ТЪРСИ
Гледане на Кафе

МОНГОЛИЯ

 

Гледане на Кафе

Разположена в Източна Азия, Монголия граничи на изток и запад с Китай, а на север с Русия. Сега страната заема, примерно, половината от обширната историческа област, която в миналото е носила името Монголия. Тази област е родината на монголските народи, създали тук в 13 в. мощна империя. От края на 17 в. до началото на 20 в., Монголия е била васално зависима от Китай. През 20 в. тя става обект за съперничество между Китай и СССР. През юли 1921 г. в Монголия става народна революция и страната е провъзгласена за конституционна монархия. Част от историческата Монголия, наречена Вътрешна Монголия, по настояще е автономен район на Китайската Народна Република.
  От 1992 г. конституцията прекратява съществуването на народната република и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава.
  Монголия заема площ от 1566, 5 хиляди км2 и най – общо представлява плато, разположено на 900 -1500 м над м.р. Над това плато се издигат редица планински масиви и хребети. Най – високия от тях е Монголския Алтай,  простиращ се на запад и югозапад по територията на страната, на разстояние 900 км. Неговото продължение, получило общото име Гобийски Алтай, е доста по – ниско и не образува единен, масивен планински хребет.
  Столица на Монголия е Улан – Батор. На изток и юг от нея, по протежение на границата с Китай, височината на Монголското плато постепенно се снижава и преминава в равнина. На юг, югозапад и югоизток се намира пустинята Гоби, продължаваща към северните части на Китай. Гоби е нееднородна, на места има участъци с пясъци, със скали, други са покрити с дребни камъни, след което, следват много километри хълмове в различен цвят. Монголците „различават” Жълта, Червена и Черна Гоби. Наземните източници на вода тук са много редки, но нивото на подземните води е високо.
  Най – големите реки на територията на Монголия са Селенга/600 км/, Керулен/1100 км/, Онон/300 км/ и Кободо. Най – пълноводната е Селенга. Течението и е от 1,5 – 3 м/секунда. Селенга замръзва за около половин година и средната дебелина на леда достига до 1 - 1,5 м. Напускайки Монголия, тя минава през Бурятия и се влива в Байкал.
  В Монголия се наброяват повече от хиляда постоянни езера и далеч повече временни, образуващи се в дъждовния период и изчезващи при засушаване.
  В много ранен период, значителна част от Монголия е представлявала вътрешно море, което по – късно се разделя на няколко големи водоема. Това са сетнешните езера или, каквото е останало от тях. Най – големите се намират в котловината „Големите езера”, разположена в северозападната част на страната – Убсу – Нур, Хара – Ус – Нур, Хиргис – Нур. Дълбочината им не надвишава няколко метра. В гигантската тектоническа падина Хангая на север е разположено езерото Хубсугул/с дълбочина до 238 м./ То е сходно с Байкал по състава на водата, флората и фауната.
  Климатът в Монголия е рязко континентален – със сурова зима и сухо, горещо лято. Примерно, Улан – Батор е разположен по средата, между планинските масиви на север – северозапад и пустинната засушлива зона на югоизток. В него, средната януарска температура е – 230 С , а през юли + 170 С.
  Естествената растителност на Монголия съответства на местните климатични условия. Планините в северозападните части са покрити с широколистни дървета, борове и кедри. В широките междупланински котловини са разположени великолепни пасища. Речните долини имат плодородна почва, а самите реки изобилстват от риба.
  Придвижвайки се на югоизток, растителната покривка постепенно намалява, стигайки до пустинята Гоби, където единствено през пролетта и началото на лятото се появяват няколко вида трева и кактуси.
  Природата на Монголия е красива и разнообразна. От север към юг тук последователно се сменят 6 природни пояса и зони. Най – голяма по размери е зоната на степите.
