ТЪРСИ
Гледане на Кафе

КОНФУЦИЙ

551 – 479 пр. Хр.


Гледане на Кафе
Една от най – великите личности в историята на човечеството е китайският философ Конфуций. Той разработва учение опиращо се на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на народа с личния си пример. Повече от две хилядолетия неговата философия въздейства върху Китай и значителна част от населението на света.
  Конфуций е роден около 551 г. пр. Хр. В малкото княжество Лу, което попада в днешната северно китайска провинция Шантунг. Баща му умира, когато бъдещият философ е още малък.Конфуций и майка му живеят в крайна бедност.Като младеж, заема малък сановнически пост, но не след дълго се отказва. През следващите 16 години, проповядвайки своята философия, успява да привлече значителен брой последователи. Когато е около 50 годишен получава висок пост в управлението на Лу, но след 4 години не само, че е свален от поста, но и прогонен от княжеството благодарение на враговете си в двора. След 13 години на пътуващ учител и проповедник, той се завръща в родното си място, където прекарва последните 5 години от живота си. Умира в 479 г. пр.Хр.
  Конфуций почти никога не се е позовавал на някакво божество, отказвал е да се произнася за задгробния живот, отричал е всякакъв род метафизични догадки и поради това, определянето му за основател на религия е неточно.
  По същество той е светски философ, проявил голям интерес към личната и политическа нравственост и поведение. Според Конфуций, двата най – важни добродетели са йен и ли, и те трябва да определят поведението на издигнатия човек. Превода на „йен”, като „обич”, „любов” е по – неточен, от „добросърдечна грижа към ближния”. „Ли” съчетава в себе си поведение, ритуал, обичаи, етикеция и коректност.
  Основната китайска религия още преди Конфуций, поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителите. Конфуцианството подсилва това преклонение към дедите. Според неговата философия, жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците – на владетелите.Но китайският мъдрец не одобрява тиранията. Убеден е, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното и, че владетелят трябва да управлява най – вече чрез нравствения си пример, а не силом. Една от неговите максими е само вариант на златното правило: „Каквото не искаш да правят на самия теб, не го прави на другите.”
  Конфуций живее през управлението на династията Чжоу, период на голям интелектуален подем в Китай. Тогавашните владетели не възприемат учението му, но след неговата смърт то широко се разпространява в цялата страна. А когато идва династията Чин, 221 г. пр. Хр. , за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия, Ши Хуанг Ти, решава да скъса решително с миналото. Започва преследване на последователите на Конфуций и изгаряне на всички конфуциански книги. След няколко години идва края на тази репресия,  заедно с края на династията Чин. При следващата династия – Хан /206 пр. Хр. – 220 сл. Хр./, конфуцианството става официална философия на китайската държава. При тези китайски императори, постепенно започва подбора на държавните служители чрез специални изпити. С течение на времето, в тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Тъй като постъпването в държавната йерархия е главният път към богатство и обществен престиж в китайската империя, на изпитите се състезават доста кандидати. Ето защо, поколения наред, много от най – амбициозните и най – интелигентните младежи с години изучават конфуцианството.Столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чиито светоглед е проникнат от философията на Конфуций. С известни прекъсвания, тази система се прилага в течение на 2000 години – от около 100 г. пр. Хр. до към 1900 – та.
  Конфуцианството е не само официалната философия на китайската администрация. Идеите му се възприемат от по – голямата част от китайския народ и над 2000 години формират неговия бит и начин на мислене.
  Причините за притегателната сила на конфуцианството са няколко. Първо, личните качества на Конфуций – искреност и честност, са безспорни. Второ, той е практичен и умерен човек и не изисква от последователите си непостижими неща. Ако държи да са почтени, не очаква да са светци. И може би, тъкмо това е ключът към големия успех, на който се радват неговите идеи в Китай. Конфуций не иска от китайците да променят основните си схващания. Той по – скоро повтаря, утвърждава в ясна и убедителна форма традиционните им идеали. Едва ли друг философ в историята, се е доближил толкова плътно до фундаменталните възгледи на сънародниците си. Наблягайки повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му, конфуцианството вероятно изглежда непривлекателно и мъчно смилаемо през призмата на днешните норми, но като управленска философия, то се оказва изключително ефикасно в практиката. Ако съдим, от гледище на способността му да поддържа вътрешния мир и благополучие, в течение на 2000 години Китай беше горе – долу, най – добре управляваната част от света.
  В наши дни, конфуцианството в Китай е в упадък. Няма да се изненадаме, ако през ХХІ в. конфуцианството се възроди, защото идеалите на Конфуций са доказали дълбоките си корени в Китай.


„Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава” – Конфуций
 

Гледане на Кафе
Дата: 2 - ри април 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Конфуций
Конфуций
Една от най – великите личности в историята на човечеството е китайският философ Конфуций. Той разработва учение опиращо се на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на народа с личния си пример. Повече ...
Тай чи, Тай чи чуан и китайската философия
В китайската цивилизация могат да се обособят две основни културни традиции, които са противоположни и са свързани с две основни тенденции в развитието на китайската философия.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други