ТЪРСИ
Гледане на Кафе

РАСПУТИН, ГРИГОРИЙ ЕФИМОВИЧ

Гледане на Кафе

  Кога точно е роден Распутин, тази забележителна фигура в политическият живот на Русия от последното десетилетие на царуването на Николай ІІ, е неизвестно. Изследователите посочват като рождена дата годините около 1860 г., но сам Распутин никога не посочва точното си рождение.
  По ирония на съдбата Григорий наследява фамилията Распутин, която означава безнравствен, безпътен, развратен. Прякорът е даден на бащата на Григорий – обикновен впианчен мужик от Сибир. Истинската му фамилия е Нови. На 20 години Распутин се жени за местно момиче и им се раждат три деца.
  През 1892 г. Распутин прави първото си поклонение пред иконата на Симеон Верхотурский, която ще промени живота му.
  Бракът не спира нито нрава на Григорий Распутин, нито желанието му да скита. Пеша той стига до манастира Атон, а след това заминава за Ерусалим. След завръщането си в Покровское, той се обявява за Божи избраник, с чудотворен лечебен дар. Възможно е да е притежавал определени способности, или просто е бил добър актьор. Така или иначе, мълвата за Григорий Распутин се разпространява по цял Сибир. Хората идвали от далеч при „стареца” за да получат, ако не изцеление, то поне утешение. В Русия по онова време „старец“ е титла, която носят само монасите, белязани с особен знак.
  През 1900 г. Распутин се среща с Киевският архимандрит, който го изпраща в Петербург при известният мистик, отец Теофан, инспектор на Духовната академия. По това време православието в Русия е разкъсвано от секти. Една от най-влиятелните ереси е сектата на хлистите, придобили слава на най-разюзданата и порочна секта въобще в православния свят. Те живеели в общности, чиито ритуали за очистване от греховете преминават през пълното отдаване на порока. 

Руското императорско семейство Романови
Руската императрица Александра Романова
Болната от сифилис селянка Хиония Гусева
Княз Феликс Юсупов по време на атентата срещу Распутин
Портрет на княз Феликс Юсупов от великият руски художник Серов
Дмитрий Павлович Романов, един от убийците на Распутин и любовник на княз Феликс Юсупов
Владимир Митрофанович Пуришкевич, депутатът участвал в убийството на Распутин

