ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Развитието на мозъка при бозайниците започнало с носа


 

Гледане на Кафе
Скулптурна реконструкция на първия бозайник. /снимка - emmakat79/

Първите бозайници са били малки нощни животни, ловуващи с помощта на обонянието. Разширението на обонятелния дял в мозъка, съдействало за развитието на други мозъчни центрове при потомството им.
  Не може да се каже, че човекът се отличава с остро обоняние: представителите на животинския свят имат далеч по – съвършен нюх. Но колкото и парадоксално да е, своите нерешени „мозъчни способности”, хората „дължат” на обонянието.
  Бозайниците се появяват в края на Перм – преди 260 милиона години. Тогава от цинодонтите се отделя клона на протобозайниците. Цинодонтите били нещо средно между бозайници и влечуги. Те имали доста малък (по отношение на тялото) мозък и нормални обонятелни луковици. Като цяло, тези животни били зле не само с носа, но и с очите и ушите. По данни от палеонтологични останки, липсвала координация между различните сетивни органи. Във всеки случай, цинодонтите са в основата на първите истински бозайници.
  Какво е ставало с мозъка на първите бозайници, отдавна е обект на спекулации. За да се отговори на този въпрос по-конкретно, било  необходимо да се проникне в черепа, а това неминуемо включва унищожаване на вкаменелости. Така, че за развитието на мозъка повече се говори, отколкото се гледа. Някои смятат, че нарастването на челюстите при протобозайниците в сравнение с цинодонта, показва развитието на слуховия апарат, което подтикнало развитието на останалата част от мозъка. Други казват, че мозъка на бозайниците се е развивал равномерно и поради това, доста дълго време.
  Накрая, група палеонтолози от университета в Тексас (САЩ) намерила начин да „влязат" във вкаменелостите. С помощта на мощен рентген, учените направили снимки в черепите на Morganucodon oehleri и Hadrocodium wui, открити в Китай, датирани между 175 и 200 милиона години назад. Комбинирайки по няколко изображения за всяка проба, учените създали триизмерен "томографски" образ. Това позволило да се погледне отвътре в останките, без да се унищожават, и така да се направи заключение за структурата на мозъка.
  Morganucodon oehleri бил малко, опосумоподобно животно, с размер на главата само 1,3 см, но имал значително увеличаване на дела на мозъка, в сравнение с тялото, като по – голямата част от това увеличение било в предния мозък, обработващ миризмите. Освен това, при М. oehleri се увеличава малкият мозък и неокортекса. Това, вероятно, е свързано с необходимостта да се справя с тактилните сигнали от кожата и козината. При  Hadrocodium wui мозъкът е още по-голям, приближавайки се по относително тегло, до този на съвременни бозайници. Ако се съди по увеличението на обонятелния лоб, този вид е имал много по – добър нюх от първия.
  Съвременните бозайници, независимо от индивидуалните си обонятелни способности, притежават десет пъти повече гени, контролиращи развитието на обонятелната система в сравнение, с другите гръбначни животни. Според палеонтолозите, тази "инвестиция" в обонянието на древните бозайници, може да се дължи на нощния начин на живот. Тези малки животни ловували насекоми и техните ларви, много от които излизали през нощта, а освен това, през деня, когато динозаврите се разхождали, било фатално да попаднеш пред очите и краката им. Постепенно "нервните запаси" в обонятелната система били разпределени в еволюцията на други системи; остро зрение, чувство за ехолокация, или способността да улавят електрически сигнали (птицечовката). Съвременните бозайници дължат доброто обоняние на предците си.
 

Гледане на Кафе
Дата: 20 - ти май 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Развитието на мозъка при бозайниците започнало с носа
Развитието на мозъка при бозайниците започнало с носа
Първите бозайници са били малки нощни животни, ловуващи с помощта на обонянието. Разширението на обонятелния дял в мозъка, съдействало за развитието на други мозъчни центрове при потомството им.
Учени говорят за осем тайни на човешкото тяло
Английски изследователи обявиха 8 интересни тайни за човешкото тяло. Чрез своите изследвания учените разкрили причините за изтръпванията на страната, за появата на киселини в стомаха, тайните за управлението на слуха и много други.
Как правилно да тренираме мозъка си
На ежегодната среща на американската Асоциация по психологически науки, психологът от Мичиганския университет John Jonides представи нови данни, от които следва, че 20 минутното ежедневно изпълнение на тази задача в продължение на ...
Нов препарат забавя развитието на катаракта
Учените, създали първият в света медикамент забавящ развитието на катаракта, са сред петте финалисти на конкурса за бизнес-проект, организиран от Университета на Куинсланд.
Определен е основният молекулярен защитник на сърцето
Митохондриален белтък предпазва клетките от смърт в следствие на окислителния стрес, предотвратявайки развитието на сърдечна недостатъчност.
Как да се възстанови мозъка след инсулт
Важна стъпка в тази посока е направил екип от учени на Университета във Флорида - но засега, само като пример върху невроните на плъхове, и само в епруветка.
За да стане светът по – интелигентен, трябва да е защитен от инфекции
Умът е най – скъпото нещо на света. Не в пари, а в качеството си на цялата биологична валута – енергията. Едно проучване показало, че новородените губят 90 % от получените калории за изграждането и функционирането на мозъка.
Как е започнало размножаването на Земята
Изследователи са симулирали молекулярен процес, чрез който е възможно да са се размножавали първите протоклетки на нашата планета.
Прозяваме се, за да охладим мозъка си
Изненадващо, все още няма общо обяснение за това, защо хората и животните се прозяват. В продължение на няколко десетилетия, учените са представяли различни остроумни хипотези, но почти всички са били без експериментални доказателства.
Два мозъка в един - чрез невроимплант
Изследователи от университета Дюк - САЩ са направили това, което до сега можеше да се види само в научно-фантастичен филм.
123456 ... 8
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други