на изток от  Налчик, в южната част на Кисловодск.
  Андрей Белински, ръководител на съвместната руско-германска експедиция, твърди, че високопланинската цивилизация е съществувала в ХVІ - ХІV в. пр.н.е. Открити са каменни фундаменти, някои от които достигат до метър височина. Те са групирани в 200 селища, построени по един и същ образец, с овален двор в центъра. Всички селища са съединени с пътища. Бронзовите изделия, открити тук, родеят тази цивилизация с Майкопската култура, но до сега нищо аналогично, с толкова много и добре организирани селища, в района на източното Черноморско крайбрежие, не е известно на науката.
 Докторът на историческите науки към РАН Алексей Резепкин, смята, че носителите на „новата” култура са дошли от Близкия Изток, от територията на съвременен Северен Иран. Вероятно, суша в Иран е провокирала тяхното придвижване на Север, през проходите на Главния Кавказки хребет до плодородните степи на Северен Кавказ. Те са донесли на местните знания, за добива и обработката на медна руда.Предполага се, че пришелците от Близкия Изток са обогатили древните кавказци с много по – ефективни способи за обработка на земята. „Майкопската култура е резултат от миграцията в Северен Кавказ на носителите на близкоизточна цивилизация. Така, тя се превръща в културтрегер, предавайки импулс на културните достижения на тази цивилизация, далеч на север в югоизточна Европа”- продължава Алексей Дмитриевич.
„Колкото са по – дълбоки корените, толкова е по – голяма короната.” – казват адигите. Това е безспорна истина.Традициите на адигейския етикет „Адыгэ Хабзэ” се коренят дълбоко във вековете. В този прекрасен край на Русия са се преплели живописна природа и духовната красота на народ, горд със своя древен произход и национална култура.
  Многобройните културни и исторически паметници от различни епохи, обвиват с легенди съвременна Адигея. Това са и знаменитият средновековен Път на коприната между Европа и Азия, и Старите черкезки градини, и неизчерпаемият източник на национално самосъзнание – Нартски епос – кодекс на честта и хранилище на знания.
  През територията на историческа Черкезия е минавал знаменития Път на коприната. В  ХІІ-ХІІІ в. е процъфтявал износът на роби от адигски произход на робските пазари в Близкия Изток и особено в Египет, където султана ги използвал за попълване на охранителната си гвардия от мамелюци. Притокът на роби позволил на един от адигите, Баркук, да завземе властта в Египет и да основе черкезката династия на мамелюците, която управлявала Египет и Сирия от 1382 до 1517 г.
  През 1557 г.част от адигските князе, начело с върховния княз Кабард Темрюк Идаров се обръщат към Москва, с молба за присъединяване към Русия. Този политически акт е закрепен с брачен съюз между Иван ІV и дъщерята на Темрюк – Мария.
  До ХVІІІ в. адигите са заемали територията от устието на р.Кубан, надолу по Черноморското крайбрежие до р. Псоу/Абхазия/, а по северния склон на Кавказките планини – до Осетия. В първата половина на ХІХ в. те все още са заемали обширната територия на Причерноморието и Северен Кавказ, но с напредването на Русия на юг, ареалът им намалява до 180 хиляди кв.км. Тяхната численост до 1830 г. е била около 1млн. и 82 хиляди човека, но в резултат на Кавказката война и насилствената депортация в пределите на Османската империя, в историческата си Родина са останали 5% адиги.
  Първите военни акции на царското самодържавие в Северен Кавказ датират от края на ХVІІІ в. Най – активната фаза на бойните действия в Черкезия е от 1859 до 1864 г. В този период, огромен брой адиги са напуснали родината си и се преселили в пределите на Османската империя.
  За начало на възраждане на адигския народ може да се счита образуваната Адигейска автономна област на 27 юли 1922 г. Новият статус на Адигея, като република в състава на Руската Федерация, е закрепен през юли 1991 г. със съответните закони. В Руската Федерация съществуват три национални държавни образования, в които адигите са един от държавно – образуващите етноси: на Адигея, Кабардино – Балкария и Карачево – Черкезия.
    Република Адигея се слави с плодородието на земята си, с мекия климат, щедростта и гостоприемството на местните жители.
  Адигея е индустриално – аграрна република, с икономика от смесен тип, представена с разнообразни форми на собственост. Основни отрасли са машиностроенето, металообработването, хранителната, дърводобивната и дървопреработващата промишленост, горивата и електро енергетиката. В малкия бизнес доминират търговията и общественото хранене.
В общата структура на промишлеността, най – голям дял има преработващата промишленост – 76, 4%, производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - представляват 18,2%, а добивът на полезни изкопаеми е 5,4%.