  Животинският свят също следва особеностите на релефа и климата. В алпийската част се срещат планински орел, планински козел и др.; в горската – лос, марал, див елен, рис, росомаха, дива кокошка, мечка; във високостепните – вълк, лисица, заек, диво прасе ; в степните – антилопа и множество дребни гризачи; в полупустинните и пустинните – диво магаре, по – малко капризната антилопа „джейран”, гобийска мечка, кон Прежевалски, дива камила.
  Повече от 90 % от населението е съставено от монголи/северни и западни/ и сливащите се с тях немонголски групи по произход, но говорещи монголски език. По – малко от 10 % са руси, китайци и казахи, които са съхранили своя език, национална култура и начин на живот.
  Монголия е слабо населена страна, с многовековни номадски традиции. Ускорената урбанизация и развитието на промишлеността способстват за увеличаване числеността на населението. По данни от интернет, през 2008 г. населението е било 2 996 100 човека.
  Монголският език се отнася към монголската група на макро семейството на алпийските езици.В основата на официалния език на Монголия лежи халхаския диалект, на който говори голяма част от населението.
  Известни са няколко вида монголска писменост. Най – древната от тях – старомонголски или „класическо” писмо, била създадена през 13 в. на основата на уйгурската азбука.С няколко изменения, внесени през 17 в., тя просъществувала до средата на 20 в.
  При династията Юан/1271 – 1368/ за официални преписки е използвана т.н. „квадратна писменост”, основана на знаците и звуците от тибетската азбука.
   От 1942 до 1945 г. в Монголия е въведена азбука на основата на Кирилицата. Към нея са добавени още два звука – „фита” и „ижица”, за предаване специфичността на монголските звуци. Тази писменост те ползват и сега.
  Официалната религия в Монголия е будизъм. Като във всяка страна и тук, той има своята национална специфика. Разпространен е чрез тибетските мисионери. Първият опит за въвеждане на будизма датира от втората половина на 13 в. при внука на Чингис Хан – Хубилай. Но така или иначе, в този период, будизма е приет само в императорския двор и няколко аристократични фамилии. Вторият опит е в края на 16 в. и се оказва по – успешен. През 1578 г. на конгрес на всички монголски князе, с участието и на най – значимата в този момент Тибетска будистка школа, е взето решение за приемането на будизма като официална религия на страната. През 1588 г. е построен първия будистки манастир, като до началото на 20 в. манастирите били вече около 750.
  В до будисткия период, за Монголия е характерен шаманския „тенгризъм”, който се практикува и сега на някои места. Последната концепция относно будизма, а именно, от всяко семейство един от синовете да стане монах, е дала своите резултати. Будистките манастири били пример за уседнал начин на живот. Те владеели огромни стада, получавали не малко средства във вид на феодална рента и доброволни дарения от вярващите, занимавали се и с търговия.
  След победата на комунизма в страната, в края на 30те години на 19 в., всичките манастири били закрити и разрушени, а болшинството от монасите репресирани. В резултат на политическите и социални реформи, станали в Монголия през 1986 г., започва възраждане на будизма. Отново се откриват манастири или се реставрират стари, включително и тези, които са били използвани за музеи. В настоящия момент те са повече от 200.
  В началото на 90те години на 19 в. няколко християнски мисии от Великобритания и САЩ, създават в Монголия своите големи общности.
  Сегашната конституция на Монголия встъпва в действие през февруари 1992 г. Тя гарантира основните права на гражданите на МНР, включително свобода на словото и политическите убеждения. Начело на държавата е президент, а висшият законодателен орган е еднокамерен Велик Държавен Хурал. Президентът се избира за срок от 5 години с всенародно гласуване измежду кандидати, които са членове на Великия Държавен Хурал. Той на свой ред се избира отново с всенародно гласуване за срок от 5 години и има 75 представители. Върховният съд и съдиите на Върховния съд се назначават от Великия Държавен Хурал. Сега той е многопартиен.
