ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Древна Месопотамия

Гледане на Кафе
Земите заключени между двете големи реки Тигър и Ефрат, известни като Месопотамия/междуречие/, са люлка на три цивилизации – Шумер, Асирия и Вавилон.
  Месопотамия е най – древната цивилизация, оказала се погребана под пепелищата на историята. Обвити в ореола на тайнственост и загадъчност, в продължение на векове, са се споменавали имената на няколко нейни знаменити столици: Ур – прочул се като родина на Авраам; Ниневия /днешния град Нимруд/ - като престолен град на асирийската империя, обречен на гибел от пророците; Вавилон – града на разврата, със своята кула, издигната по нареждане на тирана Нимрод, и със своите висящи градини, които някои преписват на царица Семирамида. 
  Библията дава на изначалния рай названието „едем” – термин, който не е нищо друго, освен стара шумерска дума, означаваща „обработена земя, градина”.
  Тигър води началото си от Анадолските възвишения в Турция и тече югозападно към Ирак, съединява се с Ефрат, и се влива в Персийския залив, като Шат – ел – Арап. Реката е дълга 1900 км. Тигър е прекалено плитка за предвижване, с изключение на лодки и малки кораби. Дори зоната, през която минава южно от Багдат, е гъста, блатиста местност. Най – големите градове разположени на нея са Диарбекир в Турция и Багдат в Ирак.
Ефрат извира от Кавказ на турска територия. Името и вероятно произлиза от акадското - purato/широк/. Преминава през Сирия и Ирак, слива се с Тигър и се влива в Персийския залив чрез делта. Регионът е част от т. н. плодороден полумесец.
  Месопотамия, или Междуречието, граничи на север с планините на Армения; на юг с Персийския залив; на запад – Сирийската степ; на изток – планинските възвишения на Западен Иран.
  В северната част се развива Акадската цивилизация, а в южната – Шумерската.
  На границата на ІV и ІІІ-то хилядолетие преди н.е., в най – южните части на Месопотамия, се развива шумерската писменост. Шумерският език е уникален и не може да бъде причислен към никоя от известните езикови групи.
   Около началото на ІІІ-то хилядолетие, а може и по – рано, в северните части на Месопотамия са живели източносемитски скотовъдни племена. Техен език бил акадския. Той имал няколко диалекта. В северните части/това е средната част на р. Тигър/ е бил разпространен асирийския диалект, а в по – южните, вавилонския диалект.
  Много векове семити и шумери живели заедно, но към края на ІІІ-то хилядолетие преди н.е., семитите превземат цяла Месопотамия и шумерския език бил претопен.
   От VІІ до ІV-то хилядолетие пр. Хр.бил периода на първобитно-общинния строй  в земите на Месопотамия. Най-древните селища, възникнали в тази средна част на Месопотамия, са от епохата на късния неолит. Племената населяващи тези земи, живеели на острови издигащи се всред блатата. Строили селищата си върху изкуствени земни насипи. Пресушавайки блатата, създали най-древната изкуствена напоителна система. Вероятно тези племена принадлежат към най-древните етнически групи на Предна Азия. Но истинските създатели на Шумеро-акадската цивилизация били шумерите.
  В началото на ІІІ-то хилядолетие пр.Хр. се появили градовете – държави: Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Шуропак, Исин, Нипур и Киш, на чиято основа възникнало Шумерското царство. И до сега е загадка, от къде са дошли шумерите по тези земи. В легендите им се споменават високи планини и остров всред морето – тяхната древна родина, която те считали за прародина на всички народи. Коренното различие от другите, бил езикът им, на който говорели.
  Месопотамската цивилизация е една от най – древните, ако не и най – древната в света. Именно в Шумер, в края на ІV-то хилядолетие пр.н.е., човешкото общество, едва ли не за пръв път, излиза от първобитния стадий и встъпва в епохата на древността, откъдето започва по – нататъшната история на човечеството. Прехода от първобитност към древност, „от варварство към цивилизация” означава поставянето на културата на принципно нова основа и раждането на нов тип съзнание. Както първото, така и второто, са свързани в тясна връзка с урбанизацията, сложната социална диференциация, създаването на държавно и „гражданско общество”, с появата на нови видове дейности, особено в сферата на управлението и обучението, с нов характер на отношенията между хората в обществото. Съществуването на някаква граница, отделяща първобитната култура от древната, отдавна се усещала от изследователите, но опити да се определи вътрешната същност на разликите между тези различностадийни култури, са предприети едва в последно време.
