ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Как да победим корупцията


  През 2004 г. Бенджамин Олкън, икономист в Масачузетския технологичен институт и бивш консултант на Световната банка, посетил строителството на път в селски район на Индонезия. Оставало съвсем малко – един мост над рекичката, но парите свършили заради присвояване и пътят бил изоставен. Построеното бързо започнало да се руши.
  За г-н Олкън това е най – красноречивия пример за тежестта на корупцията и убедеността, че решението на този проблем крие огромен потенциал за възвръщаемост на инвестициите. Разработката на ефективна антикорупционна политика изисква, първо да се изясни, какво кара хората да станат корумпирани. Изглежда, едва сега учените започват да говорят по - уверено за тези причини.
  Болшинството разсъждава така: аз съм честен човек, а корупцията е работа за другите. В действителност, това е… доста глупава мисъл. От гледна точка на еволюционните закони, опитът да се съхрани високо морално ниво при неблагоприятни условия, е ирационално. Ако всички наоколо лъжат, а вие все пак се опитвате да играете по правилата, рано или късно това ще ви доведе до репродуктивен крах, защото ще изгубите борбата за ресурсите. Оттук и логичният извод: че в действителност всички лъжат и всички призовават другите да бъдат честни. „Лицемерието – това е истинската причина за ситуацията.“ – смята американския психолог Роб Курзбан, автор на книгата „Защо всички/останали/ са лицемери.“ (2010 г.).
  Ако в голяма част от времето ние се държим честно, като правило, това е свързано само с липсата на възможности да излъжем. До това разочароващо заключение са стигнали професионалните циници Самюел Бендан и колегите му от Швейцарския федерален технологичен институт (резултатите от изследванията все още не са публикувани). Те разработили игра, участниците в която трябвало да разпределят пари между себе си и своите „подчинени“. Съществували три варианта: да повишат заплатата на сътрудниците си за своя сметка, да запазят размера на заплатите или да намалят работната заплата на служителите си, а остатъка да присвоят(т.е., откраднат).

Гледане на Кафе
Ако дойдеш при мен, ще получиш красива монетка...  (снимка: lvnfreedom)

