ТЪРСИ
Гледане на Кафе

ВАСИЛИЙ КАНДИНСКИ


Гледане на Кафе
Начало. Москва. 1866-1896
Василий Василиевич Кандински е роден на 16/4/ декември 1866 г. в Москва, в заможно семейство на търговец. През 1871 г. семейството му се премества в Одеса, където бащата е управител на чаена фабрика. Там, заедно с посещаването на класическа гимназия, момчето се учи да свири на пиано и виолончело, взема уроци по рисуване при частни учители. „Помня, че рисуването и по – късно грабналата ме живопис, ме откъсваха от действителността” –пише той по-късно. Още в детските работи на Кандински се срещали често нетрадиционни цветови съчетания, което той обяснявал с това, че „всеки цвят живее свой тайнствен живот”.
  Но родителите на Василий го виждали като бъдещ юрист. През 1886 г. той отива в Москва и постъпва в юридическия факултет на Московския университет. Завършвайки блестящо обучението си, след 6 години Василий се жени за своята братовчедка Анна Чимякина. През 1893 г. той става доцент в юридическия факултет и започва да преподава. През 1896 г. прочутият университет „ Дорпат” в Тарту, в който по това време ставал процес на русификация, предлага на 30 годишния Кандински професорско място по юриспруденция, но точно тогава той решава да остави многообещаващата си кариера и да се посвети изцяло на живописта. Впоследствие Кандински си спомня за двете събития, повлияли му да вземе това решение: посещението в Москва на изложба на френските импресионисти през 1895 г. и възхитата от картината на Клод Моне „Купи сено”, и впечатлението от операта „Лоенгрин” на Рихард Вагнер в „Болшой театър”.

Непознат глас – акварел, туш – 1916 г.
Бяла линия – масло – 1920 г.
Без име – акварел – 1915 г.
Стенно пано – масло – 1914 г.
Черен акомпанимент – 1924 г.
Спокойно огъване – 1926 г.
Омекотена конструкция – 1927 г.
Пъстър ансамбъл – масло – 1938 г.
Контрастни звуци – масло – 1924 г.
Пристанището на Одеса – масло – 1898 г.
Габриела Мюнтер – масло – 1905 г.
Мурнау. Градина. – масло – 1909 г.