  За доградската безписмена култура е характерна симпрактичност на информационните процеси. С други думи, за основните видове дейности не се изисквали някакви самостоятелни комуникативни канали; обучението в стопански и строителни навици, ритуали т.н., ставало с непосредствено включване на обучавания в практиката. Мисленето на човека от първобитната култура може да се определи като „комплексно”, с преобладаваща предметна логика; индивида не е способен на категориално мислене.
С раждането на цивилизацията, отбелязаната симпрактичност се преодолява и възниква „теоретическа” текстова дейност, свързана с нови видове обществени практики/ управление, отчет, планиране и т.н./. Тези нови видове дейности и установяване на „граждански” отношения в обществото, създават условия за категориално мислене и понятийна логика.
  По същество, културата на древността и съпътстващия я тип съзнание и мислене, принципно не се различават от съвременната култура и съзнание. Към тази нова култура принадлежала само част от древното общество, първоначално, вероятно, съвсем не голяма.
  В Месопотамия новия тип хора – носители на такава култура, най – добре от всички са представени от фигурите на шумерския чиновник – бюрократ и учения – писател. Хора, управляващи храмови или царски стопанства, планирането на огромни строителни работи или военни походи, лица заети да прогнозират бъдещето, трупането на полезни сведения, усъвършенстването на системата за писане и обучението на бъдещите администратори и „учени”, автоматически се откъсват от ограничения набор от шаблони и образци на поведение. От самото естество на своите дейности, те били поставени вече в други условия, често се оказвали в ситуации, невъзможни преди, и за тяхното решение били нужни нови форми и прийоми на мислене.
  По протежение на целия древен период, първобитната култура се съхранила и съществувала успоредно с древната.
  Немаловажна роля в установяването и укрепването на новата култура на древното общество е изиграла писмеността, с появата на която стават възможни нови форми на съхранение и предаване на информация на  „теоретически”/т.е. чисто интелектуални/ дейности.
  Най – характерното и най – важното за нас от това, което създава древно месопотамската цивилизация, е шумерската клинопис. При думата „Египет”  ние веднага си представяме пирамиди, сфинксове, руини на величествени храмове. В Месопотамия нищо подобно не се е съхранило – грандиозни канали и даже цели градове са се разсипали в безформени хълмове. За миналото говорят само писмените паметници, безчислени клинообразни надписи върху глинени и каменни плочки и барелефи. Около половин милион клинописни текстове се съхраняват сега в музеите по света, и всяка година археолозите откриват стотици и хиляди нови документи. Глинената плочка, изпълнена с клинописни знаци, би могла да служи като символ на Двуречието, както пирамидите на Египет.
Месопотамската писменост, в своята най – древна форма, се появява на границата на  ІV и ІІІ-то хилядолетие преди н.е. Очевидно тя се е развила на основата на „отчетните чипове”, които изместила и заменила. От ІХ – ІV-то хилядолетие пр.н.е., обитателите на близкоизточните поселища от Западна Сирия до Централен Иран, са използвали за отчет на различните продукти и товари триизмерни символи – малки глинени топчета, конуси и т.н. В ІV-то хилядолетие пр.н.е. набор от такива”чипове”, регистриращи актове на предаване на един или друг продукт, започнали да заключват в глинени кутийки с размерите на юмрук. От външната страна на „плика” винаги отпечатвали всички „чипове”, заключени вътре, за да могат да водят точен отчет, да не се налага да помнят и да не разбиват запечатаните обложки. Постепенно необходимостта от самите „чипове” отпаднала. Достатъчни били само техните отпечатъци. По – късно отпечатъците били заменени от надраскани с пръчица знаци - рисунки. Такава теория за произхода на древномесопотамското писмо, обяснява избора на глина, в качеството и на материал за писане и специфичната и овална форма.
