ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Културата Мочика

Гледане на Кафе
Северното крайбрежие на Перу е един от малкото райони на света, в които е бил осъществен преход от додържавно политическо устройство към първична държава, без външно въздействие.
  Отдавна се предполага, че този процес се е развивал в контекста на културата мочика,  което предизвиква оправдан интерес у социалните антрополози.
   Книгата на Izumi Shimada  „Pampa Grande and the Mochica Culture.” е първата обобщаваща работа за мочика, написана от позицията на археолог.
  По северното перуанско крайбрежие, паралелно с културата Рекуай, се е развивала културата Мочика. Нейната скулптура и рисувана керамика, са уникални източници на информация, за митологията и социалното устройство на индианците мочика.
  Болшинството от изследователите смятат, че формирането на държава  започва с  изграждането на големи монументални сгради по долното течение на р. Моче, а управниците на Моче, със силата на оръжието, подчиняват обитателите на няколко обширни долини по - на юг.
  По минимални оценки, подчинените на центъра, в долината на Моче, са били около 100 000 човека. Политическо обединение на подобна численост, без помощта на административен апарат, не е познато. Очевидно, мочика са били длъжни, да създадат специализиран апарат за управлението на завоюваните територии. Ще добавим, че у Мочика е представена и типичната за държавата четири, даже пет рангова система на населените места. При това, тази градация на поселищата не е по площ, а по разположените като мрежа в  долините, монументални платформи – крепости.
По - късно, центърът в долината на Моче е изоставен, а доста по - на север е бил построен град Пампа - Гранде. Мочикската държава в Пампа - Гранде просъществувала за кратко /50 -100 години/ и, в този смисъл е случаен епизод от развитието на цивилизацията по северното крайбрежие на Перу. Строителството на огромния за онова време град, на ново място, на 50 км от морето, близко до магистралните съоръжения, е опит да бъде преодоляна социално-икономическата криза, предизвикана от предполагаема тридесетгодишна суша. Впрочем, самия град е вероятно само страничен продукт от осъществяването на съвсем различен проект – строителството на пирамидата Уака – Форталес. Тя трябвало да превъзхожда по размери монументалните съоръжения от всички по – ранни епохи. За изграждането на платформа, с обем 1,5 млн. м3, в течение на много години са били длъжни да работят няколко хиляди човека. Всички селища наоколо представлявали огромна работилница обслужваща строителството. 
  Появявайки се в навечерието на нашата ера, Мочика просъществувала до VІІ в., достигайки своя най – голям разцвет през ІІІ – ІV в. Нейната икономическа основа било високо развито напоително земеделие. Широко използвали естествените торове, особено на гуано, които добивали от крайбрежните острови. Земеделието се допълвало от развъждането на лами и морски свинчета. Голям дял в икономиката им, имал речният и морски риболов. За него използвали малки тръстикови лодки.
Създателите на културата Мочика били великолепни металурзи и ювелири. Най – малко, още през ІІ в. н.е, те добивали мед и я сплавяли със злато и сребро. Вероятно са познавали техниката на леене по восъчни модели, както и нанасяне на златно покритие. Метала използвали както за изработката на украшения и предмети за разкош, така и в бита/игли, шила, вретена, рибарски куки и др./. Изключително развито било и грънчарството. Изработвали ритуална посуда със сложни форми, в това число и скулптурна. Много известни са портретните съдове на Мочика. Разпространено било съчетанието на скулптурни изображения с високохудожествени рисунки. Съдовете често са правени по пътя на отпечатването им във форми, което позволявало тяхното тиражиране /технически прийом, функционално съответстващ на грънчарското колело в Стария Свят/. На някои от съдовете се срещат знаци, които биха могли да се разглеждат като печати на съответния майстор. Това говори за високо ниво на професионализъм.
Развито било и тъкачеството. Тъканите изработвали от памучни прежди, понякога смесени с вълна. На един от мочикските съдове е изобразена тъкачница, в която жените тъкат на ръчни станове. Тяхната работа се следи от персони с по – висок ранг.
  Помещенията, свързани със занаятчийството, са разположени на огромна площ от около 6 км2 , на територията на късномочикския град  Пампа-Гранде. Те са обкръжени от жилищни постройки  и от стъпаловидната пирамида Уака – Форталес висока 55 м. Мочика са оставили след себе си най – големите строежи в доколумбова Америка, включвайки Слънчевата пирамида /Уака-дел-Сол/ висока повече от 40 м, и Лунната /Уака-де-ла-Луна/ висока повече от 20 м, разположени до днешния град Трухильо. Друго свещено място за мочиките е Пакатнаму с 57 пирамиди.
  При изследванията на гробници на Мочика, в ръцете на перуанските и американски археолози, попаднали истински съкровища. Сред тях са 19 златни шлема, погребални маски, различни ювелирни изделия.
  Мочиките нямат писменост, но множеството изображения, предимно върху керамични съдове, както и по – късни писмени източници, помагат да се възстановят някои техни митологични представи. Намерени са бобени зърна с нарисувани на тях изображения и знаци, като се предполага, че чрез тях, хората са си предавали съобщения, т. е. че става въпрос за форма на кодиране, предшестваща писмената.