Метаморфози. Мюнхен. 1896-1911
  През 1896 г. заминава за Мюнхен, смятан тогава за един от центровете на европейското изкуство, и се записва в престижната частна школа на югославския художник Антон Ажбе, където получава първите уроци по композиция на линията и формата. Но съвсем скоро школата престава да удовлетворява неговите потребности. По – късно художникът ще напише: „Често отстъпвах пред изкушението да пропусна урок и със скицника отивах до Швабинг, Енглишен – Гартен или парка на Изар. През 1900 г., след неуспешен опит от предишната, Кандински постъпва в Мюнхенската художествена академия, в класа на Франц Щук, „най-изявения немски чертожник”. Майсторът е доволен от своя ученик, но счита неговата палитра за прекалено ярка. Изпълнявайки неговите изисквания, Кандински цяла година рисува изключително в черно – бяла гама, „изучавайки формата като такава”.
  В този период Кандински се запознава с младата художничка Габриел Мюнтер, а през 1903 г. се развежда с жена си Анна Чемякина. Следващите пет години заедно с Габриела пътешестват из Европа, занимават се с живопис и участват в изложби. Връщайки се в Бавария, се заселват в малкото градче Мурнау, в подножието на Алпите. Започва период на интензивно и плодотворно търсене. Работите от тези години – основно пейзажи, са построени на цветния дисонанс. Играта с цветни петна и линии, постепенно измества образите на реалната действителност - ("Ахтырка. Осень. Этюд", 1901; "Шлюз", 1901; "Старый город", 1902; "Синий всадник", 1903; "Берег залива в Голландии", 1904; "Мурнау. Двор замка", 1908). През тези години той се обръща към руската приказка, античния епос, създавайки завладяващи образи - ("Русский всадник", 1902; "Русская красавица в пейзаже", 1904), превръщайки във видими, тайнствените предания за славянските дървени градове  ("Русская деревня на реке с ладьями", ок. 1902; "К городу",ок.1903). 
„Синият конник”/"Синий всадник"/. 1911-1914  Активната творческа дейност, организационните му способности, винаги са правили Кандински притегателен център за всичко интелектуално, неспокойно, търсещо, което е съществувало в света на изкуството по това време. Така, през 1901 г., той основава в Мюнхен художествен съюз „Фаланга” и организира към нея школа, в която сам преподава. През 1909 г., заедно с Явленски, Канолд, Кубин, Мюнтер и други, основава „Нов съюз на художниците в Мюнхен”, запазвайки председателството за себе си. Кредото на обединението е: „Всеки от участниците не само знае как да го каже, но знае и какво да каже.” От 1900 г. Кандински участва в изложби на Московската асоциация на художниците, а през 1910-1912 г. в изложби на художествения съюз "Бубновый валет".  Така също, публикува художествено-критически „Писма от Мюнхен” в списанията „Светът на изкуството” и „Аполон”/1902-1909 г./. През 1911 г. Кандински заедно със своя приятел, художника Франц Марк, организира групата "Синий всадник". По думите на самия художник, „акцент се слага на асоциативните свойства за цвят, линия и композиция, вземайки участие  толкова различни източници, като романтичната теория за цветовете на Гьоте и Филип Рунге, „югендстил” и теософията на Рудолф Щайнер”.
  По думите на М.К.Лакост : „ В никое друго време живописта на Кандински не се е развивала така стремително, както в мюнхенските години. Понякога е трудно да се разбере, защо основателят на абстрактната живопис отначало е избирал сюжети, типични за бидермайер – веер,кринолини, конници. Стилът на неговите ранни произведения не можеш да наречеш ни условен, ни маниерен, но в тях нищо не предвещава радикалното обновление в живописта. Впрочем, както е известно, на малко художници им е дадено да проявяват оригиналност и във форма, и в съдържание едновременно. Отначало за Кандински е било важно да изпита собствените си възможности за изразяване. Въпреки, че на „Вечер”/1904-1905/ не може да се отрече оригиналност, но е трудно да си представим, че е създадена от същия този художник, който след пет-шест години ще произведе първото в историята на изкуството абстрактно произведение /1910/. Каква велика творческа сила е била нужна на Кандински ! Каква стремителна еволюция от 1908 до 1914 – от пейзажни картини, въпреки вече смели в цвят и форма, но все още верни на наблюдаваната природа, като „Къщи в Мурнау на Обермаркт ” /1908/, до хаотичния етюд под името „Пролом”/1914/ и неспокойната композиция в серийното пано „Годишните времена” в музея Гугенхайм/ „Есен”/. Би било трудно да разпознаеш ръката на един и същ художник във все още напълно натуралистичните „Кръстоносци” /1903/ и в такава абстрактна работа, като „Композиция VІІ” /1913/, абстрахирайки се от общата им динамика. В едната е скования порив, а в другата – разкрепостеното движение.”