  До Втората световна война, ако не се считат отношенията с бившия СССР, Монголия е била почти напълно изолирана от света. Страната става член на ООН през 1961 г. В началото на 60те години на 20 в. започва установяване на дипломатически отношения с развити капиталистически държави: Великобритания/1963/, Франция/1965/, Япония/1972/, САЩ/1987/.
  В руслото на политическите и икономически промени, започнали във всички бивши соц.държави, Монголия също преминава към пазарна икономика.
  Към 2003 г. делът на селското стопанство в икономиката на Монголия е 20, 6 %, на индустрията се падат 21, 4 %, а на останалите 58 %.
  По старому, пасбищното животновъдство си остава водещо в държавната икономика. Разрушаването на номадския начин на живот, става държавна политика. Но сляпото копиране на колективизацията от СССР, когато неговото влияние е силно в Монголия, довежда до катастрофално съкращаване на животните в периода след 1924 г. По – късно е избрана особена монголска форма на колективизация. Земята на всяко такова колективно стопанство се е считала за административна единица – район/на монголски –сомон/. Днес Монголия се намира в числото на водещите страни по брой животни на глава от населението/приблизително 12 животни на 1 човек/. Съществен прогрес е достигнат във ветеринарията и племенното животновъдство.
  Земеделието играе второстепенна роля в икономиката. Основните култури са пшеница, ечемик, картофи и овес.
  Монголия е богата на животни с ценни кожи/белки, лисици/ и в определени райони търговията с кожи е важен източник на доходи за населението.
  В Монголия има изобилие от полезни изкопаеми. В южните части има находища от каменни въглища, чиито запаси се изчисляват на милиарди тонове.Има средни по запас волфрамови находища, медно – молибденова руда, четири находища на кафяви въглища. Край езерото Хубсугул има огромни фосфорни залежи, но от екологични съображения, всички работи са сведени до минимум.
  Значителна част от преработващата промишленост е съсредоточена в Улан Батор, а в град Дърхан, северно от столицата, има въгледобивен, чугунолеярен и стоманолеярен комплекс.
  Монголия произвежда повече от хиляда промишлени и селскостопански продукти, голяма част от които са за вътрешен пазар, а за износ са предимно кожи, вълна, кожени изделия, животни и продукти от животновъдството, фосфати, флуорити и молибденова руда.
  Системата на образованието се контролира от държавата. Монголският държавен университет в Улан Батор има факултети по икономика, математика, естествени науки, физика и обществени науки. Освен това, в столицата има Технически университет, Селскостопански и Медицински университет. Специалните учебни заведения са Висша школа по будизъм, Художествено училище и създадената не отдавна Бизнес школа.
  В началото на 12 в. разпокъсаните монголски племена правят първа стъпка към обединение и създаване на държава, която по – скоро наподобява племенен съюз и влиза в историята под името Хамаг монгол.
  Негов пръв управител бил Хайду- хан. Внукът му, Хабул-хан, вече бил в състояние да удържа временни победи над съседните райони в Северен Китай, които се откупували с не голям данък.
  Приемникът му, Амбагай-хан бил заловен от враждуващите с монголите  татарски племена и предаден на китайците, които го подложили на мъчителна смърт. След няколко години от татарите бил убит Есутей-Багатур, бащата на Темучин – бъдещия покорител на света Чингис  хан.
  Чингис хан създавал Монголия от 1206 до 1227 г. След като се справил с вътрешните врагове, той започнал да мъсти на Северен Китай за униженията на своите предци. В резултат на три похода той успял да завземе цялата територия на север от Великата китайска стена. През 1213 г. монголците се промъкнали през стената и нахлули в Северен Китай; към есента на 1214 г. цялата територия на север от Хуанхъ се оказала в монголски ръце. Китайците платили за мира огромен откуп и монголците се оттеглили. Скоро след това китайската столица била преместена, което монголците изтълкували като провокация. Отново нападнали Китай и разорили Пекин.
