ТЪРСИ
Гледане на Кафе

Арктика

Гледане на Кафе
Територията на Северния Ледовит океан, неговите острови и северните крайбрежия на Европа, Азия, Америка се наричат Арктика. Площта на Арктика е 21 млн. км 2. Сред ледовете, в центъра на Арктика се намира Северния полюс. Пространството около полюса до покрайнините на материка се нарича Централна Арктика.
  Северният Ледовит океан /ок. 14,2 млн. км 2/ е обкръжен от суша, с изключение на Беринговия пролив, свързващ го със северната част на Тихия океан. В по - голямата част от годината водата е покрита с лед, с изключение края на лятото, когато неговата площ намалява почти наполовина.
  Планомерното изучаване на Арктика започва с усвояването на Северния морски път, но плуването по него е възможно само през лятото, защото в останалото време на годината е скован в лед.
  Първа в арктическия басейн прониква експедицията на норвежеца Фритьоф Нансен с кораба „Фрам”. На 21 юли 1893 г. „Фрам” се приближава към обширен леден къс. Обхождайки целия Арктически басейн, дрейфайки в ледовете, на 19 август 1896 г. корабът благополучно излиза в открити води недалеко от северозападния бряг на Шпицберген. Експедицията изпълнила широк комплекс от физико - географски наблюдения и установила, че във високите ширини на Арктика, въпреки разпространеното мнение, е разположено не малко море, а дълбоководен океански басейн - дълбокото Полярно море, както го нарекъл Нансен.
   През 1909 г. американецът Робърт Пири образувал експедиция към Северния полюс.
   Почетно място в историята на изучаване на Арктическия басейн и Северния морски път принадлежи на шведската експедиция с кораба „Вега” излязла в края на юли 1878 г. от пристанището Гьотеборг. Особено в Чукотско море, експедицията се среща с тежък слепен лед и на 28 септември е принудена да зимува на около 200 км  от Беринговия пролив. На 18 юли 1879 г., щом ледовете се стопили, „Вега” възобновила плаването и след два дни заобиколила североизточния край на Азия. Така за пръв път, един кораб изминава целия Северен морски път.
  По- късно през 1939 г. , за пръв път в историята, четирима полярници се настаняват на дрейфащо ледено поле за да изучават движението на ледовете, морските течения, времето в океана. Сега се провеждат постоянни наблюдения на всички Арктически райони с такива дрейфащи научни станции.
   В 1937 г. е извършено и прелитане на Северния полюс от Громов и Чкалов.
   Тези и много други опити, са етапи от усвояването на Арктика и превръщат Северния морски път в регулярна транспортна магистрала.
   Релефа на островите и арктическото крайбрежие на материка е много разнообразен. Примерно 4/5 от Гренландия, най- големия остров на Земята /2175, 6 хиляди км 2/, е покрит с ледници с дебелина до 350 м. Свободната от лед територия на Гренландия е около 342 хил. км 2.
   Неголеми ледникови шапки се срещат на островите Елсмир, Девон, Бафинова земя в Канада, Шпицберген, Земята на Франц Йосиф, Нова Земя и Северна Земя.
По протежение на източното крайбрежие на Канадския архипелаг и п- ов Лабрадор се простират силно пресечени планини с върхове до 2600 м. над м. р. На много места планинските хребети са покрити с ледници. Ниски планини се срещат на Нова Земя и п - ов Таймир.
   В Арктика преобладават ниски, вълнисти равнини, където през лятото, в рамките на няколко седмици, се развива тундрова растителност. Подобен ландшафт е характерен за западния Канадско Арктически архипелаг и за северното крайбрежие на Аляска.