  Предполагат, че в ранната пиктографска писменост е имало повече от 500 знаци – рисунки. Всеки знак е означавал дума или няколко думи. Усъвършенстването на древномесопотамската система на писане, вървяло по линия на унификация на знаците, съкращаване на техния брой /в нововавилонския период те останали едва малко повече от 300/, схематизация и опростяване на начертаното, в резултат на което се появили клинописите, състоящи се от комбинации на отпечатъци на триизмерни пръчки.
  Едновременно с това, вървяла и фонетизацията на писмеността, като знаците започнали да се употребяват не само в първоначалното им словесно значение, но и отделно от него, като срички. Това позволило да се предават точни граматически форми, да се изписват собствените имена и т.н. Клинописа станал вярна писменост, зафиксираща живата реч. Развитието на клинописната система, способна да предава всички смислови оттенъци на речта, става към средата на ІІІ-то хилядолетие пр.н.е. Сферата на използването и се увеличава, като се стига и до появата на първия двуезичен речник. Шумерската клинопис получава широко разпространение. Възможно е на нейна основа да е възникнала финикийската писменост. Тя на свой ред става основа на гръцката и съответно на други по – късни азбуки.
  Клинописът, в този смисъл, в голяма степен определя културния облик на предноазиатския регион в древността. Древномесопотамската Шумеро-акадска литература е изучена нелошо – съхранено е примерно четвърт от „основното”, което се  изучавало и преписвало в древните училища – академии. Глинените плочки прекрасно се съхраняват в земята и това е основание да се смята, че с времето ще бъде възстановен целия корпус от литературни и „научни” текстове. В училищата – академии съществували библиотеки с много отрасли на знанието. Имало и частни сбирки от „глинени книги”. В големите храмове и дворци, освен стопанско – административни архиви, имало големи библиотеки. Най – известната от тях е библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал в Ниневия, открита през 1853 г., при разкопки на хълма край село Куюнджик, на левия бряг на р. Тигър. Колекцията на Ашурбанипал била не само най – голямата за своето време, но и едва ли не, първата в света истинска, систематически подбрана и подредена библиотека.Царят лично следил за нейното попълване; по негова заповед, писарите от цялата страна правели копия на древни или редки плочици, пазени в храмове или частни сбирки, или доставяли в Ниневия оригиналите. Някои от съчиненията присъстващи в тази библиотека били в 5-6 екземпляра. Книгите били подредени по отрасли в знанията. Тук били събрани текстове с „историческо” съдържание, съдебни сборници, химни, молитвеници, заклинания, епически поеми, „научни” текстове включващи медицински рецепти, астрологически предсказания, шумеро – акадски речник и т.н.
  По мнението на съвременните изследователи, най – популярното шумеро – вавилонско произведение е „Епос за Гилгамеш”. В него се разказва за желанието на човека за безсмъртие и се поставя въпроса за смисъла на човешкото съществуване. Намерен е цял цикъл на шумерската поема за Гилгамеш и няколко, доста по – късни акадски версии към епоса.
  В трудни за него моменти, Гилгамеш се допитвал до мъдреца Утнапищим. Заради безмерната си почит към боговете, Утнапищим бил предупреден за големия потоп. Построил огромен кораб, на който качил всички земни твари и семейството си. Заради праведния си живот бил награден с безсмъртие.
  Счита се, че той е библейския Ной.
  Тази сага се е ползвала  със заслужена слава и в древността. Известни са негови преводи на хуритски и хетски език.
  Преживявайки периоди на разпад и обединение, накрая Шумер бил завладян от Акад. От 24-ти до 23-ти в. пр. Хр., в Месопотамия възникнал Акад. Основател на Акад е Саргон/Шарумкен/, който взел властта с дворцов преврат. Обединил под своя власт шумерите и северните райони на Междуречието. Превърнал Акад в най – могъщата държава на Предна Азия, благодарение на многото завоевателни войни.