    Здравият климат и плодородната земя обезпечават екологично чиста, и с безупречно качество, селскостопанска продукция. Особена гордост е най – северният чай в света, а за адигейското сирене, знае всеки руснак.
  Водещо място заемат добива и преработка на зърно, захарно цвекло, етерично масло и етерично-маслени култури, зеленчуци и плодове, тютюн, отглеждането на едър рогат добитък, свине, овце, птици и племенно коневъдство.
  Температурите се покачват над  00 С в началото на март. Интензивно развитие на растителността има в средата на април. Пролетния период е много неустойчив, често студа се връща за дълго. Прехода към лято в планините, се усеща в края на май и началото на юни. В планините летният период продължава 90 дни, със средна месечна температура - над 150 С, а максималната е през юли – повече от 180 С. Снижаването на температурите с течение на есента става бавно и към края на ноември те падат под 00 С. Първите замръзвания са в средата на октомври. Зимата продължава 60-90 дни. Тя е мека, с чести затопляния.
  По характер, релефът на Адигея може да се раздели на три части: равнинна, предпланинска и планинска.
  Южната част на Кубанската равнина и Задкубанската са разположени в  предпланинската част и представляват  низина, постепенно преминаваща в хълмиста равнина.
  Групата на предпланините се простира от град Майкоп, разположен на 230 м над м.р., до село Каменомостко. Тук невисоките /от 300 до 500 м/ плоски хребети, са покрити с дъбови гори, разчленени от широките долини на реките. Отделни върхове достигат 700-900 м.
  Паралелно на Главния Кавказки хребет, се простира линия от редица асиметрични куести. Образуването на куест е свързано с неравномерната ерозия на различни по състав планински скали, като техния наклон е на една страна, в дадения случай – на североизток. Ширината на куестовата ивица се увеличава от запад на изток, достигайки в басейна на р. Курджипс 45 км.
Най – северният куест, който понякога наричат горист, е прорязан от долините на реки и дерета, поради което е недобре изразен навсякъде. Вторият куест е представен от отделни асиметрични възвишения, изградени от нагънати варовици и мергели. Наличието на удобни пасища върху плоските склонове, очевидно е послужило за общоприетото име – пасбищен хребет. Освен това, двата северни куеста са покрити с гъсти букови гори, което им придава тъмен вид на фона на белоснежните върхове на Главния Кавказки хребет. Южният куест, или Скалистия хребет, висок 1200-2300 м, е ескарп варовик с южно изложение. Той се разпростира на значително разстояние от северозапад на югоизток, започвайки от върховете Фишт и Оштен, и завършвайки в Дагестан. Билото на Скалистия хребет се състои от горно Юрски варовици, които се редуват по – долу с шисти от Средна и Долна Юра. Подлагани на интензивно изветряне, варовиците от южния склон на Скалистия хребет са придобили причудливи форми на пики, кули, пещери.
  Високопланинската част на Северозападен Кавказ е представена от двата хребета - "Передового" и "Водораздельного". Тук теренът носи високопланински ледниково-тектоничен и ерозийно-тектоничен характер, обусловен от наличието на структури на домезозойска възраст.
  Голяма част от планините на Адигея заемат „Лагонакските планини”.  Те се простират от север на юг и от запад на изток на повече от 40-45 км. Средната им височина е 1200-1800 м.
  В центъра на „Лагонакските планини” се намира планинската група Фишт. Височината на в.Фишт е 2867 м. Южните, източните и западните му склонове са отвесни и разчленени от ледникови циркуси, карстови котловини и тектонични пукнатини. На северозапад Фишт се съединява с масива Пшеха-Су, висок 2743 м. На североизток от Пшеха-Су лежи масива Оштен /2804 м/. Планините Чугуш (3238 м), Джемарук (3099 м), Тыбга (3064 м), Уруштен (3020 м) са най – високите планини на територията на републиката. Те са разположени в пределите на Кавказкия Държавен биосферен резерват и не се използват за развлекателна дейност.
  Една от най – големите реки на Адигея и нейна естествена граница на изток, е река Лаба. Тя е най – големия приток на р. Кубан. Дължината и е 341 км., а общата площ на водосборния и басейн е 12 500 км2 . В Лаба се вливат 4776 малки и големи притоци със сумарна дължина 10 500 км. Пълноводието и се колебае според сезоните на годината, а на места значителна роля играят и подземните извори, включващи се в нейното корито.
  Белая е вторият по дължина и най – пълноводен ляв приток на р. Кубан. Тя извира от склоновете на планинския масив Фишт – Оштен и преминавайки 265 км, попада в Краснодарското водохранилище. В р. Белая се вливат 3459 малки и големи притоци, като общата водосборна площ на реката става 5990 км2. В басейна на реката има 29 ледника с обща площ 7, 6 км2.