   Арктическите региони поразяват с разнообразието си – от сравнително мекия и влажен климат по западното крайбрежие на Норвегия, до климата на полярните пустини на Гренландия със средни годишни температури около  – 30 о С. Средните месечни температури на въздуха в Арктика в течение на зимата се променят в зависимост от влиянието на студените и топли морски течения, особеностите на релефа и преобладаващите ветрове. В Канадска Арктика зимните температури се колебаят от  - 34 о С на островите  Кралица Елизабет до  - 23 о С на юг в Бафиновата Земя. В тези райони средните годишни температури постоянно са по – ниски от + 10 о С. Единствено на сушата в края на юли и началото на август, денем температурите могат да се повишат до + 21о С. Стоплящото влияние на Северноатлантическото течение отчетливо се проявява в Баренцово море, където пристанище Мурманск почти винаги е свободно от лед.
В болшинството райони на Арктика дървета няма, с изключение на някои области на северна Скандинавия и Русия, където растат борове, ели и брези. Типичната тундрова растителност се състои от треви, лишеи, мъхове, върби джуджета и брези.
   Арктическото лято е кратко, но слънчевата радиация върху земната повърхност е голяма за да стимулира растежа и развитието на растенията. Температурата на повърхността на почвата може да превишава тази на въздуха с 20 о С.
   Живот в Арктика има навсякъде. Лятото по крайбрежието цъфтят скромни северни цветя, а там, където бреговете се мият от топлите течения /на Колския п- ов/става даже топло, но не продължително лято. Водите на океана обитават тюлени, моржове, китове, бели мечки живеят на плаващите ледени късове. През лятото скалите на островите са покрити изцяло с гнездуващи морски птици. Шума от този птичи базар се чува на няколко километра.
Основната особеност на животинския свят на Арктика, е ограниченост във видовия състав и численост на всеки вид. Числеността на земните бозайници има периодични резки колебания. Растителните ресурси обезпечават съществуването на големи популации от северни елени, т.н. карибу, много от които през зимата мигрират на юг в гористите райони. Числеността от популацията на овцебиковете в някои райони силно е нараснала /например на о. Банкс в Канада/. Тези животни са били интродуцирани в западна Гренландия. В Арктика през цялата година живеят бели мечки, прекарващи голяма част от времето си върху дрейфащи ледници, зайци, лисици, бели сови, врани, яребици. Полярното море изобилства от тюлени, моржове, бели китове и нарвали.
  Антропогенното богатство на биологическите ресурси е било голямо в доисторическите времена. Сега въздействието на човека е опустошително: за първите тридесет години на ХХ в. числеността на карибу в Северна Америка е намаляла от 3 000 000 до 200 000 глави. На границата на изчезване  в Северен Сибир се оказва животното с ценна кожа – самур, спасено благодарение на това, че е под закрилата на закона. В много северни райони на Канада, в резултат на активността на първооткривателите и оскъдната кожа, почти е бил унищожен мускусния бик. В края на краищата, овцебика, северния морски тюлен и видра били взети под закрилата на закона и оживели, единствено морската крава "стелера" е изтребена напълно. Ловът на бели мечки и моржове е забранен. Равновесието в арктическата екосистема е изключително крехко и лесно може да бъде нарушено.
В зората на усвояването на Арктика нейното основно богатство били морските бозайници. Още в 16 – 17 в. търговци организирали специални експедиции за изследване на Северните морета и търсене на проход към Далечния Изток. Тези изследвания били съпроводени с откриването на огромни местообиталища на китове в Бафиново и Берингово море, както и в района на Шпицберген. Ако аборигените на Арктика с векове умерено използвали  морските биологични ресурси, то европейците бързо приближили опасността от пълно унищожение на популациите от морски тюлени и гренландски китове. В настоящия момент ситуацията е сравнително стабилизирана, макар, че бъдещето на китовете е неясно. Съществува заплаха от изтребването на нарвали и моржове.
За периода 16 до началото на 20 в. са предприемани опити за разработка на полезните изкопаеми на Арктика. В 30 -те години на миналия век Съветското правителство започва разработването на минералните ресурси на Севера, обръщайки внимание главно на добива на злато, мед, никел, диаманти и желязо. Сега е разработен широко мащабен добив на каменни въглища в района на Печорския басейн. На север се разработва голямото Западно – Сибирско находище от нефт и природен газ. След откриването на нефтено – газово находище в пределите на Арктическата низина в Северна Аляска  през 1977 г., били открити и нефтено – газови находища  в Канадска Арктика, и край бреговете на Гренландия. За сега усвояването на тези ресурси се сдържа, заради ниските пазарни цени и значителните производствени и природозащитни загуби. Нефта от северна Аляска се изпраща по тръбопровод, минаващ през цялата територия на този щат, в пристанището Валдез, където се товари на танкери и се транспортира към южните щати.