  След смъртта му, поредица от събития довели до западане на Акадското царство и управлението преминало в ръцете на династията Ур. Тези владетели постепенно възстановили разпадащата се държава и създали силното Шумеро – Акадско царство, съществувало от края на 22-ри до началото на 20-ти в. пр. Хр. В края на този период, вследствие набезите на аморейци и еламити, Акад се разпада окончателно.
  През 2024 г. пр.н.е., държавата Ур е завладяна и унищожена. Победител е вавилонския цар Хамурапи.
  След продължителни войни, от 1792 до 1750 г. пр.н.е., Хамурапи създава Вавилонското царство/т.нар. Древен Вавилон/. Покорява цяла Месопотамия и създава централизиран апарат. По негово поръчение е разработен и издаден сборник от закони, така наречения „Законник на Хамурапи”. Там се изясняват редица въпроси, свързани с класовия характер на обществото, с развитието на земеделието, занаятите и търговията, със съсловното деление на свободното население, робството и неговия характер.
  След смъртта на Хамурапи, започва период на вътрешни междуособици  и нашествие на чужди племена. Това довежда до упадъка на Вавилонската държава. Около 1530 г.пр.н.е., хетският цар Муршил І напада Вавилон. Градът е опустошен и разграбен.
  Към края на 15 – 12в. пр.н.е., във Вавилон господстват каситите. Макар, че приемат езика и културата на Вавилон, налагат властта си и водят непрекъснати войни с растящата мощ на Асирия и Елам. Към края на 12 в.пр.н.е. Вавилон претърпява окончателно поражение.
  През 1115  - 1077 г.пр.н.е. на власт в Асирия е Тигладпласар І , който създава силна асирийска държава. Завладява Вавилон, Северозападна Месопотамия, Северна Сирия, Финикия и Кипър.
От 1076 до 909 г.пр.н.е. следват унищожителни войни на Асирия с арамейците/семитско племе, дошло от Сирийско-Арабската пустиня.Част от него е позната под името халдейци/. През 12 -11 в.пр.н.е. арамейците създават първата си държава в поречието на Ефрат и Горна Сирия. Завладяват Горна Месопотамия, Вавилон, създавайки малки независими държави. Ограничена териториално /земите край Тигър/, Асирия загубва предишното си значение. Но през 909 – 889 г.пр.н.е., асирийския владетел Ададнирари ІІ отблъсква нашествениците и извежда страната от упадък. Използвайки желязно оръжие/усвоено от хетите/, асирийците завоюват нови успехи.
  От 883 до 859 г.пр.н.е., прочутият с жестокостта си асирийски владетел Ашурбанипал ІІ, води многобройни победоносни битки и разширява границите на Асирия.
  През 859 – 824 г. пр.н.е. Салманасър ІІІ, поставя под своя зависимост Израел, Тир, Сидон и покорява Вавилон.
  Тигладпаласар ІІІ, издигнат на трона от армията, през 745 – 727 г.пр.н.е. , създава могъща Асирийска империя. Превзема цял Вавилон, Сирия и Дамаск. Води победоносни войни срещу Урарту, силна държава на територията на Армения, и заплашва с обсада столицата и Тушпа/на брега на езерото Ван/. Масово преселва покорените народи за да предотврати бунтове.
  722 – 705 г. пр.н.е. е връх в мощта на Асирия. Управлявана от Саргон ІІ, тя завладява Израел, Самария и хетската държава северно от Сирия, покорява Урарту и превзема столицата и Тушпа. Саргон ІІ успява да усмири постоянните бунтове във Вавилон.
  От 705 до 681 г.пр.н.е. , наследникът на Саргон ІІ, Синахериб разрушава Вавилон/689 г.пр.н.е./ и избива жителите му. Построена е нова столица на Асирия – Ниневия /последната Асирийска столица/.
  Приемник на Синахериб е неговият син Асархадон. Той потушава бунта в Садон и покорява Финикия. През периода 673 – 670 г.пр.н.е завзема Долен Египет, който до 663 г. пр.н.е. остава под господството на Асирия. Смазва въстанието в Урарту, воюва със скитските и мидийски племена. По негово време е построен дворец в Ниневия и е възстановен разрушения Вавилон.