  В същото това време Кандински се занимава и с литературна дейност. През 1912 г. излиза книгата му „За духовното в изкуството”. Преобръщайки установената представа за изкуството въобще, тази книга е първата теоретическа обосновка на абстракционизма. Стигайки до мисълта, че „целите /а следователно и средствата/ на природата и изкуството са съществено, органически и изначално различни – и еднакво велики … и еднакво силни”, художникът провъзгласява творческият процес за „себеизразяване и саморазвитие на духа”. Едновременно Кандински пише и мемоарите си „Оглеждайки се назад” /1913 г.; в руски превод „Етапи”/, сборник със стихове „Звуци”/1913 г./ с 55 черно-бели и цветни литографии.
Завръщане в Русия. 1914 – 1921 г.
  Още в началото на Първата световна война Кандински е принуден да напусне Германия. На 3 август 1914 г. двамата с Габриела пристигат в Швейцария, където Кандински пристъпва към работата си за „точките и линиите”. Към ноември, същата година, те се разделят. Габриела се връща в Мюнхен, а Кандински заминава за Москва. През есента на 1916 г. се запознава с Нина Андреевска, дъщеря на руски генерал, за която се жени през февруари 1917 г. В тези кризисни години на революцията Кандински се колебае между езика на полуабстракцията, импресионистическите пейзажи и романтическите фантазии. В абстрактните картини се усилва геометризацията на отделните елементи, причината за което, първо е собствения процес на опростяванена формата, и второ – авангардистко – художествената атмосфера в Москва по това време.
В Русия Кандински се намира в руслото на следреволюционното културно – политическо развитие. Между 1919 и 1921 г. публикува шест големи статии. В качеството си на председател на Държавната поръчкова комисия при Музейното бюро, участва в организирането на 22 провинциални музея. Но най – голямо влияние Кандински оказва като преподавател в „Московските свободни работилници”. Като бъдещ професор там, от октомври 1918 г., той прави специален учебен план, основан на анализа на цвета и формата, развиващ идеите изказани в книгата му „За духовното в изкуството”. Също така, участва в организацията и управлението на московския Институт за художествена култура, като съставя учебен план, основан върху негова теория. Мненията с колегията на института се разминават. Противници на Кандински  са Родченко, Степанов и Попов. Всяка проява на ирационалност в творческия процес решително се отричала. На свой ред Кандински опонирал: „ Ако художникът използва абстрактни средства за изразяване, това все още не означава, че той е абстрактен художник. Това даже не означава, че той е художник. Съществуват не по – малко мъртви триъгълници /било то бели или зелени/, от мъртви пилета, мъртви коне и мъртви китари. Да станеш „реалистичен академик”, е също толкова лесно, както  да станеш и „абстрактен академик”. Формата без съдържание не е ръка, а празна ръкавица, запълнена с въздух.” . Постоянните нападки на негови колеги-художници, считащи работите му за „обезобразен спиритизъм”, са  решаващ фактор за напускането на Москва през декември 1921 г. Влиянието на социалистическата идеология върху изкуството, довело впоследствие до появата на соцреализма, започва след 1922 г. Картините на Кандински за много години са махнати от съветските музеи.
Баухаус. 1922-1933
  Кандински и Нина заминават за Германия по покана на Валтер Гропиус, основател на знаменития Баухаус – висша школа за строителство и дизайн. Настаняват се във Ваймар, където Кандински оглавява школата по стенопис. Той отново преподава и развива идеите си. Това касае, преди всичко, усилено аналитично изучаване на отделните елементи на картината, резултатите от което той представя в съчинението си „Точка и линия на равнината”/1926 г./.  Кандински усилено работи и експериментира с цветове, прилагайки анализите и получените изводи в преподавателската си дейност. Творчеството на Кандински отново претърпява изменения: отделните геометрични елементи все повече присъстват на преден план, палитрата се насища с хладна цветова хармония, което понякога се възприема като дисонанс, особено често използва кръга, като чувственост, като символ на съвършената форма. „Композиция VІІІ” от 1923 г. е основната му работа от ваймарския период. Наред с концептуалните работи, по това време той създава и богатите фантазии „Малки светове” за издателство „Пропилеи”, и няколко камерни, „интимни” картини, като „Малка мечта в червено”/1925г./.  По това време Кандински се занимава с лекционна и изложбена дейност в САЩ, основавайки заедно с Файнингер, Клее и Явленски, съюза „Синята четворка”.
