ТЪРСИ
Гледане на Кафе

БАРУХ ДЕ СПИНОЗА

1632 - 1677


Гледане на Кафе
По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел / на английски: Bertrand Arthur William Russell/, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез тях да избягаме от безумието на модерния живот, за да не ни парализира никога вече горчивината на отчаянието.
  Барух де Спиноза е син на преуспели имигранти от Португалия. Бягайки от инквизицията се установяват в Холандия.
  Така по времето на Рембранд, в Амстердам живее един срамежлив младеж, който изучава равинския закон и Свещеното писание. Спиноза става непосредствен свидетел на сблъсъка между новопристигналите евреи и „ашкеназите” /немските евреи/, или талмудическите евреи, които обитават Амстердам от векове.
  Докато в Португалия много от евреите крият религията си от Инквизицията и се покръстват в християнството, като тайно извършват юдейските си обреди, то в Холандия намират едно сравнително свободно общество. Така младият Барух усвоява не само класиците на литературата и философията, но учи латински език и Новия завет. Още като студент се присъединява към група радикални мислители. На 24 години той така силно вбесява ближните си евреи, че те го отлъчват, както от религията, така и от общността, налагайки му тежко телесно наказание. Не е изяснено напълно, как възниква спорът му с еврейската общност, но той е обвинен, че отрича съществуването на ангели, произхода на Библията от Бог и безсмъртието на душата.
  Спиноза същевременно усвоява и занаят – шлифоване на оптически лещи. По нрав Барух е меланхоличен, но до такава степен калява характера си, че дори ядосан, никога не бърза да отвърне със същото. Храната му е проста и скромна. Изгонен, той сменя еврейското си име с латинския  му еквивалент Бенедикт. След известно скитане из страната се установява в Хага. Изхранва се с умението си да прави лещи. Спокойно отхвърля всички останали предложения за помощ, включително и професорското място в престижния Хайделбергски университет. Предпочита суровия и аскетичен живот на учен с монашеските навици на беден майстор.
  Въпреки скромния си и почти неизвестен живот, Спиноза е признат за една от големите личности в историята на философията. Отхвърляйки божествеността на Библията, той се прекланя пред разума. Все пак разсъжденията му са белязани от антирационализма на еврейските мистици – кабалистите.
  Философията му е изразена в „ Етика” и в „ Tractatus Theologiko – Politicus” – богословско и политическо изследване, единствено видяло бял свят докато е жив.
Спиноза е един от големите рационалисти на 17 в.  Той смята, че всички религиозни писания трябва да бъдат изхвърлени. Не вярва, че месията ще дойде, ако хората се подчиняват строго на Божия закон. Той вярва, че всички спорове могат да бъдат обуздани и решени, само по пътя на разума и интелекта. Според него грехът не се дължи на злото, а произтича от невежеството. Страданието е част от безкрайния порядък.За него БОГ и ПРИРОДА са едно и също. Той смята, че Бог е във всяко измерение на живота и нищо не е оставено на произвола на съдбата. Спиноза вярва, че свободна воля не съществува, но ако можехме да осъзнаем този факт, бихме били свободни.
В своето творчество Спиноза осъществява синтез на научните идеи от епохата на Възраждането, с гръцката, неоплатоническата и схоластически философии. Следвайки Джордано Бруно, Спиноза разглежда космоса като безгранична система. Той се придържал към хелиоцентричната, а не геоцентричната хипотеза, приета в схоластиката.
Спиноза смятал, че човекът е част от порядъка на природата, а не някакво особено творение, неподчиняващо се на природните закони.
Отделяйки се от декартовия дуализъм, Спиноза издига теорията за паралелизма на тялото и съзнанието, съгласно която съзнанието, подобно на тялото, също се подчинява на определени закони. Той е един от първите, приложили  закона на Галилей за инерцията, към психологията и етиката.
Въведените от Спиноза понятия, за първичността на стремежа съм самосъхранение, разработено по късно от Дарвин от еволюционно – биологическа гледна точка, означавало пълен разрив с теорията на схоластиката, считаща, че човешката природа съществува заради някакви трансцедентални, свръх природни сили.
Не печал и чувство за грях или вина, а радост и спокойствие на духа, са главните мотиви на живота, според философията на Спиноза. Във всички негови психологически и етически теории, централна роля играе идеята за това, че ние сме длъжни да познаваме човешката природа, за да се научим да я управляваме.
  В своята „ Етика” Спиноза използва Евклидовата геометрия за да докаже предопределеността на своите идеи. Оспорвайки библейските разкази в историческия им контекст, Спиноза извършва революция в начина на възприемане на религиозната традиция. Разкривайки, че Библията е една неточна история, Спиноза завинаги подкопава в дългосрочен и гибелен план основите на организираната религия. Така трудовете на Спиноза стават интелектуална основа за атаките на антисемитите.
  Съвременната философия отрича голяма част от наследството на Спиноза, но всяко ново поколение открива по нещо от себе си в думите му. Великият немски поет Гьоте смята, че той ни е много необходим, за да разберем Космоса.
  Спиноза умира самотен на 44 години, след белодробно заболяване, причинено от вдишвания отровен прах при шлифоването на лещите.


„ Свободният човек за нищо друго не мисли тъй малко, както за смъртта, и неговата мъдрост се състои не в размишленията за смъртта, а за живота.” – Спиноза
 

Гледане на Кафе
Дата: 2 - ри април 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Барух Де Спиноза
Барух Де Спиноза
Въпреки скромния си и почти неизвестен живот, Спиноза е признат за една от големите личности в историята на философията. Отхвърляйки божествеността на Библията, той се прекланя пред разума
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други