Върховното божество на мочиките е Аи Апек/ „Този, който създава”/. То „заменя” почитаното в по – стари времена ягуароподобно божество. За специфичната културоформираща роля на Аи Апек може да се съди по митологичните представи за победата му над демоничните същества. Сред страховитите чудовища се „разпознава” т.нар. „звяр от Рекуай”, олицетворяващ хаотичното и предвождащ злите сили „антипод” на бога. Един от най – интересните и специфични моменти в този мит е, че заедно с чудовищата, срещу божествата и покровителстваните от тях хора, въстават и оживели вещици, от земята се надигат оживели камъни. Битката с демоничните същества представлява глобален катаклизъм, който има в митологичното съзнание функция, сходна с тази на митовете за потоп.
С победата над тях, се ознаменува победа на реда над хаоса, или в по – друг аспект – тържество на културното над варварското.
Аи Апек се свързва с култивирането на земята, почита се като „дарител на растенията”, но и като господар на животните. Негова е властта и над множеството „нисши” божества: бог-лисица, бог-игуана, бог-колибри, бог-сова, бог-риба. Той е и воин, и покровител на воините.Представите за облика на Аи Апек се реконструират по изображения върху керамика.
  Особено място във вярванията на мочиките, заема и лунното божество – Сребърната Луна  /Си /. Управниците наричали себе си „си кич”, лунни управници, т.е. имащи произхода си от Луната. Лунните петна били „разчитани” като различни силуети на живи същества, очевидно смятани за безсмъртни.
  За ритуалите на мочиките не е известно много. Приношенията на божествата са правени в керамични съдове, предимно червено-бели/за разлика от оцветяването на съдовете за всекидневна употреба/. Жертвоприносителите и ритуалите са придружавани с музика и танци, имащи екстазен характер. Има данни, че са правени човешки жертвоприношения. В жертва на боговете принасяли най-красивите и най-младите. Управникът е изпълнявал функциите и на религиозен водач. Тези заключения се правят по находките от погребението на т.нар. „управник от Сипан”. Очевидно е имало и жестоки наказания, съдейки по изображенията с деформирани лица и тела.
Съществува теория, че една от причините за гибелта на културата Мочика, са нейните кървави ритуали, нейната религиозна ожесточеност. По този начин мочика сами се лишили от бъдеще.
  Мочикския елит бил физически изтребен, а елитарните елементи на мочикската култура, в това число в изобразителното изкуство и религията, изчезнали завинаги.
  В съвременната фолклорна култура на Перу има подчертан интерес към традицията на мочиките и множество фолклорни илюстрации за възраждане на техни ритуални танци и музика, ежегодно се празнува и празник на мочиките – Мочика. Гледане на Кафе
Дата: 25 - ти март 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Културата Мочика
Културата Мочика
Съществува теория, че една от причините за гибелта на културата Мочика, са нейните кървави ритуали, нейната религиозна ожесточеност. По този начин мочика сами се лишили от бъдеще.
Еврокомисарят Нели Крус - авторското право не работи
Заместник-председателят на Европейската комисия по цифрови технологии Нели Крус разкритикува традиционната система за авторското право.
11.11.11 или За истеричната магия на числата
Петък. Вечер. По Григорианският календар – 11.11.11. Има хора, за които това означава нещо.
Великите комбинатори на Електронна литература: как се пишат десет книги на ден и как се забогатява от това?
Но как, по дяволите, могат да се напишат десет книги на ден? Тука всичко е по - просто. Разбира се, никой от спам-културните дейци не пише сам.
Дюселдорф
Дюселдорф е един от най – богатите градове в Европа, град - градина, влизащ в десетката на най – добрите градове в света. Столица е на немската провинция Северен Рейн – Вестфалия. Дюселдорф е гостоприемен и вратите му са винаги широко ...
Древна Месопотамия
Месопотамската цивилизация е една от най – древните, ако не и най – древната в света. Именно в Шумер, в края на ІV-то хилядолетие пр.н.е., човешкото общество, едва ли не за пръв път, излиза от първобитния стадий и встъпва в епохата ...
Десет от най-интересните научно обосновани начина да се сложи край на човечеството
Всъщност животът, възникнал на Земята преди около 3.5 милиарда години, е много крехък и смъртта е нормална част от неговата история.
Как да победим корупцията
Разработката на ефективна антикорупционна политика изисква, първо да се изясни, какво кара хората да станат корумпирани. Изглежда, едва сега учените започват да говорят по - уверено за тези причини.
Тай чи, Тай чи чуан и китайската философия
В китайската цивилизация могат да се обособят две основни културни традиции, които са противоположни и са свързани с две основни тенденции в развитието на китайската философия.
Осло
Цялото Осло е с обща площ 454 кв. км , което го прави една от най – големите столици не само в Европа, а и в света. Населението на Осло нараства всяка година с около 1500 души.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други