  От 669 до 626 г. пр.н. е. управлява третия син на Асархадон – Ашурбанипал. Той е последният велик владетел на Асирия. Държавата се простира от Персийския залив до Средиземно море. Разгромява въстанието организирано от брат му – цар на Вавилон, и разрушава града през 648 г. пр.н. е. След дълга война побеждава Елам и покорява столицата и Суза/639 г. пр.н.е./ В огромната държава избухват чести бунтове, които отслабват силите на Ашурбанипал /възползвайки се от това, Псаметик І, владетеля на Египет, провъзгласява независимостта си/
По времето на Ашурбанипал асирийската култура и архитектура достигат своя разцвет.От стигналите до нас релефи от асиро-вавилонските дворци, бихме могли да придобием представа, как са изглеждали жителите на Междуречието, какви дрехи са носили, обичали ли са да слушат музика. Изобразените музикални сцени са косвени свидетелства, че музиката е заемала важно място в живота на тези народи. Асирийците са използвали различни музикални инструменти: лира, лютня, флейта и ръчен барабан.
  Идеалът за асиро – вавилонска красота бил солидност и масивност. За разлика от стройните и изящни египтяни, те изобразявали себе си като масивни и тромави, с мощна мускулатура. Същите били и техните дрехи. Климатът на Асирия изисквал дълги до петите роби, винаги запретнати до колене с помощта на пояс. Връхни дрехи от начало обличала само привилегированата класа. Женският и мъжкият костюм били почти еднакви. Затова пък материите, от които били направени, били великолепни. Тъканите били изключително цветни, с богата бродерия. Особено внимание асирийците отделяли на прическата, брадата, мустаците и бакенбардите. Управниците носели дълги коси. Старателно подвивали брадите и мустаците. В брадите си вплитали златни конци, чернили си веждите, а лицето си мажели с белило и червило.
  Асиро – вавилонската мебел е проста и масивна. В нея няма меката и динамична линия, която използвали египтяните. Орнаментите са богати с изображения на фантастични зверове и растения.
  Асирийците плавали на прости лодки, които изплитали от здрави пръти, обтягали върху им кожа и имали кръгла форма. Освен лодките имали и салове , също от кожа и напълнени с въздух мехове.
  Херодот намира корабите на Междуречието за най – удивителното нещо, което той видял в тази страна. Той разказва, че корабите, плуващи надолу по реката, са съвършено кръгли и целите са направени от кожа. В Армения, която се намира над Асирия, вавилонците нарязвали клони от върба и ги оплитали за сърцевина на кораба. Отгоре ги обличали плътно с кожи и те ставали кръгли като щит. След това напълвали кораба със слама за обвивка на стоките и така натоварени се спускали по реката към Вавилон. Главно превозвали глинени съдове с финикийско вино. Кръглата лодка се управлявала с две весла от двама души. Строяли лодки с различни размери, но на всяка имало живо магаре, а на по - големите по няколко. Пристигайки във Вавилон, продавали стоката си, а после на търг разпродавали и лодките. Оставали само кожите, които слагали върху магаретата и качени върху тях се връщали в Армения.
  Нагоре по реката, течението е толкова бързо, че било невъзможно да се плува на връщане. Прибирайки се на своите магарета, те отново строяли същите лодки. 
  Дълбоки следи в съвременната култура са оставили шумеро –вавилонската математика и астрономия. И до днес ние ползваме позиционна система на цифрите, разделянето на кръга на 360о , часа на 60 минути, а всяка от тях – на 60 секунди.
  Особено значителни били постиженията на вавилонската математическа астрономия датираща от 5 в. пр.н.е. По това време са съществували знаменитите астрономически школи в Урук, Сипар, Вавилон и Борсип.