Река Фарс , в превод от адигейски  означава „търкаляща, разливаща”, е един от левите притоци на Лаба. Нейната дължина е 197 км. В горната си част тя е планинска, а надолу има равнинен характер.
Пшеха е най-големият ляв приток на р. Белая.
Вторият по величина ляв приток на р. Белая е р. Курджипс, в чието горно течение има живописни водопади.
  Пшиш е друга голяма река, ляв приток на р. Кубан, чието пълноводие на места, варира с амплитуда от 7 м.
  Псекупс  се захранва основно от атмосферни валежи и подземни води. В басейна на реката има много минерални източници с различен химичен състав: сероводородни, солено-алкални, йодобромни и др.
Режимът на р. Афипс е пълноводен и в нейния басейн има много минерални източници.
Ходз е ляв приток на р. Лаба и като изключение, в долната си част реката има планински характер.
  Гиага, също ляв приток на р. Лаба, в горното си течение на места пресъхва.
В планинската част на Адигея има много езера. Те са малки по площ и болшинството са разположени в труднодостъпни райони. Езерата с карстов и ледников генезис са съсредоточени в района на Кавказкия биосферен резерват. Те имат малки размери, от 0,1 до 0,3 км2, но водата в тях е сладководна и прозрачна.
  Най – голямо по площ е ледниково-карстовото езеро Псенодах, разположено в горната част на реката Цице, на дъното на голям ледников циркус, на височина 1940 м. над м.р. Езерото има форма на полумесец. Дължината му е 165 м., най – широката му част – 72,5 м., дължината на бреговата линия  е 492,5 м., а максималната му дълбочина е 3,5 м.
  Езерото Хуко е разположено в най- югозападния край на Адигея. То има карстово-тектоничен произход  с овална форма. Езерото е обградено от невисоки и сравнително полегати склонове от варовикови планини, с широк плаж в североизточната част на овала. Северозападния склон е покрит с храсти, а останалата територия - със субалпийска растителност.
  В предпланинските райони са разположени подземни минерални и термални води с различен състав. Построени са санаториуми и балнеокурорти, където с минералните води се лекуват широк спектър заболявания.
  Близостта до топлото Черно море и силната разчлененост на планинския релеф, са способствали за формирането на голямо растително многообразие. Флората е представена с около 2000 вида. Нейна отличителна черта е разпределението и по географска ширина и зонално място.
Основните дървесни ресурси се намират в Майкопския район, където са съсредоточени 98 % от всички гори. Горският фонд е разделен на 2 групи. Към първата група се отнасят гори, изпълняващи водозащитни, санитарно-хигиенни, противоерозийни и др. функции. Те представляват 37 % от общата площ. В нископланинските гори господстват Английският дъб и дъб Гартвис. Срещат се и клен, ясен, круша, ябълка, дрян и глог. На височина 450-500 м. дъбовите гори се сменят от пояса на буковите. Растат също зимен дъб, Кавказки габър, а може да срещнете и Тис.
  В средните планински зони растат буково-елови и елови гори. Еловите гори са богати на редки растителни видове – лавър, Холи Колхида, Понтийски рододендрон. Във високопланинските иглолистни гори расте и Източен смърч. На височина 1700 – 2000 м. над м.р., на границата между планинските гори и субалпийските ливади, в тясна ивица, растат бреза и „елфически” бук. Субалпийските ливади /1800-2500 м. над м.р./ са много разнообразни по състав. Тук са обичайните жълта леска, синя тинтява, иглика, камбанки. Широко са представени зърнените култури. В субалпиката, на границата с гората, се развиват високо тревисти растения, достигащи височина 2-3 метра. Общността им се състои от оман, дилянка, пащърнак и др. Алпийският пояс се простира от височина 2000-2400 м. до 2600-2800 м. над м. р. Украшението на алпийските ливади е лютичето „Елена”. Снежният пояс започва над 2900-3000 м. Тук се срещат само петна от лишеи и мъхове.
  Удивително е разнообразието на животинските видове в Адигея. В общото многообразие млекопитаещите са 87 вида, рибите – 91, птиците – 275, земноводните -11, влечуги – 19 и няколко хиляди вида безгръбначни. В планинските гори на Адигея живеят кавказки благороден елен, дива коза, кафява мечка, кавказки видове видра, язовец, рис, дива котка, лисица, белка … Основната забележителност на фауната е планинският зубър.