Така, един неграмотен мъж, стига до императорското семейство и се намесва в историята на Русия. Престолонаследникът Алексей страдал от хемофилия и притеснената царица, Александра Романова, моли да доведат лечителя Распутин в двореца. Вероятно благодарение на естествените процеси в тялото, престолонаследникът се възстановил, в противоречие на всички докторски мнения,че ще умре. С този "чудодеен акт" Григорий Распутин подчинява императорската фамилия на волята си, той става техен приятел и довереник. Манията по Распутин е толкова голяма, силата му потвърдена от най-високо място, а влиянието му безспорно, че скоро в Русия се заговаря за народно православие, чийто водач е именно Григорий. В Царское село, в квартирата на мага, по самите върхове на Синода, се настанява суеверие, богато гарнирано с пикантни клюки, атавистичен страх и мълви за мними пророчества. И генератор на непрекъснато растящата слава на Распутин се оказва една майка. Александра Романова е фигурата, чийто страх и самота, превръщат Распутин във възлова фигура в историята на цял един век.
  По-късно, вече заел място в сърцата на императорското семейство,  Распутин ще съблазнява своите почитателки именно с този „трик“ – покана за  “очистване от греховете“, което неизбежно минава през бурна оргия. Чарът на Распутин, който повечето, които го познават описват като невзрачен, но много чистоплътен мъж, се дължал на безцветните му очи, дискретните жестове и гласа му…
Обладаните от мистика славяни, особено в Русия, по онова време смятали (мит, който оцелява ужасно дълго, та чак до днес), че светостта идва именно от ниските слоеве, от бедните, безправни и почти юродиви хора.  А Распутин е именно такъв. Рошав, с дълга брада, прозрачен поглед, светла кожа и под ръка с иконата на Симеон Верхотурский, идващ от забравените от Бога земи на Сибир.
  Чудодейният „старец” не само „лекува” Алексей, но води активен социален живот, влизайки в кръговете на висшето петербургско общество. Постепенно чрез императрицата, Распутин започва да влияе върху руската политика. Под натиска на съпругата си, Николай ІІ е принуден да „издига” на държавни постове тези, които е посочил Сибирският лечител. Приятелите на Распутин получили високи постове, които явно не заслужавали. Всичко това на пречело на „Богоизбраният лечител” да устройва пиянски оргии, чиято „слава” се носела в цял Петербург.
  Не е ясно дали последователките на Распутин са били привлечени от мистичния му чар или от властта, която простоватият мужик демонстрирал и упражнявал върху целия политически, а и православен апарат на империята. Распутин е бил и бохем. Живеейки на гърба на хората, които се обръщали към него за помощ, той щедро черпел своите любовници, а по-късно давал пари и на самата императрица. Въпреки, че докладите на тайната полиция не веднъж уличават мужика в самохвалство, спекулация с имената на царското семейство, в разгул и политически машинации, Александра успява да спаси Распутин, макар че и цялата руска преса, а доста често, и самият министър-председател е срещу нея.
  1915 г. е апогей във властта на Распутин. Бушува Първата световна война. Николай ІІ стои постоянно в Могильов, а императрицата в Петербург. Тя много иска да помогне на съпруга си, но всяка своя крачка обсъжда с Распутин. В резултат, всички държавни назначения, всички въпроси относно снабдяването на армията, минават през него. Стига се до там, че по настояване на Распутин, Николай ІІ отстранява от командването на руската армия своя родственик – великият княз Николай Николаевич и се заема  сам с нейното ръководство.
  През тази година е публикувана и книгата на Григорий Распутин Нови "Моите мисли и разсъждения". Само за няколко месеца, през1915-1916 г., в Русия се сменят четирима министър-председатели, да не говорим за по – малко ръководните постове. По внушение на Распутин руският император назначава за петроградски митрополит епископ Питирим, известен с хомосексуалните си наклонности. В императорският двор започва да се говори за фаворизирането на Распутин. Близостта на „Гришка Распутин” до императорското семейство поражда много слухове. Не само, че те са неприятни сами по себе си, но подкопават авторитета на императора. Сплетните, че императрицата е в твърде близки приятелски отношения с лечителя, преливат чашата на търпението и против Распутин назрява заговор.
  През есента на 1916 г. лечителят пише писмо-завещание, адресирано до Николай ІІ. В него той съобщава, че ще се раздели с живота до 1 януари 1917 г. и предсказва бъдещето на Русия. Ако убиецът бъде родственик на Николай, пише Распутин, то „нито едно от Вашите/на императора/ деца или роднини, няма да остане жив… те ще бъдат убити от руския народ.” Писмото било оформено от адвокат по всички правила и предадено на получателя.
  Първото покушение е извършено през 1914 г. в Покровское от селянката Хиония Гусева. Тя членувала в някаква женска секта, чиято главна цел била гибелта на Сатаната Распутин. Преоблечена като просякиня, Гусева го намушква в стомаха, но не успява да го убие.   След като се излекува, Распутин се връща в столицата. Гуляите му продължават с денонощия, а враговете неумолимо затягат обръча около него. Приближени до двореца планират втори опит за убийството на императорския довереник.
  На 30/17/ декември 1916 г. княз Феликс Юсупов, един от най – богатите мъже в Русия, депутатът Владимир Пуришкевич и княз Дмитрий Павлович, братовчед на императора, се опитват да отровят „стареца”. Распутин е поканен на вечеря, в която е сложен цианкалий. След като отровата не подействала, Юсупов стрелял по него, но само го ранил. Черният маг успява да избяга. Но убийците му го хващат и в гонитбата отново стрелят по него. Той пада. Сметнали, че това е краят му, те го хвърлят в Нева.
По молба на императрицата, тялото е извадено от реката. При аутопсията се изяснява, че въпреки смъртоносната отрова и надупченото от куршуми тяло, Распутин се е борил за живота си, докато се е удавил. Бил погребан в параклиса на царския дворец в Царское село. Разследването на убийството, започнато от императора, разбира се не стигнало до нищо. Следствието по делото за убийството на Григорий Распутин се точи около два месеца. Прекратено е на 4 март 1917 г. По заповед на Временното правителство, тялото на Распутин е ексхумирано и изгорено в нощта на 10 срещу 11 март. На мястото на кладата са изписани два ритуални надписа, единият от които на немски език: “Hier ist der Hund begraben" ("Тук е погребано куче"). И по-нататък: " Тук е изгорено тялото на Распутин Григорий в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г. "
  Някои смятат, че Распутин е бил убит от агент на Скотланд ярд. Тъй като те са знаели, че Распутин е против участието на Русия във войната и ще накара императора да сключи мир с Германия, тогава 350 000-на немска армия можело да бъде прехвърлена на Западния фронт, което би предизвикало поражение на Антантата.  Затова са предприели мерки, той да се отдръпне от управлението, възможно по-бързо. Решителният изстрел идва от агент на име Осуалд Райнер. Доказателства се пазели в британските архиви.
  Григорий Ефимович Распутин, една от най – противоречивите и енигматични фигури в руската история, отключва хиляди въпроси.
 

Гледане на Кафе
Дата: 7 - ми юли 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: РАСПУТИН, ГРИГОРИЙ ЕФИМОВИЧ
РАСПУТИН, ГРИГОРИЙ ЕФИМОВИЧ
Един неграмотен мъж, стига до императорското семейство и се намесва в историята на Русия.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други