ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Нилс Бор

1885 – 1962


  Нилс Хенрик Давид Бор произлиза от либерално и интелектуално семейство. Роден е в Копенхаген от баща християнин и майка – еврейка.
Баща му е уважаван физиолог и професор в университета. Майка му, Елен Адлер, е изключително нежна и грижовна жена. Нилс Бор има брат – Харалд, който по – късно става уважаван и авторитетен математик. Заниманията им със сериозна наука не пречат в младежките си години да бъдат футболни звезди. Брат му играе в датския отбор на Олимпиадата през 1908 г.
  След като завършва университета в Копенхаген, Бор работи върху повърхностното напрежение на течностите и електронната теория на металите. Заминава за Англия, където известно време работи в кембриджската  лаборатория „ Кавъндиш” под ръководството на Дж. Дж. Томсън. Остава неудволетворен и заминава за Манчестър. Там се среща с големия физик Ърнест Ръдърфорд. Отношенията им са като между баща и син до 1937 г., когато Ръдърфорд умира.
  Откритото от Ръдърфорд атомно ядро и идеите му за структурата на атома, са основите върху които Бор изгражда собствената си теория.

Гледане на Кафе
Най – известната теория на Бор е за строежа на атомите и молекулите. Според него моделът на Ръдърфорд доказва, че „ атомите се състоят от положително заредени ядра, заобиколени от електрони. Атомите се запазват цели благодарение силите на привличане, които притежават ядрата: общият отрицателен заряд на електроните е равен на положителния заряд на ядрото”.
  Бор значително подобрява модела на Ръдърфорд. В първоначалния си вид, атомния модел на Бор се състои от електрони, които обикалят по кръгообразни пътеки около ядрото в центъра. По – късно Нилс Бор постулира, че електроните се движат по елипси, които са на определени и ограничени нива и всяко от тях поражда енергия. Ако електроните сменят своето ниво, възниква светлина. Макар, че днес е отричана, тази му теория си остава общоприет символ на физиката. Тя открива пътя на изцяло нов подход към изследванията в областта на физиката. Теорията му демонстрира, каква е формата на атомните частици и защо те имат определен размер. Освен това, се прилага при точното измерване на цветовете в спектъра на водородния атом.
  По време на войната обаче, с познанията си върху атома, Бор допринася за разработването на атомната бомба. По това време той работи в Лос Аламус по проекта „Манхатън”. Разтревожен от използването на ядрената енергия за масово унищожение, през 1950 г. Бор в открито писмо отправя молбата си към Обединените нации. Разбира се апела му е пренебрегнат и великите сили влизат в епохата на въоръжена надпревара, продължаваща и до днес.
  Бор е основателят на Института по теоретична физика в Копенхаген през 1920 г./  сега известен като института „Бор”/. Теориите му за: „ повърхностното напрежение на течностите; за спектрите; за загубата на енергия при алфа – частиците; за периодичната система; за принципа на допълващите се стойности; за квантовата електродинамика; за измерването на електромагнитните полета; за разцепването на атома и свръхпроводимостта”,  са в основата на модерната ядрена наука. Основаният от него институт е място за изява на изтъкнати млади физици. Едни ще го надминат, други ще доразвият негови теории и въпреки всичко, той е личността, която поощрява цяло поколение млади физици, със своята дълбочина и етика.
  През 1922 г. Нилс Бор е удостоен с Нобелова награда „за своята поредица от изследвания върху структурата на атомите и лъчистата енергия, излъчвана от тях”.
  Може би най – дълговечната теория на Бор е принципът за допълването на стойностите. Той приема, че една физическа система може да има различни и противодействащи си състояния. Въпреки това, всички те са необходими, за да се формулира нейното описание.
  По време на Втората световна война, Бор отказва да сътрудничи на германците  в усилията им за създаване на атомна бомба и е принуден да избяга от Дания в Швеция. По негова лична молба към шведския крал, са приютени и спасени 5000 датски евреи, което е почти цялото еврейско население на Дания. С риск за живота си, Бор заминава за Великобритания с английски бомбардировач, като по време на полета се намира в отделението за бомби. След това започва работа в САЩ по проекта „Манхатън”. В края на войната се завръща в Дания и до края на живота си прави безплодни опити да обуздае великите сили в използването на ядрената енергия за унищожение.
  След Айнщайн, Нилс Бор е физикът с най – голямо влияние през ХХ в. Той е всепризнат баща на модерната квантова теория. Увековечен из целия свят върху марки, емблеми и други забележителни документи, атомът на Бор наподобява Слънчевата система и символизира използването на атомната енергия от нации, обединени в рамките на мирно сътрудничество.

„ – психическият опит не може да бъде подчинен на физически измерения.” –Нилс Бор
 

Гледане на Кафе
Дата: 2 - ри април 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Нилс Бор
Нилс Бор
След Айнщайн, Нилс Бор е физикът с най – голямо влияние през 20 в. Той е всепризнат баща на модерната квантова теория. Увековечен из целия свят върху марки, емблеми и други забележителни документи, атомът на Бор наподобява Слънчевата ...
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други