  Когато интервюирали доброволците преди началото на играта, само 4% заявили, че биха избрали най-нечестният (трети) вариант. Тези, които имали само един сътрудник, се въздържали от кражба в продължение на 10 кръга от играта/парите били истински, но сумите – малки/. В същото време, тези на които дали трима „подчинени“/съответно, намаляването на заплатите им позволявало да получат повече/, скоро се отказали от първоначалните благи намерения. След пет кръга, 20 % се подали на изкушението. Ако на тези групи предлагали повече възможности за печалба за сметка на другите, през следващите пет кръга показателят нараствал до 45 %.
  Йорис Ламърс от Tilburg University (Холандия) и Адам Галински от Северозападния университет (САЩ) демонстрирали и корумпиращото влияние на властта. Те предлагали на доброволците да се почувстват силни или слаби, припомняйки си съответни събития от миналото. След това разделяли всяка група на две части: едните били помолени да оценят аморалността на някои хипотетични ситуации, а другите играли на зарове в затворена кабина, съобщавайки за резултатите в лабораторията.
  Колкото повече точки/максималният бил 100/ събирала втората част от всяка група, толкова повече пари и давали. Средният показател, разбира се, трябвало да бъде 50 точки, но при хората, на които помогнали да се почувстват силни, той достигнал 70 - измама! В същото време, тази група осъждала по – остро неморалните постъпки. С други думи, правят заключение изследователите в списание Psychological Science, силните хора са по – склонни към лицемерие.
  Британският историк и политик лорд Актън бил прав, когато казал, че всяка власт се стреми към корупция. Властта не просто предоставя повече възможности за задкулисни сделки, а влияе и върху начина на мислене. Г-н Ламърс предполага, че властта води до своеобразна морална миопия/късогледство/. Експертът сравнява този ефект с опиянението: алкохолът намалява вниманието и човек започва да се чувства прекалено уверен. Колегите на уважаемия лорд, ръководени от Мартен Боксем от Erasmus University (Холандия), провели наблюдения върху мозъчната активност на подпийнали хора, почувствали се силни и установили повишена активност в областите, свързани със задръжните процеси.
  Властта не е единственото нещо, което ни изкушава да бъдем нечестни. Психологическата дистанция също улеснява корупцията. Поведенческият икономист Dan Ariely от Масачузетския технологичен институт (САЩ) показва, че хората лъжат по-лесно, когато става дума за символи, които могат да бъдат обменяни за пари, отколкото когато в експеримента участват самите пари.
  Чудесен начин за дистанциране – е да използваш услугите на посредник. Данила Сераб/Danila Serrab/ от Университета на Флорида/САЩ/ отбелязва няколко причини за „любовта“ към посредника. Първо, той премахва неопределеността, поставяйки тарифа за конкретни услуги(например, подкуп на политици), като така допринася за нормализиране на акта. Освен това, даже ако посредниците са наемни убийци, съществуването им снижава риска от наказание за поръчителя и създава илюзията за споделена отговорност. Добър пример е неотдавнашния скандал с подслушване на частни разговори във Великобритания, когато редакцията на вестник News of the World платила на частни детективи, да намерят достъп до съобщенията от гласовите пощи.
  Като цяло, корупцията е изключително заразна. Всяка година Transparency International публикува списък на страните, класирани според нивото на корупцията въз основа на проучване на анализатори и бизнесмени. Този рейтинг е критикуван за необективност, но изследването, проведено от г-жа Сераб, показа, че всички публикации са точни. Заедно с Абигейл Бар/ Abigail Barr/ от Оксфордския университет (Великобритания), тя провела серия от експерименти с Оксфордски студенти родом от 34 страни, фигуриращи в класацията. Всеки трябвало да реши, необходимо ли е да даде подкуп на длъжностно лице за да се придвижи напред в опашката за планова хоспитализация. Студентите от най – корумпираните страни често отговаряли утвърдително. Изследователите стигнали до извода, че корупцията ясно отразява културата и социалните норми на страната.
  Възможно ли е да направим нещо с нашето желание за подлост? Когато Бар и Сераб повторили своя експеримент, установили, че склонността към подкуп у чужденците е намаляла в съответствие с времето, прекарано в Обединеното кралство. Разбира се, някои хора са по – малко податливи на корумпиращо влияние. Проблемът е, как да се открият такива герои. Науката засега не познава признаците на неподкупност. Никой от учените не успял да прогнозира, кой от участниците в експеримента ще се държи по – честно от другите. Изглежда, никой не е застрахован, дори най – заклетите алтруисти. Единственият намек е успял да получи г-н Ариел: творческите личности лъжат по – често. Експертът отбелязва, че за да успокоят съвестта си, нечестните хора си измислят оправдания, а на „творците“ това им се отдава успешно.
  Г-н Курзбан смята, че единственият начин да се изкорени корупцията – е колкото се може по – често, хората да бъдат заставяни да се отчитат. В лабораторните игри участниците лъжели по – малко, когато знаели, че останалите играчи могат да ги глобят. Следователно, обществото трябва да прилага различни методи за наказание – от остракизъм до затвор.
/ОСТРАКИЗЪМ (грц.)— форма на гласуване в нар. събрание на древна Атина чрез глинена плочка (остракон) за изпращане в изгнание на влиятелни, считани за опасни за държавата граждани (гаранция срещу тиранията). Всеки атинянин, името на когото било написано на 6000 и повече плочки, трябвало да напусне Атина и Атика за 10 години. Остракизмът е въведен от Клистен в 509 пр. н. е. За последен път се прилага в 417 пр. н. е./
  Г-н Олкън установил, че изпращането на обикновена жалба до органите на държавния одит, намалява вероятността за злоупотреби три пъти. Факт е обаче, че заседанията на разнообразните „антикорупционни комитети“ не дават никакви резултати, защото никой и никога публично не признава това. „Аз не съм мошеник.“ – казал веднъж знатният лицемер с фамилия Никсън…

Гледане на Кафе
Дата: 11 - ти ноември 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Как да победим корупцията
Как да победим корупцията
Разработката на ефективна антикорупционна политика изисква, първо да се изясни, какво кара хората да станат корумпирани. Изглежда, едва сега учените започват да говорят по - уверено за тези причини.
Нужно ли е да се продължава войната с наркотиците
Борбата срещу наркотиците със силови методи е безсмислена и опасна. Така смятат участниците в неправителствената организация, обединяваща политици, писатели и милиардери. Поради това е необходимо… какво?
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други