От тези школи са излезли двама велики астрономи: Набуриан – разработил система за определяне на лунните фази и Киден, установил продължителността на слънчевата година и открил слънчевите процеси. Голяма роля, за предаването на астрономическите познания от вавилонците на гърците, изиграва школата на вавилонския учен Берос, създадена на о. Кос около 270 г. пр.н.е. Така гърците са имали пряк достъп до вавилонската математика, чието ниво в много отношения не е отстъпвало на европейското, през епохата на ранното Възраждане.
  През този период на Ашурбанипал, Асирия води много завоевателни войни. В резултат, броя на робите се увеличава и това измества труда на свободните занаятчии. Народът обеднява.
  През 625 – 605 г. пр.н.е. Набопаласар, основоположникът на новата халдейска династия, заедно с царя на Мидия, чиито племена населяват Северозападен Иран, напада Асирия и в 612 г.пр.н.е. превзема столицата и Ниневия. Отхвърля асирийското иго и възстановява Вавилонската държава.
  От 605 до 562 г.пр.н.е. Навуходоносор ІІ води битка край Кархемъш и побеждава съюзилият се с Асирия египетски фараон Нехо ІІ. Територията на държавата се поделя между Мидия и Вавилон. Възниква така наречената „ Нововавилонска държава”/или халдейска/, наречена така по името на семитското племе халдейци, което се появява в началото на І-то хилядолетие пр.н.е. във Вавилон. При  Навуходоносор ІІ, нововавилонската държава става могъща сила. Той превзема Палестина/през 586 г.пр.н.е./ , завладява и разрушава Ерусалим и отвежда населението му във Вавилон. Това е началото на т.нар. вавилонско иго над евреите.
  Вавилонците установяват господство над Финикия /а точно тогава, основаната финикийска колония в Африка – Картаген, става независима от своята основателка/ и Сирия. Столицата на държавата – гр. Вавилон, е значително разширена и се превръща в търговски център на Азия. Строят се красиви дворци и храмове.
  През 538 г.пр.н. е., персийският цар Кир ІІ Велики, побеждава край Опис, последният вавилонски владетел – Балтазар. Той е известен от легендарния пир в навечерието преди падането на Вавилон, когато тайнствена ръка изписва върху стената на двореца думите: „ Мане, такел, фарес”/ пресметнато, претеглено, разнесено/, което се приема като поличба за падането на Вавилон.
  Кир ІІ слага край на краткотрайното изящество на нововавилонската държава и я включва в пределите на Великата персийска монархия.
  Завладяването на Вавилон от Персия все още не означавало край на Месопотамската цивилизация. За самите вавилонци, идването на персите може би е било, просто смяна на управляващите. Предишната слава и величие на Вавилон им били достатъчни да не се чувстват непълноценни пред завоевателите. Персите, от своя страна, също се отнасяли с дължимото уважение към културата и светините на Месопотамия.
  Вавилон запазил положението си на един от най – великите градове в света.
  Александър Македонски, разбивайки персите през октомври 331 г. пр.н. е., влязъл във Вавилон, където се коронясал и разпоредил древните храмове да бъдат възстановени. По негов замисъл, Вавилон в Месопотамия и Александрия в Египет, трябвало да бъдат столици на империята му. Той умира във Вавилон на 13 юни 323 г.пр.н.е., връщайки се от похода на изток.
  В такъв смисъл, древно месопотамската култура просъществувала още 500 години след краха на месопотамската държавност.
  Нахлуването на елините в Междуречието е повратен момент в историята на Месопотамската цивилизация. Обитателите на Месопотамия, преживели не един разгром и асимилирали не една вълна от пришълци, този път се сблъскали с култура, явно превъзхождаща тяхната. Ако с персите се чувствали равни, то на елините отстъпвали почти във всичко.
  Упадъкът и разбира се гибелта на месопотамската цивилизация, се обяснява не толкова с икономически и екологически причини, колкото със социално - политически: отсъствието на „национална” централна власт, заинтересувана от поддържането на старите традиции, влиянието и съперничеството от страна на новите градове основани от Александър Македонски и неговите приемници, и главно – дълбоките и необратими промени в етнолингвистичната и общокултурна ситуации.