    Повече от 1/3 от площта на Адигея е заета от специално защитени природни територии, с различен статус и категория. Шест от най – големите защитени територии, сами по себе си представляващи рядкост със съхраненото биологично разнообразие на планинска земя, от декември 1999 г. са включени в списъка на ЮНЕСКО като Световно природно наследство, което потвърждава особената ценност и световно значение на тези обекти – това са 14 % от цялата площ на Адигея. 73 356 хектара от територията на Кавказкия Държавен биосферен резерват се намират на територията на Адигея.
    По разнообразието на флората и фауната, западната част на Големия Кавказ няма равна на себе си, не само в Кавказкия регион, но сред другите планински райони на Европа и Западна Азия. На тази територия е съсредоточено голямо количество редки, ендемични и реликтни растителни и животински видове, намиращи се под заплаха от изчезване.
Удивителната природа на Адигея не оставя равнодушен никой. Величествени планини в белоснежни шапки и вечни снегове, планински склонове, покрити с могъщи гори и алпийски ливади, просторни степи, реки и езера, прохладни горички и прозрачни извори, огромни дървета и редки растения. Съхранените вековни гори, със средна възраст на дърветата 200-300 години, придават на района приказна живописност и усещане за истинска първобитна природа.
  Адигея е перла на туризма. В републиката има всичко за активен отдих и Еко туризъм. Традиционен празник за спортните туристи е станало знаменитото състезание по воден туристически многобой и рафтинг. Адигея предизвиква интерес и у почитателите на зимните ски – спортове. Релефа на заснежените склонове на платото Лаго-Наки е толкова разнообразен, че и любители, и професионални спортисти биха могли да намерят за себе си трасе, според силите и възможностите си.
  Местните планини привличат и делтапланеристи. Скалните маршрути с различна категория на сложност, привличат  като магнит много алпинисти. Развит е и спелеотуризма. В Адигея са известни 125 карстови пещери. На относително малка площ, са представени всички форми с карстово ледников тип релеф. Тук се намират най – дългите и дълбоки пещери и кухини в Русия, с повече от 1600 м. дълбочина и 15 км дължина. Те образуват сложни подземни системи с реки, езера и водопади. В планинските скални образуваниня, с различна възраст и състав, могат да се видят интересни останки от измрели организми.Така, долината на р. Белая /ляв приток на Кубан/, благодарение  многобройните находки на гигантски черупки на амонити /винаги по – големи от 1 м. в диаметър/, е придобила световна известност.
  В горното си течение реките образуват дълбоки речни каньони. Невероятна е красотата на Гуамското дефиле, Мезмайския каньон и дефилето Цице. Това е истински рай за пешеходен и планински туризъм, алпинизъм и катерене. Маршрутите са построени по такъв начин, че минимално да се безпокоят обитателите на резервата, и в същото време пътешественикът да се запознае с всички разнообразия на природния ландшафт.
  Богатството на културните традиции в Адигея се съхранява от 23 учебни заведения за изкуство и култура.
  Адигея има три театъра – Руски драматичен театър, Национален театър на Република Адигея и Камерно музикален театър, към който има и балетна трупа.
  Републиката разполага с 8 музея, пет от които са в селски местности.
  Картинната галерия е с основен фонд, от около 500 хиляди произведения на живописта, графиката, декоративно – приложните изкуства и т.н.
  В Адигея има 153 библиотеки. Четири от тях са републикански, 149 общински, като 123 от тях са в селски райони. От 1997 г. работи и Републиканска специализирана библиотека за слепи, в която се организират срещи с писатели, композитори, литературно – музикални вечери в 18 библиотечни филиала, във всички райони на републиката.
  В края на 2008г. в Републиката е имало 213 болнични заведения с различна форма на собственост. Във всички тях, широко се внедряват и използват новите технологии на диагностика и лечение.
  Адигея наистина е един уникален райски кът.
 

Гледане на Кафе
Дата: 1 - ви май 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Република Адигея
Република Адигея
Повече от 1/3 от площта на Адигея е заета от специално защитени природни територии, с различен статус и категория. Шест от най – големите защитени територии, сами по себе си представляващи рядкост със съхраненото биологично разнообразие ...
Най – бързият интернет е в Южна Корея
Компанията Pando Networks, обработила данните, събрани от 20 милиона компютри по цял свят и оценила скоростта на достъп до Интернет в различните страни.
Свалиха маската на чревната бактерия Ешерихия коли
Бактерията, предизвикала паника и страх от европейските зеленчуци, беше идентифицирана от китайски и немски генетици.
Монголия
Монголците съдействали за обмена между нациите, като създали нови и усъвършенствали стари системи. Благодарение на монголците, почти всички страни излезли от своята изолация и това е първата глобализация в света.
Българското Възраждане в изобразителното изкуство
Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други