  В Скандинавия е разработен добива на желязна руда, преди всичко от находището на гр. Кируна в Швеция. Рудата се транспортира по железница в норвежкото пристанище Нарвик, а от там я транспортират по море.
  В Шпицберген, Норвегия и Русия в продължение на няколко десетилетия, добивали каменни въглища.
По югозападното крайбрежие на Гренландия са открити древните корени за произхода на Земята.  В много райони на Арктика хора са се появили преди повече от 10 000 години. Най – късно били заселени северните части на Канадския Арктически архипелаг и Гренландия. Предците на американските индианци мигрирали през Беринговия пролив от Азия към Северна Америка още преди 20 000 години. Предците на ескимосите,т.е. палеоескимосите, достигнали крайните северни райони едва преди 4000 години. Населението на Арктика се състои от коренни и придошли, които са носители на различни културни традиции. Най – голямата еднородна група, живееща в Американска Арктика са аборигените. В основата си, те се състоят от ескимоси или инуити, както наричат себе си в Канада и Гренландия. Общата численост на ескимосите надхвърля 100 000 човека, в това число 1500 човека в Сибир и югозападна Аляска. Във вътрешните райони на северна Аляска и западна Канада, наред с ескимосите, живеят индианци.Бялото население е съсредоточено в големите градове на юг от полярния кръг, като Юкон, Феербанкс, Анкоридж, Готхоб. В канадското Заполярие числеността на бялото население е малка. Изключение прави град Инуик. Представителите на некоренното население обикновено идват временно и работят като лекари, мед. сестри, учители, полицаи, мисионери, търговци, администратори. В северна Аляска преобладава ескимоското население, но в нефтодобива  са наети много приходящи.
   От състава на коренното население, на крайните точки на Северна Евразия, се отделят саами – в Северна Скандинавия и Финландия, ненци на север и чукчи на североизток в Русия. В Руска Арктика са се заселили много доброволни и принудителни имигранти, и в много райони аборигените са се превърнали в национални малцинства. В Русия, както и в Северна Америка , приходящите живеят в големите промишлени, миннодобивни и административни центрове.
В Северна Америка – на Аляска, в Канада и Гренландия, благодарение на създадените метеорологични и военни радарни станции за ранно предупреждение, са открити много нови работни места за местните жители. Строителството и обслужването на тези станции провокира развитието на въздушните и морски съобщения с помощта на ледоразбивачи. Значително са се подобрили системите за връзка. Днес приемът на телевизионен сигнал от спътник е възможен почти във всички населени места. Разни правителствени програми и мероприятия са с направление към разширяване на съществуващите селища и постепенна ликвидация на малките населени пунктове. Растящият интерес към арктическите области, води към засилване на политическото напрежение свързано с техния статус. Москва заяви намерението си да анексира Северния полюс – територия, два пъти по-голяма от Франция, Белгия и Швейцария взети заедно.
В момента скованият в лед Северен полюс е ничия земя, която се ръководи от комисия на ООН. Петте полярни държави – Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания - контролират само икономическа зона край бреговете си от 200 мили. И никоя от тези икономически зони не достига до Северния полюс. Според настоящата Конвенция по морско право на ООН, зоната на отделна страна може да бъде разширена само, ако тя докаже, че континенталният шелф, към който има претенции, е естествено продължение на собствената й територия, като покаже, че има сходна геоложка структура.Така през 2008 година руснаците съобщиха за голямо научно откритие. Експедиция от 50 учени прекарала 45 дни на борда на ядрения ледоразбивач „Русия” и открила, че подводният риф (рифът Ломоносов) директно свързва руския арктически бряг със Северния полюс. Те настояват, че това е гаранция за правата на Русия върху необятната полярна територия, която между другото, съдържа находища от около 10 милиарда тона петрол и газ.