  Последвало завладяването на Централна и Западна Азия. След Афганистан са завладени Бухара и Самарканд, последвала Русия, Източен Иран и части от Индия. Тук завършил и последния поход на Чингис хан, без да го доведе до край. Умира на 25 август 1227 г.
 

гробница-мавзолей на кан Габдула Челбир

Една любопитна и важна подробност от победоносния поход на Чингис хан е битката при Самарската Луга, където погинал цветът на монголската мощ. Тамошните, Волжски българи, са първите, които нанасят поражение на Монголската Империя докато е жив Чингис хан. Години по – късно, Волжска България е покорена, а Дунавска България, под водачеството на цар Ивйло воюва с монголите.
  Ако се отгърне „История на Татарската Съветска република”, може да се прочете следното: „Есента на 1223 г., българите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили”. Тази книга е писана много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката става известна. Но, ако Джагфар Тарихи съдържа само устните предания на местните българи за битката, то освен него, има поне два китайски източника и един монголски за тази битка. Какво се е случило всъщност? През май 1223 г., армиите на Чингис хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите, водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара врагът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – Самарската Луга и Жигуливските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан, принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят във Волга.
  Монголската армия била водена от Бахадир Субадай – най – изтъкнатия пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжска България с около 50 000 армия се изправил пред, на пръв поглед, малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане, според Джагфар Тарихи, оцелели 4000 души, а според китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорния български летопис, българите решили да не продават пленените монголци в робство, а ги разменили за овни ! Така, Чингис хан дал 4000 овце на българите, за да получи воините си обратно.  „Овчата битка” през 1223 г. „разтърсила вселената”  е документирана, като първото и последно поражение на Чингис хан, докато е бил жив.
  Гробницата – мавзолей на Кан Габдула Челбир, единственият владетел побеждавал и унизил Чингис хан, се намира в днешния археологически комплекс на град Болгар, по поречието на Волга. Този велик български хан е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят, че в ранните си години, той разширява Волжска България до Азовско море и води редица успешни битки.
  След грандиозния провал на монголите в тази битка, те не посмели да нападат отново, поне докато Кан Габдула Челбир е бил жив. След неговата смърт следват три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235 г. Едва в 1236 г. монголците успели да пробият защитата на  поволжието. Според Казанският историк А. Халилов: ” Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината, Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната Орда. В това отношение, може да се каже, че Волжска България е спасила древна Русия от унищожение.”
  Военните успехи на монголите се дължат не толкова на тяхната численост, били са около 150 -200 хиляди човека, колкото на организацията, тактиката  и дисциплината. Голямо преимущество била и тяхната подвижност. Те водели със себе си такова количество коне, че всеки воин, в продължение на 3 – 4 дни, всеки ден можел да язди нов/отпочинал/ кон. Скоростта, с която превземали териториите, я сравняват със скоростта на танковете през Втората световна война. Големите и широки реки не били проблем за тях. Имали специални сглобяеми лодки, които носели със себе си като стандартно снаряжение.
  Управлението на империята се основавало на определен закон, наречен „Велика яса”. От съхранените фрагменти на този закон, се създава впечатлението, че той е сплав от обичайното монголско право и допълнения направени от Чингис хан. Към числото на първите се отнася примерно забраната да пъхаш ножа си в огъня, за да не оскърбиш домашния дух. Особено интересна яса е освобождаването на свещенослужителите на поробените народи от налози, от носене на военна служба и от принудителен труд. Това положение добре се съгласувало с готовността на монголците да вземат на служба чиновници от всички националности и вярвания. Сам Чингис хан имал съветници китайци и мюсюлмани. Неговият блестящ пръв министър Елю Чуцай, бил представител на един от китайските аристократични родове. Смята се, че именно по негови съвети, монголците прекратили унищожаването на уседналите народи и започнали да използват талантите на покорените за управлението на своята империя.
