ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Маринчо Бимбелов – Страшният


  Гравюрата “Маринчо Бимбелов – Страшният” на българския график и изкуствовед проф. Васил Захариев Стоянов е позната на мнозина. Направена е през 1935 г. и се намира в Галерията на модерното изкуство във Венеция.
  Бимбеловият род води началото си от първата половина на ХІV век, чиито първи известен представител е деспота, севастократора и воеводата Момчил. Продължители на родовата нишка са децата на неговата сестра Стояна, станала по - късно монахиня /Ефросина/.
  След гибелта на знаменития родопски владетел през 1345 г. тримата синове на сестра му Стояна – Вълко, Пейчо и Нико – се установяват в с. Факия, Бургаско. Потомците на Момчил започват да се наричат Беленовци, по-късно – Бимбелови. В техните задължения влизала охраната на пътищата в Стража/Странджа/ и служба в султанския обоз по време на война.

Гледане на Кафе
МАРИНЧО БИМБЕЛОВ - СТРАШНИЯ - 1713 г. – Васил Захариев
гравюра на дърво; 50х65

  ВЪЛКО ДОБРУДЖАНСКИ /втора пол. ХІV в.-нач. на ХV век/ - син на Ефросина. Воевода и владелец на крепостите в областта Факия: Белеврен, Карварсара, Саралък. Заедно с братята си Пейчо и Нико воюва срещу султан Мурад І. Убива брат си Пейчо, защото искал да сключи договор със султана и да “сложи оръжие”. Преселва се в Добруджа с войската си. Воюва при Канлъбуджак, Бабадаг и др. Ранен е при крепостта Мара на запад от Тулча. Умира от раните си при с. Вълково.
  ПЕЙЧО и НИКО /втора половина ХІV в./ - синове-близнаци на Ефросина. Заедно с брат си Вълко воюват срещу султан Мурад І. Воеводи и владелци на крепостите в областта Факия: Сърнасенска, Крънчала, Бялата и Караевренската. Пейчо е убит от брат си Вълко. Нико се предава на турците и запазва правата си на воевода със собствена войска, която  имала собствени сборища при Войник-Бакаджик.
  Бимбеловци - един от привилегированите родове измежду защитниците на крепостите - т.нар. войнишки родове - в областта Факия. Първото име на Факия е Сланик. Петър І издига Факия в град и го свързва с път до столицата си Преслав - т.нар. “Петров друм”. Крепостта около града е носила името Омор Факи /Оморфа - красива, заради красивата природа/, наречена на византийския император Фока, преминал през града ок.971 г., съградил и дал името й. След превземането на Факия от турците ок. 1367 г. градът запада. Ето защо потомственият род Белени е воювал с Мурад І. Бидейки васали на българският цар, те са защитавали поверените им крепости. Все пак, след поражението ок.1367 г., Нико става васал на Мурад І, като запазва голяма част от привилегиите си - крепости, земи, собствен сбор на собствена войска.
  Наречени Белени или Беловци, след 1683 г. получават името Бимбеловци. Известна е етимологията на родовото име Бимбелови /от бин – хиляда, бели – пакости, “хиляди пакости правили на турците”/.
  БЕЛЕНИ – на гръцки език означава – СТРЕЛЦИ. Това пряко кореспондира с естеството на службата носена от воеводите и военно-задълженото им население в периода Х-ХVІІ в. /а и след това, но с новото име/ в областта Стража/Странджа/.
  Описван в многочислени исторически и литературни съчинения, останал в историята, като символ на военното могъщество и на падението на Велика Швеция, Карл ХII е първият шведски крал, преминал не по своя воля по българските земи. След прочутата битка при Полтава на 27 юни 1709 г., в която армията на Швеция била напълно разбита от Петър Първи, кралят избягал в Бендер край р. Днестър, откъдето продължил активна дейност за въвличане на Турция във военен съюз срещу Русия. С такава мисия елитни офицери от кралската свита били изпращани в Цариград: Станислаус Понятовски, Томас Функ и много други, чиито доклади се пазят в Държавния архив в Стокхолм, нееднократно преминавали по утвърдения вече маршрут покрай брега на Черно море. Един от тях - Густав Челсинг, дори изчислил, че това е най-краткият път от Бендер до Цариград, изминаван за 162-164 часа езда.
В началото на февруари 1713 г. самият Карл ХII, ранен и на носилка, придружен от свита от около 500 души, поел от Бендер по същия маршрут. Но вместо в Цариград, султанът го настанил в Димотика край Одрин. Там останал до 1 ноември 1714 г. и след като разбрал илюзорността на шведско-турския съюз, разсърден от двуличието на Портата, Карл ХII поел към Швеция, за да намери смъртта си в нови битки.
"Турската епопея" на Карл ХII, отразена в дневниците на шведските офицери и на мнозина учени мъже, изпращани от краля с изследователски цели по цялата Османска империя, съдържат ценни свидетелства за българската история и за контактите с българите в онази епоха. Уникално свидетелство е и дневникът на кралския готвач в свитата, неразчетен досега, където са записани любопитни рецепти, може би и рецептата за кюфтета, навлезли в шведската кухня под наименованието "месни топчета" (kottbullar)!
В България, в районите около Айтос, Карнобат и особено в с. Факия и сега се разказват легенди за преминаването на Карл ХII. Разказва се, че Маринчо Бимбелов от Факия придружавал кралската свита и в знак на признателност за съдействието му, Маринчо бил награден от краля с орден и синя лента, която носил до края на дните си. Образът на Маринчо Бимбелов с кралската лента е увековечен върху надгробната му плоча.
  МАРИНЧО СТРАШНИЯ /края ХVІІ-1762 г./ - ага, син на Вълко. Женен за Дафна. Дафна Маринчовица, “доживяла почти до сто години”. Говорела турски и гръцки. Обичала животните и им давала човешки имена.
Маринчо Бимбелов става ага след смъртта на братовчед си Маринчо Палабуюк през 1732 г. Участва в битката при Полтава / 1709 г./ на турска страна в коалиция с Швеция. След поражението ескортира шведския крал Карл ХІІ от Бендер до Димотика. Маринчо бил ага от 1732 г. до 1762 г. Когато турците се оплаквали от брат му Пейчо, от Джубриловци, Згурьовци и Палжековци, той си правел оглушки. Физически бил едър, с големи очи, гъсти вежди и мустаци, гърлест глас. Яздел все арабски атове. Без заптии “нийде не ходел”. Обичал песните. Мразел пияниците и калугерите, шегата и смехът. Освен родния си език знаел още турски, гръцки и молдавски. На старост яздел все руски коне, носел само “тесни европейски ботуши”, а най-вече “обичал да се гордей с Карловата лента”.
  Бимбеловци – известен български род, водещ началото си от средновековния деспот Момчил.

Гледане на Кафе
Дата: 6 - ти септември 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Маринчо Бимбелов Страшният
Маринчо Бимбелов – Страшният
Бимбеловци – известен български род, водещ началото си от средновековния деспот Момчил.
Могат ли да се лакират ноктите с вирус
Изследователи открили, че вирусите притежават оцветяващи свойства, неотстъпващи на традиционните пигментни оцветители.
Българското Възраждане в изобразителното изкуство
Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други