Някои считат, освен че ще обезобрази девствената красота на Северната полярна шапка със съоръжения за добив и транспортиране на петрол, планираната от Русия експанзия ще застраши и чужди интереси. През май 2008 г.  американският сенатор Ричард Лугар заяви пред Комитета за международните отношения към Сената, че като претендира за богатата на въглерод област, Русия ще навреди на интересите на САЩ. Сенаторът обясни, че ако Вашингтон не ратифицира Конвенцията по морско право, която чака подписа си от 1982 година, САЩ няма да имат думата в спора и дори няма да могат да се присъединят към Международните власти по морското дъно, които наблюдават изпълнението на Конвенцията от държавите, контролират действията им, които са извън националната юрисдикция, и управляват региона около полюса.
  Икономическите интереси, които преди са били свързани с морските животни, постепенно се преместват в областта на разкриване на полезни изкопаеми, особено нефт и природен газ.
  От 238 главни екологически региони на Земята – седем се намират в Арктика.     
Промените в природата може да се обърнат наопаки и да противодействат на случващото се в резултат от парниковите газове. „Дори за известно време ледът може да се стабилизира”, казва Марика Холанд от Националния център за атмосферни проучвания в Булдер, Колорадо. Тя обаче предупреждава, че няма да е за дълго. „Много е вероятно, отклоненията в природата, да активизират предизвиканите от човека промени и да доведат до още по-бързо топене на леда. Не бих подписала договор за корабоплаване през следващите 10 години, но бих заложила на следващите 20-30 години”.
  И докато експертите дискутират подробностите, все повече хора са съгласни, че изчезването на ледовете  е причинено от природни сили, включително облаци, задържащи температурата и изпаряване на вода във въздуха. За затоплянето на океана е виновно и необичайно ясното небе през юни и юли. Има и други фактори – топлите ветрове, дошли от Сибир заедно с циклоните с високо атмосферно налягане. Тези ветрове не само стопиха тънкия лед, но и отдалечиха ледените късове от брега, където теченията и ветровете свършиха останалото, и ги отнесоха от Северния ледовит океан.
В изчезването на ледовете обаче, принос има и едно събитие, чиито корени са в 1989 г. Тогава периодичната смяна на посоката на ветровете и на атмосферното налягане, наречена Арктическа осцилация, наложи промени, които попречиха през следващите няколко години на леда да се струпва спираловидно, да става по-дебел и плътен, вследствие на което, беше отнесен извън океана.
Еколози потвърдиха, че през 2030 г. в Арктика ще изчезне постоянният лед и през лятото Северният ледовит океан ще изгуби напълно своята ледена покривка. Това става ясно от резултатите на експедицията Catlin Arctic Survey, организирана с подкрепата на принц Чарлз.Тя завършва преждевременно, тъй като учените трябвало да бъдат евакуирани поради лошите климатични условия. Така, вместо предварително предвидените 900 км, те са изминали едва 432 км. Пътуването им продължило 73 дни.
  Въпреки преждевременното си завръщане и ниските температури, пречещи на работата им, изследователите са успели да направят около хиляда и петстотин замервания на дебелината на ледената покривка. В резултат са определили, че към момента, средната дебелина е 1,77 м, като в по-голямата си част това е млад лед, т.е. - образуван през последните две години. Анализът на данните потвърждава направената неотдавна хипотеза, че през следващите десетилетия цялата ледена покривка в Арктика ще стане временна и през лятото Северният ледовит океан ще бъде изцяло достъпен без ледоразбивачи.