  Преди смъртта си, Чингис хан слага на престола третия си син Угадай – управлявал от 1229 г. до 1241 г. Изборът се оказал добър. Под умелото и енергично ръководство на Угадай, империята процъфтявала и разширявала своите граници. Едно от първите решения на новия хан, било строителството на имперска столица. През 1235 г. бил построен град Каракорум, намиращ се на 320 км на югозапад от мястото, където е разположена днешната столица Улан Батор.
  През цялото това време, войната със Северен Китай продължавала. В началото на 1232 г, Угадай и Толуй /най-малкия син на Чингис хан/ сами тръгнали на поход. След две години, те постигнали целта си – последният император от династията Цзин избягал и впоследствие се самоубил.
  Другата армия на Угадай, под командването на Бату/внук на Чингис хан/ и пълководеца Субадай, се втурнала в Европа. Преминавайки Волга през есента на 1237 г., те нападнали княжествата в централна Русия.През декември на 1240 г. монголите превзели и разграбили Киев. Пътят към централна Европа бил открит.
До този момент в Европа се получавали противоречиви сведения за монголците. Първият фланг от армията на Бату, на 9 април 1241 г., нанася съкрушително поражение на полско – германските войски. После се връщат на юг за да се съединят с главните си сили в Унгария. Удържайки и там победа, на 11 април, монголците стават господари на всички земи на изток от Дунав. През декември преминават реката и нахлуват в Хърватия, преследвайки бягащия унгарски крал. Армията била готова да се втурне в Западна Европа, когато през ноември пристига известието за смъртта на Угадай. През есента  на 1242 г. монголската армия напуска Европа и повече не се връща тук.
  След смъртта на Угадай настъпил около 5 годишен период, в който управлявала, в качеството си на регент, неговата вдовица и майка на сина му Гуюк. В това време монголската армия разгромила на северозапад Иран и на практика, границата на империята достигнала до Средиземно море.
  На събрание на Великите ханове, недалеко от Каракорум, през 1246 г., за нов владетел бил избран Гуюк. На това събрание присъствал и францисканският монах Плано Карпини, който носел писмо от папа Инокентий ІV. Гуюк грубо отхвърлил протеста на папата относно опустошението на Полша и Унгария, и предложил, папата заедно със своите короновани особи от Европа, лично да му се представи, и да му се закълне във вечна вярност.
  По време на похода към Русия, Гуюк бил под командването на братовчед си Бату, но се скарали и той се прибрал в Монголия още преди настъплението в Централна Европа. В началото на 1248 г. Гуюк тръгнал от Каракорум, очевидно с намерение да нападне Бату, но по пътя умрял.
  След смъртта на Гуюк и неговия баща Угадай, започнал дълъг период на междуособици. Чак през 1253 г. Кублай, брат на Чингис хан, нападнал владенията на династията Сун в Южен Китай, а другият му брат – Хулаг се отправил на запад, където довършил разграбването на Багдат.
  Кублай и неговият приемник Тимур още носили титлата Велик хан, но Империята вече започнала да се разпада на отделни държави.
  Династията Юан в Китай/1271 – 1368/, се прославила благодарение на своя основател Кублай. Той управлявал и като хан, и като император на Китай.
  Златната орда, основана от Бату, окончателно се обособила от Монголската империя, но в Иран и в известна степен в Централна Азия, продължавали да признават Кублай като Велик хан. През 1271 г. в Китай, Кублай провъзгласил новата китайска династия Юан. За първи път от 300 години, Китай бил обединен под властта на един управник, а Корея и Тибет станали покорни васали.Презокеанските походи се оказали не толкова сполучливи. Армията, която нападнала о. Ява, била разбита от хитроумният принц Виджа, който им спретнал партизанска война. Катастрофални последици имал опита им за нападение на Япония. През 1284 г. тайфун, получил в японската история името „вятър на боговете”/камикадзе/, потопил монголската армада, а японците избили почти цялата армия от 150 000 човека.
