ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Защо спим?

  Около една трета от живота ни преминава в сън. Ако ни лишат от това – ще се разболеем. Защо е необходим сънят?
   На пръв поглед, отговорът е очевиден: за да може мозъкът и другите органи да се възстановят. Защо не може да почиваме, бодърствайки? 
  Сънят е толкова често срещано явление в природата, така че би трябвало да е нещо изключително полезно.
  Многообразието на видовете сън е мистерия. Например, някои прилепи спят по 20 часа в денонощие, а някои големи тревопасни бозайници – по-малко от четири. За конете са достатъчни по няколко минути, сумарно – около 3 часа на ден. Някои новородени делфини и китове бодърстват с майките си в продължение на целия първи месец.
  С една дума, не е открита единна, универсална функция на съня. „Физиологичните промени по време на сън са различни у различните видове, но при всички, сънят се отразява върху работата на мозъка.“ - казва Маркос Франк от Пенсилванския университет/САЩ/. Ето защо, повечето учени са се фокусирали върху този орган. За най-очевиден признак на сън е признато,условно казано, загубата на „съзнание“. Липсата на сън води до когнитивна криза не само хората, но и почти всички изучавани видове.
  Основна част от съня е заета от бавновълновата фаза, известна като трети етап или фаза на „дълбок сън“/диаграмата/. За нея са характерни специфични мозъчни електровълни, предизвикани от синхронизирана активация на невроните, протичаща примерно, веднъж на всяка секунда. С нея се смесват и други етапи – фазата на бързо движение на очите, когато дейността на мозъка напомня бодърстване, и преходите между тях.

Гледане на Кафе

  Бавновълновата фаза се приема за сън, защото именно в нея работата на мозъка се различава най-много от дейността в будно състояние. В самото и начало вълните стават особено големи, когато потребността от сън е максимална. Ако не спите дълго, тези бавни вълни ще нарастват, докато не „забиете нос“.
  Обяснението на функциите на съня може да се раздели на две големи групи: едните свързани с „ремонта“ и поддръжката“ на мозъка, а другите – с изпълнението на уникални за съня функции на мозъка.
  Преди сто години се смятало, че по време на бодърстване у нас се натрупва токсин и в крайна сметка заспиваме, за да се очисти мозъкът. Такова вещество не било открито и съвременният вариант на същата хипотеза гласи: доставката на големи молекули, необходими за мозъчните функции, включително протеини, РНК и холестерин, намалява в течение на денонощието. Запасите се попълват по време на сън. При опити с животни се изяснило, че изработването на такива молекули се увеличава при бавновълновата фаза. Въпреки това, според някои скептици, това е само корелация и не бива да се говори, че желанието ни за сън зависи от нивото на тези молекули.
  Втората група също има дълга история. Още Зигмунд Фройд предположил, че всички сънища са посветени на изпълнението на заветни желания/често замаскирани/, но и тази хипотеза не получила научно потвърждение. Въпреки това, има добри причини да вярваме, че по време на сън мозъкът изпълнява много важна и уникална функция – занимава се с консолидацията на паметта.
  Експериментите с животни и хора показват, че най силните спомени се формират, когато моментите на запаметяване и припомняне се разделят от сън.
  От 2003 година насам, набира сила нова хипотеза. В центъра на нейното внимание са синапсите, чрез които невроните комуникират. Идеята е, че в будно състояние ние постоянно създаваме нови спомени и следователно укрепваме синапсите. Но този процес не може да продължава безкрайно: в някакъв момент ще се достигне максимална енергийна ефективност и ще престанат да се формират нови спомени. Проблемът се решава чрез бавновълновата фаза на сън:  при липсата на входящ поток от данни, бавно „стрелящите“ неврони постепенно снижават силата на синапсите във всички посоки, съхранявайки относителната разлика в силата между синапсите, позволявайки на новите спомени да се съхранят./долната диаграма/

  В подкрепа "хипотезата за синаптичната хомеостаза" получи много доказателства. Сканирането на човешкия мозък показва, че сивото ни вещество изисква повече енергия в края на деня, отколкото в началото. Джулио Тонони и Киара Сирелли от Университета Уисконсин/САЩ/ показали, че при гризачи и плодови мушици силата на синапсите нараства по време на бодърстване и пада по време на сън. Освен това, когато изучаваме нещо, изискващо работа на определена част от мозъка, именно тази област генерира повече бавни вълни в последващия сън.
  Въпреки голямото внимание, на което се радва тази хипотеза през последните години, тя не успява да спечели сърцата на всички. Неврологът Джери Сийгъл от Университета на Калифорния в Лос Анджелис (САЩ), е на мнение, че сънят - това е просто един адаптивен начин да се спести енергия, без да се занимава с хранене и размножение. Животното намира тихо и спокойно място, крие се в него и се пази за бъдещето. Различията в начина на сън между видовете - са следствие от различията в начина на живот.
  Все пак, болшинството учени са склонни да мислят, че функцията на съня е толкова сложна, колкото и самият мозък. Вероятно, кратък отговор на въпроса, защо спим, едва ли ще получим.
  По материали на NewScientist.

Гледане на Кафе
Дата: 11 - ти февруари 2013г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Защо спим
Защо спим
Около една трета от живота ни преминава в сън. Ако ни лишат от това – ще се разболеем.
Защо късната вечеря предизвиква напълняване
За съветите да не се яде след шест, знаят всички.
Защо многоклетъчните организми не се разпадат на отделни клетки
Според изследователите, близкото родство между отделните клетки ги лишава от смисъл да се конкурират помежду си и това е основната причина многоклетъчните организми да запазват целостта си.
Какво ще шепнат Google Glass и защо това е добре
Може би точно в това се състои чудото на Google Glass, именно в картите Now, а не в гласовите команди – ключът към тяхната популярност.
20 години Web. Защо това изобретение на Тим Бърнърс-Лий е важно и до днес
Световната Мрежа, World Wide Web отпразнува на 6 август своя 20-годишен юбилей. На този ден през 1991 г. британският инженер Тим Бърнърс-Лий заедно с колегите си, работещи в Европейския център за ядрени изследвания (CERN), публикували ...
Британците не си мият ръцете
Всеки шести мобилен телефон във Великобритания има следи от чревната бактерия Escherichia coli. И знаете ли защо? - Защото някои не си мият ръцете със сапун след използване на тоалетната.
Прозяваме се, за да охладим мозъка си
Изненадващо, все още няма общо обяснение за това, защо хората и животните се прозяват. В продължение на няколко десетилетия, учените са представяли различни остроумни хипотези, но почти всички са били без експериментални доказателства.
Небостъргачът на бъдещето
Небостъргачът на бъдещето – модулност, енергийна ефективност и екологичност
В Япония е създадена мобилна система за гласов превод в реално време
С нейна помощ два абоната,говорещи на различни езици, могат да общуват тук и сега, и да се разбират помежду си.
Кафето пречи на зачатието
Професор Шон Уорд от Медицинския университет в Невада (САЩ), експериментирал върху мишки и се оказало, че кофеинът влияе на женската плодовитост.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други