  През 1925 г., вследствие нападките на десните партии, Баухаус във Ваймар се закрива. Вторият период на Баухаус в Десау започва при много благоприятни условия: Кандински и други художници получават няколко свободни класове по живопис, където те, покрай преподаванията, могат да се занимават със собствено творчество. „Жълто – Червено – Синьо”/1925/ е една от знаковите работи, характеризиращи етапа „хладна романтика” в живописта на Кандински. „ Кръгът, който напоследък използвам толкова често, не може да се нарече по друг начин, освен романтичен. И сегашната романтика е много по-дълбока, по-красива, съдържателна и благотворна – тя – е късче лед, в което гори огън. И ако хората чувстват само студа, а не чувстват огъня – толкова по-лошо за тях …”  В Десау Кандински отново се увлича по романтичната идея за синтез на изкуствата в едно произведение. Тези идеи са въплътени в творбата му „Жълт звук” и изображенията съпровождащи операта на Мусоргски „Картини от една изложба”.
  Живописта на Кандински от последните години в Баухаус е пронизана от лекота и особено чувство за хумор, което отново се проявява в неговите по – късни парижки работи. Към тях, например, може да бъде отнесена картината „Причудливо”/1930/, навяваща космическо – египетски асоциации и запълнена с приказни символистични образи в духа на Паул Клее, художника, с който Кандински дружи в тези години. Около 1931 г. се разгръща мащабна кампания на национал-социалистите против Баухаус, която довежда до неговото закриване през 1932 г. Кандински емигрира с жена си във Франция, където се заселват в парижкото предградие Ньой-сюр-Сен. Между 1926 и 1933 г. Кандински създава 159 картини с масло и 300 акварела. Много от тях за съжаление са изгубени, след като нацистите обявяват живописта на Кандински и много други художници за „дегенеративна”.
Биоморфна абстракция. Париж. 1934-1944
  Парижката художествена среда реагира сдържано на появата на Кандински. Причините за това са нейната изолация от чуждестранни колеги и липсата на признание, на абстрактната живопис като такава. В резултат, художникът живее и работи уединено, общувайки само със стари приятели. По това време става и последното преобразувание в неговата живописна система. Сега Кандински не използва съчетания на основните цветове, а работи с бледи, рафинирани, фини цветови нюанси. Едновременно, той допълва и усложнява репертоара от форми: на преден план излизат нови, биоморфни елементи, които се чувстват непринудено в пространството на картината, като плаващи по цялата повърхност на платното. Картините на Кандински от този период са далеко от усещането за „хладна романтика”, в тях кипи и бушува живот /”Небсно-сньо”-1940, „Сложно-просто”-1939, „Пъстър ансамбъл”-1938 и др./. Сам художникът нарича този творчески период  „истинска живописна приказка”. В последвалите военни години, поради недостиг на материали, форматите на картините му стават все по – малки, до момента, когато художникът е принуден да се примири, че трябва да рисува с гваш върху картони с малък формат. Отново следват неприятности с публиката и колегите. И отново развива и усъвършенства своята теория на базата: „Абстрактното изкуство се създава успоредно с „реалния” нов свят, очевидно нямащ нищо общо с „реалността”. В същността си той се подчинява на общите „космически закони”. Така, редом със „света на природата” се появява новият „свят на изкуството” – изключително реален, конкретен свят. Затова аз предпочитам, така нареченото „абстрактно изкуство”, да го наричам конкретно изкуство.”
  До самия си край Кандински не се усъмнил в своя „вътрешен свят”, света на образите, където абстракцията не е самоцел, а образи произлизащи от желанието, и водещи към всеобхватност и жизненост.

Кандински 1896 -1913
Синият конник - масло - 1903 г. Песента на Волга - темпера - 1906 г. Покрайнините на Москва - масло - 1908 г.
Кандински 1914 -1921
Импровизация. Дефиле. - масло - 1914 г. В сиво - масло - 1919 г. Фуга - масло - 1914 г.
Кандински 1922 - 1933
Малка мечта в червено - масло - 1925 г. Жълто - червено - синьо. - масло - 1925 г. Мека напрегнатост - 1923 г.
Кандински 1934 - 1944
Взаимно съгласие - 1942 г. Безмълвно - 1937 г. Доминираща крива - масло - 1936 г.


 

Гледане на Кафе
Дата: 6 - ти май 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Василий Кандински
Василий Кандински
Ако художникът използва абстрактни средства за изразяване, това все още не означава, че той е абстрактен художник. Това даже не означава, че той е художник. Формата без съдържание не е ръка, а празна ръкавица, запълнена с въздух.
Четиригодишна експресионистка излага своите работи в Ню Йорк
На 4 юни 2011 г. в Ню Йорк бе открита самостоятелната изложба на художничката Aelita Andre, родена през 2007 г.
Любопитки
Забавни и любопитни факти
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други