  Във вътрешността на страната, управлението на Кублай е белязано с мир, процъфтяване на търговията, религиозна търпимост и културен подем. Важният източник на сведения за този период са записките на венецианският търговец Марко Поло, служител в двора на Великия хан.
  Нескончаемите дворцови интриги довели до разпада на династията Юан. В края на 1350 г., голяма част от Южен Китай, преминала в ръцете на партизански вождове.Един от тях, селски син и бивш будистки монах, на име Чжу Юанчж, бил бъдещият император и основател на династията Мин.
  На своя най – голям син, Джучи, Чингис хан дал безграничен улус, простиращ се от изток, където е днешния Казахстан, до бреговете на Волга. След смъртта му, през 1227 г, източната част на улуса в Западен Сибир/по – късно получила името Бяла орда/ се паднала на големия му син Бату, а вторият син на Джучи унаследил западната част на улуса, включващ Хорезм и южноруските степи.
  Връщайки се от похода в Унгария през 1242 г., Бату основал ханство, получило по – късно името Златна орда. Тюрките населяващи тези области, се смесили със завоевателите, при което езикът им постепенно се смесил с монголския. Бату умира през 1255 г. След недългото управление на двамата му сина, негов приемник става брат му. Той приема исляма и води непрекъснати войни с братовчед си Кублай.
  Неговият приемник Тимур, за разлика от своите предшественици, поддържал добри отношения с руските васали. В съответствие с Великата Яса, той освободил православните духовници от налози и военна служба.
  Тимур и Ногай предприели походи срещу Византия. И така, ставайки на практика византийски император и фактически управник на Долнодунавските  области, Ногай след смъртта на Тимур, е най – силната фигура от Златната орда. Но в края на краищата и Ногай е убит от своя съперник Токта.
  Остатъка от управлението на Токта преминал относително спокойно. Неговият племенник и приемник Узбек/управлявал от 1313 до 1342 г./, бил мюсюлманин. Исляма става държавна религия на Златната орда. Цялото управление на Узбек се счита за „златен век” на Златоорденските монголи.
  След смъртта му настъпва период на анархия. Тогава започва битката на русите за освобождение от татарско иго. През 1380 г. Мамай е разбит на Куликово поле. Възползвайки се от победата на русите, ханът на Бялата орда – Тохтамиш нападнал Златната орда през 1378 г. и превзел столицата и. Ставайки управник на Бялата и Златната орда, Тохтамиш отново принизил русите до свои васали и данъкоплатци, разграбвайки Москва през 1382г. При него, като че ли, Златната орда била най – силна. Но навлизайки в Закавказието и Средна Азия, Тохтамиш превърнал в свой враг великият средноазиатски завоевател Тамерланд, доскоро негов покровител. Към 1390 г. Тамерланд завладял териториите от Индия до Каспийско море. Той помогнал на Тохтамиш да вземе властта в Бялата орда, но когато той посегнал на неговите владения, решил да свърши окончателно с него. През 1395 г. Тамерланд преминал Кавказ, доубил войските на Тохтамиш, притиснал врага на север, а на връщане опустошил земите на Златната орда. През зимата на 1407 г. Тохтамиш бил убит.
  Окончателният разпад на Златната орда започва с отделянето на Казанското и Кримското ханство в средата на 15 в. В съюз с тези ханства, великият княз Иван Московски ІІІ, съумял да изолира Златната орда, след което отказал да плати данък на хан Ахмат. В 1480 г. Ахмат тръгнал към Москва. В продължение на няколко месеца двете армии стояли една срещу друга, без да встъпват в бой, на брега на р.Угре. През есента Ахмат отстъпил. Това означавало край на монголо – татарското иго за Русия. Смъртоносният удар Златната орда получила от Кримския хан през 1502 г., който опожарил столицата Сорай.
  Държавите приемнички на Златната орда, Казанското и Астраханското ханства на Средна и Долна Волга, били присъединени към Русия при Иван Грозни в 1552 и 1556 г. Кримското ханство става васал на Османската империя. Просъществувало до 1783 г. и също било присъединено към Русия.