  До идването на елините арамеи, персите и арабите представлявали голям процент от населението на Месопотамия; живото общуване на арамейски, започнало да измества вавилонския и асирийски диалект още в първата половина на І в. пр.н.е. Всички усилия на вавилонските учени да спасят миналото, били напразни; месопотамската култура отживяла своето и била обречена. Всъщност, какво е можела да значи вавилонската „ученост” за хора, които вече били запознати с творенията на Платон и Аристотел. Сложната клинопис не могла да се конкурира ни с арамейската, ни с гръцката писменост. Даже апологетите на древните традиции от редиците на елинизираните вавилонци, били принудени да пишат на гръцки, ако искали да бъдат чути. Гърците проявили поразително равнодушие към културата на завладените страни. Месопотамската литература, достъпна само с клинописни знаци, останала незабелязана; изкуството, следващо образците на хилядолетно минало, не импонирало на гръцкия вкус, месните култове и религиозни идеи били чужди на елините. Даже миналото на Двуречието, съдейки по всичко, не предизвикало у гърците особен интерес. Не е известен случай, някой гръцки философ или историк, да е изучил клинопис. Единствено вавилонската математика, астрология и астрономия привлекли вниманието на елините, и получили широко разпространение.
  В същото време, гръцката култура завладяла много от неконсервативно настроените вавилонци. Така, покрай приемане културата на завоевателя, елините си разчистили и път към социален успех. Както и в другите страни на елинистическия Изток, в Месопотамия елинизацията се провеждала и приемала съзнателно, докосвайки първо върховете на месното общество, а след това разпространявайки се в низините. За вавилонската култура, това означавало да загуби много активни и способни хора, „отишли” към елинството. Колкото импулса даден от елините, с течение на времето и по размерите на своето разпространение отслабвал, толкова, обратния процес на оварваризяване на придошлите елини нараствал. Той започнал от социалните низини на преселниците, бидейки стихиен в началото, вероятно и не много забележим, но в края на краищата, гърците се разтворили в масата на месното население.
  Победил Изтока, но това вече не е Вавилонския изток, а арамейско – ирански.
  Древномесопотамското културно наследство било възприето от следващите поколения на Изтока и Запада в съвсем ограничен обем, често в преиначен вид, както неизбежно става при всяко предаване чрез втора и трета ръка.
  Гледане на Кафе
Дата: 26 - ти март 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Древна Месопотамия
Древна Месопотамия
Месопотамската цивилизация е една от най – древните, ако не и най – древната в света. Именно в Шумер, в края на ІV-то хилядолетие пр.н.е., човешкото общество, едва ли не за пръв път, излиза от първобитния стадий и встъпва в епохата ...
Съставен е 21-томен речник с клинописните думи на Месопотамия
Завършен е мащабен проект по установяване, тълкуване и систематизиране на контекста на думи, написани с клинопис върху глинени плочки и издълбани в камък от вавилонци, асирийци и други народи на Месопотамия.
В България е открита богата тракийска гробница
Близо до град Опака в Северна България е открита, недокосната от грабителите, древна тракийска гробница.
Еци е имал лоши зъби
Останките от Тиролският леден човек Еци, датиращи от каменно-медната епоха, са изучени изключително старателно, но до сега никой от проучващите не е използвал дентална патология.
Манихей
От манихейството възникват в Европа много секти. През VІІ в. във Византия се появяват павликяните. Към Х в. на Балканите идва ред на Богомилите. Албигойците или катарите/по името на френския град Алби/, които смятат себе си за християни, ...
В Африка е открита химическа лаборатория от каменния век
Хората от каменната ера са притежавали елементарни химически познания. Археолозите са открили доказателства, че още преди 100 хиляди години нашите предци са знаели рецептите за смеси на базата на охра.
Как да победим корупцията
Разработката на ефективна антикорупционна политика изисква, първо да се изясни, какво кара хората да станат корумпирани. Изглежда, едва сега учените започват да говорят по - уверено за тези причини.
Монголия
Монголците съдействали за обмена между нациите, като създали нови и усъвършенствали стари системи. Благодарение на монголците, почти всички страни излезли от своята изолация и това е първата глобализация в света.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други