Северният полюс е покрит с постоянна ледена покривка, под която има значителни залежи на газ и нефт – суровини, жизнено важни и за САЩ, и за Русия. Тяхното значение ще расте още повече в бъдеще. Различни източници дават различна оценка на нефтените и газовите залежи, намиращи се под дъното на Северния ледовит океан. Оценките варират от оптимистичните - една четвърт от все още неоткритите световни ресурси, до по - определените - около 10 милиарда тона нефт и газ (еквивалент). При цена на нефта над 70 щатски долара за барел, добива на тези ресурси в Арктика ще бъде икономически изгоден.
   През Арктика преминава и най краткия път на ракетите, които всяка една от страните би могла да изстреля от своята територия към другата. Като се има пред вид, че от няколко години е в ход военното интегриране на Канада и САЩ, може да се очаква и постепенното поглъщане на Канада от по големия си съсед като първа стъпка към създаване на супер държава , включваща Мексико, САЩ и Канада. Създаването на такава държава се планира отдавна и споразумението за свободна търговия NAFTA беше първата конкретна икономическа стъпка в това направление. Това обяснява и нежеланието на администрацията на САЩ да пресече потока от нелегални имигранти от Мексико, като по този начин се прилага де факто интеграция на мексиканците в САЩ. Накратко казано, в недалечно бъдеще, най близкия съсед на САЩ на север, ще бъде Русия.
  Основният спор в конкретния случай е за границите на континенталния шелф, който ООН би признала за всяка от страните. В съответствие с принципите на Международното морско право, всяка морска държава може да установи определени режими и да упражнява своя суверенитет върху морските пространства и континенталния шелф.
  Териториалното море обхваща водите, външните граници на които се измерват от бреговата линия на най големия отлив или от определени базови линии. Те се простират максимално на 12 морски мили ( 1 морска миля = 1852 м ) и в тях крайбрежната държава осъществява пълен суверенитет. Външните граници на териториалните води се считат за държавна граница на крайбрежната държава и през тях се разрешава единствено мирното преминаване на чуждестранни кораби. Прилежащите води се простират на 24 морски мили от линиите, от които се измерва териториалното море. С други думи, те представляват ивица с ширина 12 мили, която се опира в териториалните води. В тази зона крайбрежната държава осъществява контрол за предотвратяване на нарушаване на митническите, финансовите, граничните, здравните и др. изисквания на съответната държава.
Изключителната икономическа зона се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии за определяне на териториалните води. В тази зона, бреговата държава осъществява суверенни права по отношение на проучването, разработването, използуването, опазването и стопанисването на биологичните, минералните и енергийните ресурси, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и покриващите ги води.
  Най - спорни са границите на така наречения континентален шелф, който се счита за естествено продължение на сухоземната територия на дадената страна. Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи на дадената държава други държави.
  Русия вече неколкократно представя в ООН документи, с които обявява претенциите си за размерите на своя континентален шелф в Арктика. Тези претенции се отхвърлят от съседите и – Норвегия, Канада и най вече САЩ. Няма да сбъркаме, ако кажем, че конфликта за ресурсите на Арктика тепърва предстои.
  Гледане на Кафе
Дата: 24 - ти март 2011г.

Виж източниците за тази статия
Търсене: Арктика
Арктика
Конфликтът за ресурсите на Арктика тепърва предстои. Северният полюс е покрит с постоянна ледена покривка, под която има значителни залежи на газ и нефт – суровини, жизнено важни и за САЩ, и за Русия. Тяхното значение ще расте още ...
Публикувани са първите данни от мисията на CryoSat
На Международния авиосалон в Le Bourget, Европейската космическа агенция представи първата карта на дебелината на морския лед, съставена въз основа на данните от спътника CryoSat.
Победителите в конкурса за небостъргач на бъдещето
Полярен чадър (Polar Umbrella), базиран на явлението осмоза, спечели ежегодния конкурс за небостъргачи eVolo 2013 Skyscraper Competition.
Осем необичайни вида транспорт
Автобуси, таксита, влакове и самолети се срещат навсякъде по света. Пътуването до мястото което ви интересува може да се превърне в истинско приключение, ако го направите на някои от най – необичайните видове транспорт.
 
новости, забавни и любопитни факти за игри, приложения, джаджи, интернет, бизнес, култура, наука, техника и други