  Преминавайки ту под Китайска, ту под Руска власт, през 1924 г. Монголия получава автономия като част от Китай.
  Готовност за признаване независимостта на Монголия изразяват и Китай, и Русия през 1945 г. През есента на същата година е проведен референдум. На 5 януари 1946 г. Китай официално признава Монголската Народна Република/МНР/, а през февруари същата година, МНР подписва договор с Китай и СССР за дружба и сътрудничество.
  Поради идеологически и политически разногласия, през 60-те години на ХХ в., възниква огромно напрежение в съветско – китайските отношения. В този конфликт, Монголия взема страната на Русия, в резултат на което, през 1964 г. от нейната територия били изселени около 7000 китайци, работещи по договор. В началото на 80-те години на ХХ в. в Монголия били разположени четири съветски дивизии.
  Последвалите промени през 1989 г.във всички бивши социалистически държави, получават широк отзвук и в Монголия. Управлението става демократично и многопартийно.
  Единствената автентична книга за Чингис хан и неговото семейство, написана няколко десетилетия след смъртта му, е „Тайната история на монголите”. Това е летопис от 13 в., написан първоначално с вертикален уйгурски, който монголците възприемат от тюркските уйгури на границата на 13 в. Единственото съхранено копие от тази книга е на китайски език под името „Тайната история на династията Юан”. Независимо от тюркските компоненти в него, „Тайната история на монголите” си остава автентичен монголски продукт, единствен по своя род. За никой друг номадски или полуномадски  народ, никога не е създаван литературен шедьовър, в който епическата поезия и разказите, така ловко и даже художествено, се смесват с литературо-художествения и исторически профил. „Тайната история на монголите” е преди всичко източник от първа величина за социалната история на монголите до създаването на световна империя от тях. Превода на този труден текст е резултат на 30 годишни непрекъснати изследвания. Изучени са повече от 1300 първични и вторични източници, много монографии и статии от различни езици. Главната заслуга  на професор Igor de Rachewltz се заключава в историко – филологическите коментари към превода. Той е специалист в китайско – монголските изследвания при Австралийския национален университет в Камбера.
  Обемът на информацията, получаван в Монголската империя, изисквал нови форми на разпространение на тази информация. Книжовниците не смогвали да препишат на ръка всичко, което били длъжни да напишат. Трябвало да се пишат писма, селскостопански учебни пособия, медицински трактати, атласи и астрономически таблици. Информацията трябвала да бъде масово производство за масово разпространение. За изпълнението на тази задача, монголите внедряват съвременна техника на печат. Първите печатни техни издания започват от 1236 г. Угадай заповядва създаването на редица регионални центрове за печат на територията на Монголската империя, контролирани в Северен Китай. Печатът с подвижно писмо, вероятно се е появил в Китай в средата на 12 в., но монголите били тези, употребили го в масов мащаб и използвали пълния му потенциал за потребностите на властта при държавното управление. Вместо печата с хиляди символи, както правели китайците, монголците използвали азбука, в която едни и същи букви били използвани повторно. В монголските „принтери” са изработвани такива количества копия от всяка буква, които могат да бъдат включени във всяка необходима дума всеки път, когато”принтера” трябвало да отпечата нова страница, а не отделен текст. Било е нужно единствено, само място в дясната последователност за различни букви в позицията, които да използва, а след това да чакат до следващото задание за печат, така, че те да могат да бъдат прегрупирани, и след това да се използват отново.
  Грамотността се увеличавала в монголските династии, а обема на литературните материали нараствал пропорционално. В 1269 г. Кублай хан създал типография, за да може решенията на правителството да бъдат по-широко разпространени сред населението. Той използвал широко печата и за неправителствени цели – религиозни книги и романи. Броят на печатните книги се увеличил изключително много, тъй като цената им постоянно  падала през целия период на монголското владичество. Имало печатни произведения в цялата Монголска империя относно селското стопанство, алманаси, свещени писания, закони, история, медицински трактати, нови математически теории, песни и стихове на много езици.
  Във връзка с тяхната религиозна търпимост са: разработката на универсална азбука, поддържане на релейни станции, печатни календари, астрономически диаграми. Понеже нямали собствена система за обединение на поданиците си от различна народност, с готовност приемали всяка друга такава. Империята проявявала настойчив универсализъм. Без дълбоки културни предпочитания в тази област, монголците вземат прагматични, а не идеологически решения. Те търсили това, което работи най – добре и го разпространявали в други страни. Не се безпокояли от заповедите на библията, от отклонение в стандартите на писане следващи класическите принципи на мандарините в Китай, от това, че техните печат и живопис имат отклонения от догмите на мюсюлманските имами. Монголците са имали власт, макар и временно, да въведат нови международни системи, технологии, знания, които заменили пристрастията и предразсъдъците  на всяка една цивилизация и по този начин нарушили монопола на мислене на местните елити.
  Монголците въвеждат и монетната система. Техният елит се ползвал с най – добрите световни постижения във всяка една област. Във връзка с хранителните си особености, монголците започват да използват порцелана, като контролирали основните източници и цялостното му производство. Отначало използвали китайския порцелан с неговите бежови тонове и украшения, но по – късно добавили и свои щрихи към приготвянето на порцелановите съдове. Това включвало покриването им с кобалтова глазура и тяхното живописване. Така, порцеланът им станал син, като”Синьо Небе”, техният най – висш дух.Монголите имали свои грънчари, които внедрили нови форми за конкретните потребности и особености на кухнята им. Диетичната революция в храненето, през епохата на монголците, е тясно свързана с обмена на медицински идеи. До монголците, най – важна била, така наречената Арабска медицина. В основата си тя е гръцка и сирийска, но основните и текстове били преведени на арабски. Така класическите медицински трактати на Гален, Хипократ, Павел Атински и др. , се разпространили в целия ислямски свят. Монголците имали свои лекарства от определен набор от треви и части на животни. Благодарение на тяхната политика на засилен обмен и търговия, на богатите им писмени традиции, всички открития, и на китайската, и на арабската, и на тибетската медицина, станали достояние на цялата Монголска империя. Всички рецепти били събрани в огромна енциклопедия, съдържаща повече от 3500 ръкописни страници.
  Това, което започнало като война между изчезващи номади и скотовъдци, завършило като обединение на монголската култура.
  Живописта е едно от най – древните и основни форми на монголското изкуство. Монголия е дом на динамичната арт – сцена, с богатството на неизползваните таланти и оригинални идеи. Разнообразното монголско наследство и богатата история, способстват за интересното влияние на стилове. В последните години, монголските художници печелят международна известност, привличайки вниманието на куратори и колекционери. Монголия е новата гореща точка на съвременното изкуство. 
  Монголците съдействали за обмена между нациите, като създали нови и усъвършенствали стари системи. Благодарение на монголците, почти всички страни излезли от своята изолация и това е първата глобализация в света.
 

 

 

Гледане на Кафе
Дата: 25 - ти март 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Монголия
Монголия
Монголците съдействали за обмена между нациите, като създали нови и усъвършенствали стари системи. Благодарение на монголците, почти всички страни излезли от своята изолация и това е първата глобализация в света.
Чингис хан
Чингис хан и неговите монголи са държали в ръцете си толкова голяма територия и население, упражнявали са огромно влияние върху живота на съвременниците си, че е трудно да бъдат отминати като най – обикновени разбойници
Манихей
От манихейството възникват в Европа много секти. През VІІ в. във Византия се появяват павликяните. Към Х в. на Балканите идва ред на Богомилите. Албигойците или катарите/по името на френския град Алби/, които смятат себе си за християни, ...
Любопитки
Забавни и любопитни факти
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други